Прекалената загриженост към болното дете крие рискове

Когато едно дете е болно, за него няма нищо по-утешително от това майка му да е на близо, да се грижи за него, да го успокоява. Кога обаче прекомерните грижи крият риск, обяснява психоаналитичката Вероник Моралди.

Френската специалистка изтъква, че по принцип майчините грижи са неизменна част от процеса на оздравяване заедно с лекарствата, чайовете и топлите компреси. Риск обаче представляват онези майки, които проявяват грижовността си само и единствено, когато детето е болно. В книгата си „Майки и синове“ тя пише: „Какво по-нужно за болното дете от съчувствието и подкрепата на майката? Грижовна, внимателна, нежна майка. Но когато същата тази жена почти не обръща внимание на детето си, когато е здраво, и се превръща в любяща само при симптоми на слабост, съществува огромен риск „майката медицинска сестра“ да се превърне в „патогенна майка“ – майка, предизвикваща болести.“

Моралди подчертава, че деца, получаващи обич единствено по време на болест, ще започнат подсъзнателно да се стремят към разболяване и ще възприемат неразположенията като положителни. Деца, дарявани с лакси единствено като израз на съчувствие, израстват с поведението на жертви и дори в зряла възраст се възползват от него, обяснява психоаналитичката. За такива синове и дъщери споделянето на болките се превръща в неизменна част от всяка връзка и те подсъзнателно се стремят към проблеми и кризи, за да получат любовта, от която имат нужда.

Психоложката изтъква и друг аспект на това патогенно поведение на майките – а именно, че те се чувстват такива единствено по време на кризи, защото болестта е тяхната слабост: „Факт е, че с течение на годините такива майки помнят не толкова радостните моменти от детството на децата си, а тези на болест: „Цяла нощ те държах в прегръдките си, съкровище мое – разказват на вече порасналите си деца, – толкова висока температура имаше, че бълнуваше.“ Посланието е, че за да си „съкровище“, трябва да „бълнуваш“. Това е цената!“

И много деца я плащат без дори да си дадат сметка за риска от нея. Те израстват като хипохондрици, вманиачени в болестите, в слабостта си, в ролята си на жертва и прибягват до нея винаги когато не успяват да получат желаното по друг начин. А понякога дори не се и стараят да полагат каквито и да било усилия, защото е толкова по-лесно някой друг да поеме отговорността, да те вземе под крилото си, обяснява психоаналитичката и подчертава, че това обаче води до липса на самостоятелност, липса на увереност в собствените възможности и всъщност до невъзможност да се справяш сам. Но най-сериозни са последиците върху любовния живот, категорична е Моралди, защото такива деца израстват, без да се научат да различават съчувствието от любовта и често избират не партньорите, които ги обичат заради самите тях, а тези, които ги съжаляват. А това не е стабилна основа, върху която да се изграждат връзки.