Долу мъжете! Да живеят мъжете!

Според психолозите всяко човешко същество, независимо от пола си, се състои от две начала – мъжко и женско. Именно те ни помагат да се изявяваме като пълноценна личност. В източните учения на женското начало съответства Ин, а на мъжкото – Ян. Мъжкото е свързано с ума, с рационалната страна на живота, а женското – с емоционалността.

Хармоничният живот е балансирана комбинация от двете. Човек, който не е творец на живота си, който кипи от идеи и желания, но не предприема никакви действия, не може да бъде щастлив. Другата крайност също не води до нищо добро – през цялото време да работиш усърдно, без да си даваш време да се вслушаш във вътрешния си глас, в нуждите на ума и тялото си. Според източната философия (която за разлика от западния рационализъм се обръща по-дълбоко в душевността ни), идеалната линия на поведение е да признаем, че нашата вътрешна жена знае какво е добре за нас, а вътрешният ни мъж е наясно как да удовлетвори тези желания. От своя страна, вътрешната жена трябва да се доверява на логиката на вътрешния мъж, когато той подбира средствата за реализация на желанията. Колкото по-силно човек се страхува да се довери на мъдростта на тези две начала в себе си, толкова по-дълбока пропаст дълбае между тях и копнежът им да се съединят в едно. Това вътрешно разделение поражда неудовлетвореност, нещастие и дори болести.

Добрата новина е, че днес не само на изток, а и в нашия свят все повече хора осъзнават, че същността на живота ни не е в разделението, а в сливането. Колкото са по-силни уважението и любовта между мъжа и жената вътре в нас, толкова по-лесно контактуваме с противоположния пол, наслаждаваме се на общуването с родителите и приятелите си, постигаме житейска хармония. Когато приемането на другостта дойде на мястото на войната, на стремежа за контрол и доминация, сближаването се случва автоматично. Тогава интуицията и интелектът действат заедно, което е гаранция за щастие. В този смисъл се оказва, че мъжете не различни, не са другата половина от света, не са „от Марс” (докато ние сме „от Венера”). Те са вътре в нас – и това обяснява защо едновременно ги търсим и бягаме от тях. А единственият начин да се справим с това разкъсващо противоречие е като ги обичаме – защото така всъщност обичаме себе си.

По какво да познаете дисхармонията?

Мъжете, които приемат повече мъжкото си начало и по-малко – женското:

Имат високо мнение за себе си.

Активни са, но не винаги действат в съответствие със собствените си желания.

Личното им удоволствие е по-важно от това на другите.

По-толерантни са към мъжете, отколкото към жените.

Жените, които приемат повече женското си начало и по-малко мъжкото:

Имат силна интуиция и обичат публично да изявяват желанията си.

Действат прибързано, не дават възможност на мъжа в себе си да вземе логично решение.

Не ценят мъжете и не са склонни да им се доверяват.

Уважават повече личното си удоволствие от това на мъжете.

Мъжете, които приемат повече женското си начало и по-малко мъжкото:

Нямат високо самочувствие.

Приемат да си доставят удоволствие, само ако е споделено с някого другиго.

Изпитват потребност да са доминирани от жени.

Съпротивляват се на мъжкия авторитет и не са склонни да му се доверят.

Жените, които приемат повече мъжкото си начало и по-малко женското:

Не ценят личните си качества, често страдат от чувство за малоценност,

Предприемат действия според желанията на другите.

Зависими са от мъжете относно какво е добро и какво е лошо за тях.

В партньорските отношения имат пасивна роля.