Не е лошо да си амбициозен, въпреки че границата с болната амбиция е тънка. Според психоложката Мария Рачева амбициозни може да сме само спрямо себе си и е важно да внимаваме как прехвърляме своите желания и стремежи върху децата си. Тях трябва да изграждаме като личности със свои цели и мечти, но как е правилно да стане това?
Казвайте му: „Ти можеш!”
„Амбицията е стремежът ни към постигане на нещо важно за нас. Тя е градивна и мобилизира, но е свързана само със собствените ни възможности. Всичко, което е свързано с амбиция по отношение на някой друг, дори към собственото дете е грешна стъпка. Правилната и градивна тактика е, когато у него се формира непрекъснато желание да бъде вдъхновено от себе си и се мобилизира да постига свои цели”, обяснява психоложката Мария Рачева. Важно е то да се самопознава, да знае своите желания и да не се отказва от реализацията им, защото сте изградили у него качеството упоритост. Когато на детето се казва: „Ти можеш!”, „Ти се справяш!”, „Ти успяваш!”, „Правиш го много добре!”, за неща свързани с игрите му или с изпълнение на задачи свързани с бита, то може да стане по-амбициозно, отколкото ако чува по-често: „Пак нищо не направи!”, „Ти се провали!””, обяснява Рачева.
Високите ни изисквания създават невротични деца
Първо е важно у детето да се формира качеството амбициозност, и тогава да се пристъпи към подреждане на приоритетите му. Не бива то да е проекция на амбицията на родителите - тази година да учи два западни езика, догодина – три, да влезе в точно определено училище и на 25 години да се ожени. Важно е да изпълнява своите желания и да живее собствения си живот, защото ако изпълнява единствено изискванията на родителите си, ще стане невротично. И рано или късно ще влезе в конфликт със себе си, защото ще си зададе въпроса: „Кой съм аз? и „Какво искам аз?”.
Коментари (0)
Вашият коментар