Как обичат азиатците

У нас емоционалните дела почти винаги са простички или поне в началото е така. Харесваш си някого, каниш го на кафе, кино или на пуканки в парка и в края на срещата вече знаеш дали тая работа ще я бъде или трябва да отправиш взор към любовния хоризонт. На Изток от Балканите обаче интимностите се случват по азиатски. Не че на онзи континент няма сайтове за запознанства и разкрепостени нрави, но все още се намират кътчета, в които уредените бракове са основен източник на създаване на семейство.

Ролите на половете са много добре определени в Азия. Мъжете са главите на семейството, защитниците, а жените подкрепят любимите си и се грижат за нуждите им. Семейството е на огромна почит. За разлика от нас, които представяме партньорите си на фамилията едва когато сме решили да го раздаваме сериозно, азиатските влюбени не се бавят въобще. Още в самото начало те водят на сгледа възлюбения си не за да се изфукат с любовта си към него, а за да получат одобрението на роднините си. Ако родителите не харесат избора на детето си, това в повечето случаи слага край на връзката. Все още в много азиатски страни съществуват уредените бракове, базирани на социалния статус или на семейната чест.

За разлика от европейците, които се влюбваме и разлюбваме по няколко пъти в годината, при азиатците целта на връзката е да продължи толкова дълго, колкото е необходимо да ги отведе до олтара.

Китай

В Китай явлението „неангажиращи отношения” е все още тера инкогнита. Китайките подбират бъдещите си съпрузи, след като са се информирали за възрастта му, образованието, възможността за израстване в кариерата, темперамент и възможността му да издържа нея и семейството й. Практика е сватосването, организирано от приятел без знанието на нито една от двете страни. Никога обаче не сядат един до друг – така хем могат да комуникират един с друг, хем да не създават грешно впечатление, че вече са двойка. Сватовниците започват теми, свързани с предишни връзки, професия, деца и фамилна история, давайки възможност на потенциалните партньори да се опознаят, без да се чувстват некомфортно от интереса, който проявяват.

Ако китайка се съгласи да отиде на първа среща, това официално изразява, че тя е припознала мъжа като евентуален и подходящ кандидат за брак. Ако се съгласи на втора среща, това вече може да се счита за една крачка по-близо до Менделсон. Стигне ли се до трета среща, сватбата в необозримо бъдеще е почти в кърпа вързана.

Въпреки консервативността на китайското общество, парадоксално китайките бързат да правят секс още на третата среща, смятайки, че така показват сериозните си намерения за брак. Все още за табу се приема съвместното съжителство преди брак, както и липсата на постоянен партньор след навършена 30-годишна възраст.

Япония

В началото срещите винаги се случват в голяма група от хора. Всеки е придружен от приятел от същия пол, ако някой направи грешката да доведе другар от срещуположния, това може да се изтълкува грешно от кандидат-гаджето. След пет-шест групови срещи, двойката вече има право да излезе без „помощни колела”. След още толкова срещи, един от двамата вече може да изрази гласно емоциите си. Нарича се „кокухаку” и в повечето случаи се прави от мъжа и слага началото на по-сериозна връзка. Това означава, че най-накрая двамата може да правят не само секс, но да се целунат за пръв път и да започнат да се държат за ръце. Ако единият от двамата направи „грешката” да провокира интимност преди „кокухаку”, това се смята за интерес, свързан само с плътски удоволствия.

В Япония имат три думи за „обичам те”, но нито една за „харесвам те” по онзи начин. „Суки”, „дайсуки” и „аиштерю” изразяват любов, а не „обикновено” харесване. При срещите мъжът плаща освен ако жената не държи изрично да даде своята дан. Японците не следват западния принцип „първо дамите”, но със сигурност ще им донесе някоя и друга точка, ако задържат вратата пред нежната си половинка или дръпнат стола й в ресторанта.

Новите технологии играят огромна част в японските свалки. Срещите се уреждат чрез sms или email-и. Много японци могат да прекарат седмици в пращане на електронни писма и текстови съобщения, преди да се срещнат за пръв път.

Корея

В Корея, когато двама души отидат на първа среща, е сигнал за почти сигурни любовни отношения. От мъжа се очаква да плаща всичко и навсякъде. Освен това господата са тези, които носят дамските чанти на изгорите си в моловете и училищата, по улиците. Докато тече периодът на опознаване, и корейките винаги водят със себе си близък приятел, който да ги надзирава. Въпреки привличането си любовниците не бива да проявяват интимности един спрямо друг на обществени места. Държането за ръце и целуването на първа среща са абсолютното табу. Обикновено първата среща намира място в гимназията. Често учениците играят игри в интернет кафенета, гледат филми, вечерят навън, пият напитки по баровете и ходят на караоке.

Корейските влюбени често носят едни и същи дрехи, наречени „дрехи за двойки”, за да покажат привързаността и близостта помежду си, а нрядко младежите носят на конче леко подпийналите си любими из улиците. В Корея е почти невъзможно да правиш секс с някого, с когото си се запознал същата вечер. Дори тези, които са вече във връзка, понякога стават тотално интимни почти година след първата им среща. Не е прието да се говори свободно за секс дори между много близки приятели. Срещите на сляпо са на особена почит в Корея. Кафенетата са обичайните места за тях. Родителите често уреждат децата си, които са за женене, на срещи на сляпо. Все още се смята за странно да отидеш на първа среща с абсолютно непознат.

Тайланд

В Тайланд също имат практика да се водят трети страни на срещите не само за „надзиратели на добродетелта ” на девойката, но и защото повечето от момичетата не харесват идеята да са навън сами през нощта, с някого когото не познават. Сексът преди сватбата се смята за „омърсител” на жената и повечето тайландци не избират такива жени за съпруги. Все още в доста социални кръгове девствеността е важна.

Индия

В Индия родителите имат особена роля в сватосването на децата си. В родината на Махатма Ганди културата, кастата, финансовият статус, религията, нивото на образование са важни фактори за избор на бъдещ зет или снаха. Често преди девойката и младежът да се погледнат в очите за пръв път, съдбите им вече са решение от по-възрастните им роднини под формата на уговорени бракове още докато са били деца. Има и случаи, в които младоженците се виждат за пръв път на сватбата, но въпреки това много от тях се влюбват в предварително избраните им партньори. Разбира се, има и родители, които остават наследниците си сами да си намерят половинката, но за да се стигне до венчавка, трябва първо да се мине през благословията им.