Скъпа, махни пеньоара, сложи дантелата

Имам едни скъпоценни приятели, които чистосърдечно сватосах преди няколко години. Красива двойка с безпределна отдаденост един към друг. Той висок, тя блестяща. Ама не щото майката природа е била безкрайно щедра, а защото тя полага усилия да се харесва в своите и в очите на любимия.

Съгласна съм, че хубостта идва и от душата, но тя не помага на занемарения външен вид.

Никога няма да видите приятелката ми с олющен лак за нокти и опърпана прическа. И не защото обикаля по цял ден из козметичните салони. Грижи се за себе си съвестно, така както го прави и за другите, попаднала под юрисдикцията на Хипократовата клетва и желанието за чуждото добруване.

Помня веднъж нейният любим с каква гордост ми обясняваше, че отишли с дъщеричката им на разходка, та да може мама да има време да се погрижи за себе си. На него му харесва любимата жена да не прави компромиси нито с грима, нито с тоалетите, нито със себе си.

Макар отдавна да живеят под един покрив, няма да я видите да се търкаля по дивана в хола с анцуг и развлечена фланелка. Не казвам, че стои вкъщи с вечерна рокля от последната колекция на Дона Карън, но, съгласете се, че е в пъти по-сексапилно, ако жената минава покрай мъжа, когото обича, ефирно облечена в закачлива басма.

Помня баба ми от времето, в което пеньоарите на баклавички бяха тоталният моден диктатор в домакинския фешън. О, времена, о, нрави! Истината е, че милата ми старица имаше няколко ката и ги съобразяваше според случая. Мина и замина времето на сатинираната вата, която властваше из кулоарите на дома ни, но и до ден днешен баба не се е появила пред дядо в немощен стилен вид. Даже ако случайно допусне да се появят бели корени в основата на прическата й, старецът веднага почва да я гълчи. Не е свикнал любимата му да е небрежна към красотата си, в която той се оглежда ежедневно от 68 години.

Кой знае? Може пък именно фактът, че баба и за секунда не си позволява лукса да занемари себе си, е разковничето към тези шест десетилетия брак.

Ще кажете - друго поколение. Или че не е много феминистко. Ама аре няма нужда да ходим като войводи пред мъжете си, само и само за да докажем позицията си на еманципираност.

Защото границата между пеньоара и дантелата е тънка и се нарича немарливост и неуважение към себе си.