Според Бегбеде любовта трае три години. Психолозите пък ни убеждават, че трябва да сменяме работата си на пет години, а всеки ден да се „храним” с нови впечатления. Менюто, наречено живот, се променя толкова бързо, че докато успеем да се насладим на всяко ястие, трябва да плащаме сметката и да си ходим.
Fast food, fast sex, fast relax – последните десетилетия ни осъдиха на живот на бързи обороти. Докато се обърнеш, и вече е утре, а вчера потъва в дълбокото минало. Напоследък обаче все повече хора изпитват неистово желание да се посветят на днес. Това днес, което събира в себе си най-сладките спомени от вчера и ги обогатява с радостното очакване на утре, без обаче да пропуска нито миг от настоящето.
Философията на новия лайфстайл е проста и приятна: да намалиш темпото, за да се зарадваш на всяка секунда.
Първите slow (от англ. ‘бавно’) движения се появяват през втората половина на 20 век. Едва ли ще се учудите, че тези течения се зараждат в страната, която издига долче вита в култ – Италия. През 1986 в знак на протест срещу първия „Макдоналдс” в Рим, кулинарният редактор Карло Петрини създава организацията Slow Food (‘бавна храна’). В Италия, където изпитват свещена почит към приготвянето и вкусването на храната, откриването на верига ресторанти за бързо хранене само по себе си е недоразумение. Петрини бързо намира съмишленици сред сънародниците си, с които обаче не се опитват да компрометират или рушат fast food ресторантите, а призовават да се консумира еко храна – без пестициди и антибиотици и приготвена по рецепти, които са се предавали от поколение на поколение.
Последователите на Slow Food провеждат различни акции в подкрепа на селското стопанство, подпомагат ферми, насърчават консумацията на органични продукти. Днес в организацията участват над 83 000 души от 50 различни държави.
Така тръгва една вълна, която обхваща все повече области. След Slow Food се появява течението Slow Gardening (‘бавно градинарство’) – отглеждане на плодове и зеленчуци без торене и пестициди, с внимание към всеки детайл и наслада от работата във фермата или в градината. Много хора вече предпочитат да живеят извън големия град, сред природата, а цветните градини, първоначално засаждани само с естетична цел, се превръщат постепенно в източник на продукти за (бавно) готвене. И преминават към Slow Money (‘бавни пари’) – отказ от стреса в офиса и съсредоточаване върху дейностите, които ти носят удоволствие. Основната идея е, че е
много по-лесно да изкараш пари от нещата, които са ти интересни,
което означава край на вкопчването в кариерата и повече внимание за децата и любимия човек. Именно тези родители залагат на Slow parenting (‘бавно възпитание’) – най-важната задача според тях е да не лишават децата си от детство. Хлапетата не се натоварват с извънредни уроци, курсове по рисуване, спорт и танци, които на практика ги лишават от всякакво свободно време. А се оставят сами да изучават света и да правят собствените си открития.
Коментари (0)
Вашият коментар