Не минава ден без вашата „силна” половинка да ви малтретира вербално. Непрестанно се сдобивате с нови прозвища, които ви причисляват към един или друг животински вид, но въпреки това вие отказвате да махнете прекалено изцапаните розови очила, които замъгляват връзката ви.
Любов ли е, когато някой те обижда ежечасно? Или когато онзи, когото все още обичаш, си позволява да тъпче личността ти с куп неверни обвинения, продиктувани от собствената му несигурност? А ако успеете да уловите и най-беглия щрих на емоционално насилие, трябва ли да си затворите очите в името на интимното „благо”?
Писнало ли ви е често да чувате как за нищо не ставате или че не сте достатъчно добра за прекалено префърцунения вкус на господина до вас? Обижда ли кулинарните ви импровизации, за които сте намерили време и желание след неизвинително изтощителен ден? Понякога оставя ли ви „прашни” бележки върху телевизора, изобразяващи сърца. Да, за момент изстрадалото ви за топлина същество може и да се обърка, че това е обяснение в любов, но не е. Мъжът до вас със садизъм на инспектор от ХЕИ ви казва, че не сте достатъчно добра домакиня.
Ако пък сте изтеглили късата клечка и до вас в леглото спи най-големият ревнивец на света, то има ли смисъл да сте във връзка без грам доверие? Ако постоянно сте подложена на кръстосан разпит къде сте прекарали трите допълнителни минути преди да се приберете у дома, то по-добре теглете на отношенията си една черта и потърсете щастието по белия свят. Защото ако няма вяра в любовта, то колко време ще издържат на студа емоциите ви.
Да не дава Господ партньорът ви да е от онези ужасни хора, които не уважават нито на йота личното пространство. За него вашата чанта е негова собственост, а вещите вътре са на негово разположение 24/7. Същото важи за мобилния ви телефон, лаптоп, а сакън да имате парола на Скайп-а. Ако дори веднъж е предявил такъв напън към този ви живот, то вие сте 100-процентова жертва на емоционално насилие.
Някога да ви се е случвало да ви прекъсва грубо и раздразнено, докато разказвате за нещо от деня си или споделяте спомен от детството? Отнема ли гласа ви, когато става дума за отношенията ви? Вървите ли му по гайдата, само и само за да няма гневни изблици на „стрес”, с който той се е сдобил през „изключително натоварения ден”? Все едно вашият е бил куплет от „Зайченцето бяло”.
Кой каквото ще да ви говори, знайте, че имате право да бъдете част от нежни и обични отношения. Такива, в които мъжът се отнася към вас с топлота, съпричастие и най-вече с уважение.
Чували сте онази мъдра приказка, в която се казва, че е по-добре да сте сама, отколкото зле придружена, нали?
Коментари (0)
Вашият коментар