До Сеул и назад

СОФИЯ - СЕУЛ - СОФИЯ

Четка и паста за зъби. Това ви трябва, ако искате да се отдадете на кулинарно пиршество в Южна Корея. О, не е, защото трябва да премахвате вкусове. А защото това е част от културата в тази държава. И хич да не ви хрумне да се обидите, ако вместо традиционен протоколен сувенир ви подарят четка и паста за зъби. Това си е знак за уважение. Другият е, ако ви сервират 12 ястия за обяд или вечеря. В миналото това право е имал само императорът. Днес многото ястия са за празниците и за официалните гости. Традиционно ядем от 3 до 5, казва един от моите домакини Парк Йонггоог. Той е директор на KOCIS, агенция към министерството на културата, която работи по програма с чужденци.

„Ин-ян и петте елемента - това е в основата на нашата кухня, пише Хан Вок Рейо, директор на института за кралската кухня. „На масата има вода, дърво, въздух, земя и огън, присъстват бялото, черното, синьото, червеното и жълтото. Храната обединява пикантното, сладкото, соленото, горчивото и киселото, цветовете и материалите създават прекрасна хармония“, добавя той. С други думи на масата има от всичко по малко, разпределено в прекрасни купички. Соленото се слива със сладкото, горчивото с киселото, хапката месо се разтваря във вкуса на рибата, а зеленчуците галят небцето, бульоните носят успокоение, а лютото, то е навсякъде във всяка хапка.

Корейците обожават да ядат, но няма хора с наднормено тегло. Гордеят се със здравословната си кухня и дори имат училища, които показват как да се яде и готви здравословно. Колкото по-малко ядете, толкова повече печелите, е кредото на последователите на здравословното хранене.

Корейците ядат у дома или в заведения. Из Сеул няма да видите ходещи и дъвчещи по улиците хора. Да, те харесват уличната храна, където наред с традиционните сладки минипалачинки може да опитате добре изпечени пилешки крака, а с малко късмет и кучешко, но се яде около щанда. В това се крие и една от причините в 11-милионният Сеул да е чисто. Както и в солените глоби.

„Вие какво ядете - хляб или ориз?“, пита ме Парк. Хляб, но имаме и ориз, отговарям аз. С което си спечелвам посещение в традиционен ресторант, където сервират най-странната оризова супа на света (за мен). Заведението е срещу централата на Samsung и всеки обяд там се изсипват тълпи от инженери, а менюто е едно - 12 купички, пълни с причудливо сготвена риба, телешко, различно приготвени зеленчуци. Пред всеки се поставя специална каменна купа с горещ, много горещ ориз. Върху него са нарязани по едно кубче тиква, чушка и морков. Оризът се изсипва в празна порцеланова купа. Полепналите по каменните стени зърна се заливат с обикновена гореща вода и след 5 минути - супата е готова. Няма подправки. Вода и ориз. Точка. Но е вкусно.

Въобще супите са основна част в менюто. Сервират се в миникупички и не са повече от 2-3 глътки. Но за едно ядене има по два-три вида различни супи. Една от най-вкусните е бульон от миди с поръсени листа от пресен чесън. Има с гъби и с китайско зеле - всеки си я приготвя сам в ресторанта. На масите в заведенията по правило има вграден котлон, върху който кипи бульон. Сядаш, а сервитьорът носи огромна купа с китайско зеле, гъби и подправки. В друга чиния сервира куп нарязан бекон. Всеки сам поставя зеленчуците и бекона и след минута си сервира супата.

Корейците имат дори супа за рожден ден, нарича се Miyeokguk, или супа от морски водорасли. Вярва се, че носи здраве и късмет. В нея има телешко месо, миди, морски охлюви и т.н. Супата от тофу, или Sundubu, се приготвя със свинско или миди със зеленчуци, според сезона. Тази от гъби всъщност съдържа множество зеленчуци, бекон, телешко месо или пиле, потопени в гореща вода. Тя е доста гъста като консистенция, а зеленчуците са цели, а не нарязани на дребно.

Традиционното ястие, с което всеки чужденец се запознава веднага, е пибимбап - смес от зеленчуци, кълнове, спанак, гъби, месо, яйце и, разбира се, ориз. Ястието се разбърква - и готово. На почит са и ферментиралите сосове от горчица или чили.

Разбира се, всеки е чувал за корейската туршия - кимчи. Голямата гордост на Корея, дори е обявено за национално богатство. Прилича на нашето кисело зеле. Никой не сяда на масата без кимчи. Дори в новите къщи има специални хладилници за съхранението му. Ясно е, че има и супа от кимчи, към която се добавя свинско. Сладкишите им също са от ориз.

Не сравнявайте китайската и японската кухня с корейската. Първо, ще ги обидите и второ - те не си приличат. Продуктите може и да са същите, но вкусът е различен, дори масата се реди по друг начин. На корейската маса за всеки има купа с ориз и супа. В средата са малките купички с месо, риба, морски дарове, водорасли, кимчи, сосове, ястия от зеленчуци, салата и т.н. Няма ножове. Големите парчета се разрязват с ножици. Прието е всеки да си взима по хапчица от всичко. И да, не очаквайте да ви предлагат чай на всеки ъгъл. Не са му почитатели.

Храната е издигната в култ в Сеул и фестивалите, посветени на нея, са известни в цял свят.

Имат фестивал за всичко - на кимчи, на ориза, на супата, на гъбите, на пилетата, на морската храна...

Столицата на Корея е мястото, в което може да се намерят всякакви ресторанти и храни. Дори и българска. Нищо че там живеят не повече от 150 наши сънародници. Нашият готвач Михаил Ашминов отдавна е известен, но вече е тв звезда със свое кулинарно шоу. Възрастните корейци рядко експериментират с европейска храна, но младите са много по-отворени. И сандвичите, както и фрешовете, са на почит при тях.