Тангото учи влюбените на доверие. Ивайло и Габриела танцуват със затворени очи. Аржентинци им стават на крака.
Той е театрален режисьор и доктор по семиотика, тя е архитект. Той пише книги, тя проектира сгради. Световете им са различни, но се сливат в едно, когато зазвучи музика и те закрачат в такта на танго аржентино. Това е танцът, с който Ивайло Александров и Габриела Панчева живеят, защото е част от всеки техен ден. От години са двойка на дансинга и в студиото Laokoontango, в което преподават. А с времето страстта им към танца прераства в любов между тях. 
Неволята праща Ивайло по стъпките на танца
Преди години Ивайло поставя пиесата „Фрагменти от едно пълнолуние” в Пазарджишкия театър. Тя е изградена върху тангото и любовните писма между Чехов и Олга Леонардовна. Оказва се, че хореографът на пиесата не поставя класическото аржентинско танго, а той иска точно него, и започва да го изучава сам. До този момент тангото присъства в живота му само като музика. Страстен меломан е и в колекцията си има изпълнения на Астор Пиацола, на електротанго и други. С всяка заучена стъпка „гладът” по танца му се увеличава, заминава на обучение в Европа и стига до Аржентина, за да задълбочи знанията си. „Тангото води до солидно пристрастяване, до почти наркотична зависимост. Желанието да го овладея бе истерично. Танцувах почти 24 часа в денонощие”, разказва хореографът.
Как Габриела стига до своя Ал Пачино
Като малка партньорката на Иво пее и свири на пиано, занимава се с модерен балет и народни танци, а когато я приемат в Нов Български Университет, се записва в официалната учебна дисциплина „Танго аржентино”. Влюбена е в танца от момента, в който е гледала „Усещане за жена“ с Ал Пачино. Неин преподавател в университета е Ивайло. „Там започна моята истинска любов към танца. Тангото лека по лека се превърна в част от мен и както не мога без въздуха, така вече не мога и без него”, обяснява Габи. Тя се развива толкова бързо, че след първата година двамата заминават на 4-месечна специализация в меката на тангото Буенос Айрес, където се оформят като сценична двойка и се подготвят за световното първенство в Корея.
Когато аржентинци ти станат на крака
По-рано от обяд е абсурдно да отидеш на урок по танго в Аржентина, защото милонгите (танго партита) често продължават до сутринта. Училища и студия там има много, танцува се и на улицата. Веднъж Ивайло и Габи получават покана за милонгата „Къщата на Малия” от техните аржентински учители, които са над 80-годишни, но продължават да танцуват. Собственичката на къщата, в която се провежда милонгата се оказва шармантна аржентинка, а домът й – с размерите на замък. Знатната дама лично моли нашата двойка да направи демонстрация, след която всички остават без дъх, стават на крака и им ръкопляскат 20 минути . „Не ни пуснаха да си тръгнем. Да ти се случи такова нещо в Буенос Айрес е като да срещнеш марсианец на улицата. Не можеш да изненадаш аржентинец в меката на тангото. На милонгата имаше бонвивани, които са израснали с тангото. Любовта и признателността, които получихме за нас бе по-ценен успех и от представянето ни на световното първенство в Корея”, спомня си Ивайло.
Когато пристигат на летището в Корея се изненадват, че ги посреща агитка от 200-300 корейци, които са гледали клипове с техни изпълнения в интернет и ги следват неотлъчно през 10-дневния им престой.
Дамата затваря очи и се оставя в ръцете на кавалера
„Мъжът е господар на този танц, той го води, но всичко което прави е в името на неговата дама. Тя не само, че не е пренебрегната, а е на пиедестала и той благоговее пред нея”, обяснява Ивайло. Като водещ в този танц мъжът трябва да е изключително техничен и затова на Иво са му нужни пет пъти повече усилия да обучи кавалер, отколкото дама. Въпреки че в България мъжете рядко стъпват в танцовите зали, в Laokoontango имат правило да приемат само двойки, така обучението е пълноценно и се напредва по-бързо.
„Харесва ми това, че ролята на мъжа в танца е водеща. За някои жени е проблем да изчакат той да ги поведе, но танго учи на търпение и доверие в партньора. Тя няма как да направи много от красивите движения и фигури, ако кавалерът не й ги зададе. Затова е нужно да му се довери”, казва Габи. „Дълбокото владеене на танго може да те научи да изживееш живота си по различен начин, който обществото не ти позволява. Това доверие, което жената трябва да изпитва към мъжа и с което мъжът трябва да предразположи жената, го няма винаги в живота. Танцът не може да се получи ако има междуполов конфликт. В тангото, мъжът задава енергийни импулси, които дамата приема и се получава безкрайна обмяна на енергия”, добавя Ивайло. Оказва се, че за танцьорите, тангото е врата към приказен свят, към друга реалност, паралелна на настоящето. В нея дамата влиза лесно, защото танцува със затворени очи, за да може да усеща импулсите, които й задава кавалерът. „Когато танцуваш танго, задължително си вземи сърцето със себе си!”, подсеща Ивайло.
Коментари (0)
Вашият коментар