Скоро попаднах на списък с неща, които всяка жена трябва да има. Бяха събрали куп красиви думи, но не ми хареса това с имането. Какъв е кефът да имаш нещо, което не си направил? Дори да ти подарят лалета, ти сигурно си направил някому палачинки, за да му се доще да ти набере лалета. Или някой знае, че винаги би му направила палачинки, дори без лалета...
Затова реших да си направя списък с нещата, които искам да направя. Това е имане, което би ми харесало.
Да се науча да шия
Искам синът ми да има поне едно ушито от мен мече с неговото име отпред. Парцалено мече с очи от копчета и коремче от умалели детски чорапки. Искам да ушия и покривка на карета, престилка на лалета, калъфка за книга, перденце за тоалетна, гривни за сестрите ми и някому поне една бяла рокля. Най-добре за мен.
Да разточа баница
Поне веднъж трябва да разточа кори за баница. Чудих се дали ако омеся питка, това ще ми замести баницата. Не, няма начин. Аз съм българска жена, която трябва да се научи на истинска селска баница. В селската ни къща. В някой слънчогледов следобед през август.
Да направя домашен рожден ден
Тясно ни е вкъщи, но като бях малка, живеехме в същото вкъщи, а винаги успявахме да се съберем за рожден ден. Искам домашен рожден ден отново. Искам да направя сама поканите, да изрежа от шарени картони украсата, да сложа цветя в салфетките, искам маса от много маси с различни размери, искам съвършени хапки, пълни с радост и калории, малиново вино и сироп от бъз, вишновка и домашна торта с фигурки от захарно тесто. Искам гости, които пеят с пълни уста, танцуват по пантофи и не им се тръгва.
Да вдигна библиотека
Всъщност искам да напълня библиотеката ни. С прочетените чувства на умни и забавни хора. С мъките, грешките, вярванията и любовите на писателите. Искам синът ми да расте покрай рафтовете й. Да посяга към заглавия, които изглеждат неподходящи за възрастта му. Искам да е любопитен, нахален за книги. Да спорим, да вадим припряно ту една, ту друга, да търсим страници, да забравяме из тях трамвайни билети, рекламни разделители, бележки, откъснати от тетрадка: „Мамо, отивам на кино. Искам пица за вечеря.” Искам да вдигнем библиотека с история.
Да намеря място за тоалетка
Звучи като приспособление за тоалетна. Като си купя тоалетка, ще й дам друго име. И ще я отрупам с приспособления за красота. Разбира се, основното предназначение на тоалетките е съвсем друго. Огледалото, в което някой друг вижда, че правиш себе си хубава за него. Нека е клише, аз ще го направя моето клише.
Искам и бюфет!
Старичък, шкуркван и закърпван, боядисван сто пъти. Искам да му поверя сервизите си, искам да ми подава чиниите за неделните семейни обеди, да ми пази тетрадките с рецепти и кутията със салфетки от детството. Искам да напълня кухнята си с малки джаджи, порцелан и аромати. И зеленият бюфет да получи главна роля. Неуморен помощник в семейните вечери, слетите закуски и обеди, украсен със стар транзистор и пощенски картички от тук и там. Къща с бюфет и порцеланов сервиз на малки цветя е като истински дом. А всяка жена трябва да направи от една къща дом.
Коментари (0)
Вашият коментар