Няма да познаете тези плодове и зеленчуци

Прадедите ни няма да познаят храните в чинията ни, ако ги видят днес

Ако нашите прадеди можеха да видят плодовете и зеленчуците, които слагаме в чинията си днес, нямаше въобще да ги разпознаят.

Селекцията и генното моделиране са променили храната ни през вековете до неузнаваемост, смятат учени от Университета на Илиноис в САЩ, които направиха сравнително изследване как е изглеждала тя преди и сега.

Картини, рисувани векове назад, както и растения в диво състояние, показват разликата с питомните видове, променени по наш вкус.

От раждането на земеделието преди 12 000 години фермерите търсят и намират нови начини да подобрят продукцията си на полето и в градините. Затова са използвани технологии като

селекция и генно модифициране

С подобни методи сме променили толкова много тези растения, че те никога няма да оцелеят в дивата природа, ако не се грижим за тях, смята Брус Чейси, директор на Центъра за биотехнологии към Университета на Илинойс.

Нашите прадеди са променяли своята земеделска продукция, като подбирали сортове, които им харесвали. През вековете при селекцията са се засаждали плодове и зеленчуци, които са по-големи, по-вкусни и по-сочни.

При ГМО-модифицирането обаче принципът е съвсем друг, обяснява Таня Люуиш от "Бизнес инсъйдър". Там изследователите отделят гени от други организми - например бактерии, и ги прибавят към тези на растенията, за да получат те допълнителни качества като устойчивост на вредители. Селективното отглеждане е много по-бавен процес при който фермерите постигат определени качества на селскостопанската продукция.

Генната манипулация на храните започва през 80-те години на миналия век, когато учените разкриват, че е възможно да се прехвърлят специфични участъци от ДНК от един организъм на друг. Но тези модифицирани храни се появяват на пазара едва след 1994 г. През тази година биотехнологичната компания от Калифорния Calgene показва показва първият генномодифизиран домат - Flavr Savr, съобщава тогава в. “Ню Йорк таймс”. Тогава изследователите успяват да отделят гена, произвеждащ протеин, който прави доматите сочни.

В САЩ 93 процента от соята и 88 процента от царевицата са генно модифицирани. По-голямата част от царевицата накрая отива като съставка на преработена храна, на чиито етикети не е изрично указано, че има ГМО. Някои храни като тиквата и папаята, са ГМО модифицирани, за да са по-устойчиви на различни болести по растенията, твърдят производителите.

Учените и до днес остават разделени по отношение на ГМО културите. “Това са франкенщайновски чудовища, неща, които изпълзяват от лабораториите навън”, предупреждава пред сп. “Сайънтифик америкън” Робърт Голдбърг, молекулярен биолог за растенията към Университета на Калифорния. “Това е най-депресиращият проблем, с който някога съм се сблъсквал”, споделя той.

На обратното мнение е Дейвид Зилбърман, икономист, занимаващ се с проблеми на земеделието и икономиката. Той смята, че ГМО сортовете са намалили цената на храните и са позволили на фермерите да използват по-малко пестициди.

Диня

Картина от XVII век на италианския художник Джовани Станчи показва диня, която никой от нашите съвременници не е виждал. Картината, която е създадена между 1645 и 1672 г., показва сърцевината на динята, която е разделена на 6 кръга, пълни със семки. С помощта на селекцията хората са разработили сортове диня, които са със сочна сърцевина. А ако някога сте виждали диня, която няма никакви семки, това със сиругност е ГМО.

Банани

Първите банани вероятно са култивирани преди около 7000 години на територията на днешна Папуа Нова Гвинея. Банани са растяли тогава и в Азия, твърдят учени от института “Смитсониън”. Древният прародител на модерният банан е Musa acuminate, плод с малки светлокафяви семенца в сърцевината. С течение на времето този сорт е кръстосан с Musa balbisiana, след което се е получил днешният светложълт банан. Като цяло, съвременният банан е изминал дълъг път на модификации.

Патладжан

Синият домат невинаги е бил син. Ако срещнете случайно някои от предците на патладжана, изобщо няма да го познаете. В миналото тези зеленчуци са растяли във всякакви форми и размери и в различни цветове - бели, небесносини, лилави и жълти. Някои от най-ранните сортове са имали твърда жилка, която ги е свързвала в основата със стеблото. Чрез селектирано кръстосване на сортовете тази твърда жилка е изчезнала и вече няма да откриете патладжан във формата на портокал. Навсякъде сега са масови лилавите продълговати сортове. 

Моркови

Не бихте разпознали дивите моркови, които са растяли някога. Те били лилави или бели зеленчуци, напомнящи на корени, и растяли в Персия и Малаазия. Преди около 5000 години морковите се разпространили и в Европа. Все още може да се открият в диво състояние в някои рйони с умерен климат.

Оранжевите моркови, които всички днес познаваме, са започнали да се засаждат в градините на хората около 1900-та година. Отначало са били като златни топки, но постепенно са се издължили и са придобили оранжев цвят.

Царевица

Дивата царевица е била една от главните храни още от древността. Хората започват да я опитомяват в Мексико. Тогава забелязват, че не всички растения са едни и същи, и започват да ги селектират.

Западната цивилизация открива царевицата през 1492 г., когато хората на Христофор Колумб идват в Америка. След това царевицата поема към Европа. Селекцията е променила типовете царевица и количеството нишесте, които се съдържат в нея. Развиват се различни видове според климата, в който се отглежда. Избират се царевици според дължината и формата на кочана.

Праскова

Прасковите са опитомени преди около 4000 г. от древните китайци. Първоначално имали леко солен вкус. Плодовете били с размер едва 25 мм и имали много малко месо, което става за дъвчене - едва 64% от плода ставал за ядене.

От много години фермерите правят селекция на плодните дръвчета. Съвременните праскови, които са любими на мнозина, са 64 пъти по-големи, 27 процента по-сочни и 4 пъти по-сладки. Най-голямата праскове, регистрирана от “Гинес”, е с диаметър 7,6 см.