Методът на Монтесори: Помогни ми да го направя сам!

Коя е тя?

Мария Монтесори е родена през 1870 г. в Италия. Тя става първата жена лекар в своята родина и специализира педиатрия. Педагогическите й занимания започват в бедно римско предградие, но са толкова революционни, че бързо се прочуват в цял свят. Тя тотално променя представите за възпитание и обучение. През 1913 г. в САЩ вече има 100 училища, които работят с децата по метода на Монтесори. При първото й посещение в Лондон през 1919 г. Мария Монтесори е посрещната на гарата от десетки последователи като кралска особа. Вестниците гърмят, че е поставена нова ера за децата в Англия. В Холандия е толкова популярна също, че Амстердам става център на движението „Монтесори”, а методът масово се прилага и в частни, и в държавни училища. Мария Монтесори е номинирана за Нобелова награда за мир три пъти. Умира в Холандия на 82-годишна възраст.

Всичко започва в детска градина в беден квартал в Рим по проект за възстановяване на градската среда. На децата се дават прости предмети като дървени кубчета, цилиндри, а учителите не трябва да контролират малките, а само да им съдействат в игрите. Монтесори забелязва, че децата са изцяло погълнати от тези предмети и формите, които могат да създадат с тях. Постепенно наблюденията й се разширяват и се оформят в методика, която включва точни напътствия за преподаватели и родители: как трябва да се хранят децата, как да се оборудва стаята им и т.н.

Книгата „Методът на Монтесори” се превежда на десетки езици и придобива световна популярност. Със сигурност много от вас са запознати с него. Не бихме могли да бъдем изчерпателни в рамките на една статия, но ви предлагаме да се запознаете поне с философията на Монтесори. Някои майки признават, че в практиката си използват някои съвети, други се придържат почти фанатично към методите за отглеждане и възпитание на италианката. У нас вече функционират няколко учебни заведения, които работят по Монтесори. На какво учи легендарната педиатърка и педагог Монтесори – накратко:

Децата ни учат, не ние тях

Според Монтесори децата трябва да се учат и развиват сами, а не да бъдат поучавани от родители и преподаватели. Основно мото тук е: "Помогни ми да го направя сам". Длъжни сме единствено да разпознаем кога детето е готово за нови знания и да му осигурим правилната среда, в която да ги получи. Но не бива да го учим да чете, ако на него му е по-интересно първо да пише. Монтесори е убедена, че хлапето само ще прояви интерес към четенето и тогава трябва да му помогнем. Тя съветва също да не коригираме грешките му, а да му помагаме само, когато то заяви, че има нужда.

В подходящата среда мъниците могат всичко

Средата, в която детето израства, е изключително важна. Монтесори въвежда мебели, подходящи за възрастта на всяко дете – малки умивалници и кресла например. Според метода предметите около едно дете не трябва да са твърде разноцветни, нито в крещящи тонове. Детската стая трябва да е много подредена и чиста, всеки предмет трябва да има своето постоянно място. Играчките въобще не са задължителни. Както казахме, децата, които се обучават по тази система, се забавляват с всякакви предмети от бита. За Монтесори са характерни предметите от естествени материали, предимно дървените. И най-важното – те са пригодни за самостоятелно занимание без намесата на възрастен.

Сетивата са преди интелекта

Методът на Монтесори се основава още на твърдението, че децата учат най-добре чрез сетивата си. И че чак след това идва интелектът. Затова в методиката й са включени такива игри, които по косвен път учат малките на букви, цифри и т.н. Те имат пълната свобода да пипат и изучават предметите и света чрез сетивата си. Всъщност популярният израз на този метод е „дисциплина в свободата”.

С уважение към личността на малкия човек

Във философията на Мария Монтесори детето е на първо място. Това е популярен и в нашата култура израз – да, децата ни са на първо място, но сме сред нациите, които все още „пошляпват” децата, наказват ги в тъмното, крещят ежечасно: „не пипай!”, считат за отговорност на бабите им да ги отглеждат и всъщност вярват, че отглеждането е главно в прехранването и в това „детето да не настине”. Да, доста трудно е да следваме малкия човек в неговите неосъзнати и неопитни нужди, да му бъдем партньор, а не падар, при това от възраст, от която самите деца няма да имат спомен. Трудно е, но както казва една майка, която води блог за възпитанието по метода на Монтесори, „любимата ми реплика стана „А кой каза, че ще е лесно?”.

Вероятно Монтесори е крайна в някои от своите виждания за обучение и възпитание. Но като майка намирам много сериозен смисъл в това да отгледам дете, уверено в своите способности и преценки, с чувство за достойнство и значимост, дете, което е било уважавано като личност от съвсем малко, да отгледам самостоятелен човек.

Още нещо:

Ако ви е интересно да научите в детайли за метода на Монтесори, потърсете личните блогове на родители, избрали този метод. Има стотици майки по цял свят, които поддържат такива блогове, в които споделят опит за това как растат децата им по повелите на Монтесори. В тях ще откриете и множество игри и занимания, които да провеждате вкъщи с малкия голям човек. За една работеща жена и стриктна домакиня заниманията в стила на Монтесори отнемат повече от времето, с което тя разполага. Едно е да връчиш дистанционното на детето, друго е да изрежеш с него буквички от плат или да поиграете заедно с лейка, купичка и чашка в центъра на хола. Но всичко е въпрос на приоритети.