Няма никакво значение на каква възраст сме, когато в нас започнат да бушуват емоционалности заради даден мъж. Почват се едни безсънни нощи, безкрайно поглеждане към телефона с надеждата, че ще звънне всеки момент. Ама как да разберем дали обектът на желанието ни не е някакъв загубеняк или играч, който ще си бие камшика, след като провери мекотата на матрака ни?
Учените отдавна са заграбили отговорите за това как се случва любовта, принизявайки я до някаква си там химия. Но как нещо толкова космическо чисто като любовта, може да се навре в колби и да се обясни с формули?
Теориите за любовта варират от практическа до усложнена биология.
Антрополозите твърдят, че любовта подсигурява репродукцията на видовете. Тези, които изповядват теорията на привързаността (описва динамиката в дългосрочните отношения между хората), поддържат схващането, че тя е биопродукт на връзката ни с хората, които са се грижили за нас през детството. Останалите пък по цял ден се занимават с това как се променяме физиологически, когато романтичната връзка е в различните стадии. Обясняват ни как се пръква любовта, но никой не се е нагърбил със задачата да вземе да ни каже как да я измерим още от първия флуид, преминал през отговорните ни за това органи.
Разбира се, винаги може да разчитаме на добрите стари маргаритки, които услужливо предлагат да ги оставим без листенца, повтаряйки мантрата: „Обича ме, не ме обича”.
Хватката „Тетрадката”
От 12 години обаче светът вече разполага с нов измерителен любовен метод. Нарича се notebooked*. Вероятно почти не са останали дами, които да не са гледали класиката на Ник Касаветис „Тетрадката” по романа на Никълъс Спаркс. Епичната история на Ноа и Али е заразителна дори за най-заклетите емоционални циници.
Първо американските тийнейджърки се светват, че няма нужда от мъчения на електрически стол, за да разберат дали момчето, с което излизат, е обигран сваляч или е реален кандидат за тяхната любов.
Коментари (0)
Вашият коментар