Всички обичат него, или колко е важно приятелите ти да го харесват

До съвсем скоро твърдоглаво си мислех, че когато човек се влюби, ничие чуждо мнение няма значение. Все пак, нали голямата Любов завърта света по свои правила, помита условностите, задрасква предразсъдъците. Съвсем скоро обаче се осъзнах, че това е поредното клише, на което много-много не бива да се хваща вяра. Осъзнах го с потрес, когато много любима моя приятелка, абсолютно разкрепостена и неробуваща на чуждото мнение, си изгриза маникюра от притеснение какво ще кажат приятелките й за новото й гадже. Бях тотално фрапирана, когато на една от женските ни сбирки тази иначе уверена и остроумна млада жена придоби угрижен вид и заяви, че ако те не го харесат, тя не знае какво ще прави...

Отначало си помислих, че се шегува. После реших, че напоследък работата й идва в повече, нервите й не издържат на стреса и са почнали да й хрумват странни идеи. След това си казах, че е полудяла от любов. Кръжах около същината на проблема дълго, преди да осъзная, че трябва да приема думите й буквално. И да си дам сметка, че независимо колко щастливи сме с половинката си, щастието не е пълно, ако приятелите ни не го одобряват.

В романите и филмите, които оформят гънките на мозъка ни, голямото геройство е да отстояваш любовта си въпреки мнението на околните. Да се изправиш срещу всички, да воюваш с близки и далечни, да твърдиш, че ти знаеш най-добре за себе си. Не сме ли пропуснали обаче да отбележим факта, че времето, в което някой се е опитвал да попречи на влюбените да се съберат, май е отминало? Толкова сме еманципирани, че днес всъщност се изисква по-голяма смелост да си признаеш направо, без увъртания колко си зависим от приятелите си. Да им заявиш, че те са необятно голяма част от живота ти, от мисленето ти, от света ти.

Чудите се какво стана, когато все пак (след дълго „подковаване” как ако не харесаме новия любим, той може да се окаже не толкова любим за нашата приятелка), се запознахме с него. Ами, никак не неочаквано, той се оказа страхотен. Толкова готин, че беше леко притеснително да я уверяваме колко много го харесваме. Защото тя с усмивка отговаряше: „Смеете ли да не го харесате вече...”

Обратната страна на монетата

Имам и още един челен опит на тема „половинки и приятели”. Той не е продължение на горната история, макар че спокойно би могъл да се впише и в нея. И пак отново събира в себе си чудната българска поговорка „хем сърби, хем боли”. Говоря за случаите, в които вълненията дали партньорът ти ще се впише в собствения приятелски кръг се увенчаят с хепиенд. Но такъв вид хепиенд, в който гаджето (или съпругът) се превръща във всеобщия любимец. Всички около теб намират, че той е супер и ти ръкопляскат възторжено за попадението. Да, ти си знаеш, че той е супер, обаче изведнъж губиш правото (или привилегията) си да се оплачеш от него – което си е сериозен удар под кръста. Тъкмо сте се събрали с момичетата да пийнете и да почоплите недостатъците на мъжкото съсловие и изведнъж те ти казват: „ти да мълчиш, с този готин мъж”.

Всеки твой опит да се пожалваш от любимия (който все пак е човек, нали, а и ти имаш нужда да помрънкаш) бива ликвидиран с пренебрежителното: „ами и ти си една, остави човека”. И на теб не ти остава нищо, освен да се потънеш в размисъл: щастлива или нещастна да се чувстваш от този факт.