Колко са стрували хранителните продукти в Древен Рим? Колко са плащали древните римляни за чифт обувки или за една камила? Колко е струвала една проститутка? И най-вече – каква заплата е получавал средният римлянин и какво реално можел да си позволи срещу нея?
Всички тези неща са подробно описани в т.нар. Указ за цените на Диоклециан, обнародван през 301 г. В него всички цени са в денара (1 сребърен денар е равен на 10 медни аса), каквато била монетата по онова време. Най-евтините хранителни продукти от ежедневието стрували минимум 2 денара, а луксозните продукти достигали и 150 000 денара.
Солта (sale) заемала основно място в Древен Рим и служела като отправна точка в разплащането. Тя била оскъдна, затова и много ценна, като се има предвид, че се използвала не само за осоляване на храните, а и за консервирането им. Неслучайно дневната
заплата (salario) произлиза от sale - сол, с която били заплащани воините
в древноримския легион.
По-късно в Древен Рим разплащането ставало не само с монети, а и с различни хранителни продукти.
Ето и цените на някои хранителни продукти - 10 кг сол стрували 76 денара, а кило леща, както и 10 яйца стрували по 10 денара.
10 кг пшеница се продавали за 81 денара, а за 2 пилета отивали 60 денара.
За кило вино се искали 16 денара, за кило сардини – 48 денара, а за кило дребни риби и рибни дарове – 72 денара.
Но какво значи всичко това, обърнато в парите, получавани за ден труд от древния римлянин?
Един водач на камила или магаре, което е равносилно на днешен шофьор от градския транспорт, получавал по 25 денара на ден плюс дневна дажба храна.
Колко струвало “таксито”? Всеки пътник на колата, теглена от животни, плащал по 2 денара на миля.
Специализиран работник пък бил заплащан с 50 денара дневно плюс храна.
Ето какви били цените и в шивашката “промишленост” - една игла струвала 4 денара. Един шивач на мантии и туники получавал по 60 денара на ден. 
Една либра (древноримска мярка за тегло, равна на 327 грама) висококачествена вълна струвала 50 денара. Ленът от най-високо качество обаче бил много по-скъп – една либра се заплащала с 1200 денара.
Суперлукс била бялата коприна
– 12 000 денара за една либра.
Чаршаф от груб лен, използван от простолюдието, се заплащал с 1400 денара. Възглавница за човек от простолюдието излизала 100 денара, а юрганчето – 4500 денара.
“Автомобилите” в Древен Рим също били скъпички – един катър струвал 36 000 денара, или приблизително колкото заплатите за 2 години на специализиран работник.
Една двугърба камила, което си е нещо като днешен мерцедес, излизала 60 000 денара, или заплатите на един тогавашен работник за 3,3 години.
Един “фургон” с колела, теглен от животно, струвал 3000 денара. За “кушет вагон” с колела, или фургон с легло, отивали 7500 денара.
Облеклото не било кой знае колко скъпо – чифт дамски обувки стрували 60 денара, или малко повече от сумата от 50 денара, дневната дажба на специализирания работник.
Чифт кожени дамски сандали излизали 30 денара
Ето какви били и цените на златото и скъпоценните камъни – една либра злато струвало 72 000 денара. Всеки златар, който изработвал златни листове, получавал по 5000 денара за либра изработен метал.
Една либра сребро пък струвала 6000 денара, или 12 пъти по-евтино от златото.
Диоклециан постановил и какви да бъдат цените в строителния бизнес – според указа му един зидар получавал по 2 денара за направата от глина или пък за иззидването на всеки 4 тухли. Зидарят и дърводелецът получавали по 50 денара дневно плюс храна. Малко повече – 60 денара, получавали мозайкаджиите. Бояджиите на стени пък вземали по 75 денара, а онези, които ги изрисували – по 150 денара. Една тухла струвала 4 денара.
Интересни данни за цените на секса и сексуалните услуги преди 2000 г. можем да получим от стените на древните къщи в Помпей.
Сексът в древността се извършвал свободно и непринудено
– много фрески и графити по стените на къщите свидетелстват за това и до днес. Сексуалната дейност се извършвала в помещения, наречени лупанари – те били оборудвани с малки стаи, изрисувани с подобни сцени. Мъжете оставяли по стените на бордеите надписи или рисунки, за да изразят оценките си за тази или онази проститутка. 
И в тази сфера обаче “труженичките” се разделяли на различни категории според качеството на услугите, което предлагали. През I в. богаташите можели да си позволят по-евтина или по-скъпа жена в зависимост от класата си. Най-евтината проститутка струвала 2 аса, или колкото 2 чаши вино. Висококласна жрица на любовта получавала по 8 аса, или колкото 8 чаши вино.
Смята се, че преди изригването на Везувий през 79 г. Помпей на практика бил най-важният град на свободната любов, тъй като имал повече бордеи, отколкото занаятчийски работилници. Свободната любов била легална дейност по онова време, но била разрешена само вечер, за да се защити извършването денем на другите дейности, на които се крепяла икономиката.
(Източник за цените в Древен Рим – Национален Римски музей)
Коментари (0)
Вашият коментар