Шефе, ти си голям...

Изследване, публикувано в списание Human Relations, доказва, че във всяка компания има нужда от позитивна атмосфера, но в никоя няма място за хумор с расистки, сексистки, сексуален или политически привкус, защото чрез него единствено се създават врагове и сериозни проблеми в екипите. Същото изследване подчертава също, че шефовете с премерено чувство за хумор са винаги по-обичани от служителите си. Специалистката по човешки ресурси Елоди Арнеги обаче се пита кога подчинените също могат да си позволят да се шегуват с шефовете си.

Тя изтъква, че когато става дума за шегуването зад гърба на шефа за негова сметка, то никога не би могло да бъде позитивно, защото само ви показва в светлина на двуличник и никога няма да си спечели уважението на колегите. Когато обаче говорим за шегуване директно с шефа, дори и шегите да са безобидни, границата на позволеното и непозволено е прекалено тънка. И тя зависи от конкретния човек срещу вас. Със сигурност не бихте си позволили никакви шеги, ако шефката ви е като Миранда от „Дяволът носи Прада“.

„Хуморът в йерархичен контекст трябва да е много премерен и много интелигентен, защото в противен случай може да ни изиграе много лоша шега - обяснява Елоди Арнеги, - най-опасни са шегите към висшестоящите, особено тези, отправяни на събрания или пред всички колеги. Малцина си ги позволяват и те от една страна показват смелост и доказват, че не са подмазвачи, но от друга, ако понякога саркастичните им забележки могат да бъдат възприети като желания за бунт в екипа, за промяна, за „смяна на властта“.

Арнеги подчертава, че трябва да се спазват няколко категорични правила, когато става дума за шегуване с шефа – никакви коментари за религия, раса или сексуална ориентация, което е съвсем логично. От друга страна не може да си позволите да правите коментари за облеклото и личния му живот, дори и извън офиса да сте приятели. Ако имате някакви лични коментари за шефа, си ги запазете за извънработната среда, съветва специалистката по човешки ресурси. Тя учи също да избягвате да обръщате на майтап и грешките на шефа, дори и той да има навика да прави това с вашите грешки. По принцип правилото е, че може да се шегувате единствено с нещата, с които той самия си позволява да се шегува със себе си. Но и тук правилото търпи много интерпретации, защото ако шефът ви има навика да си казва: „Леле колко съм глупав! Забравих докладите“, със сигурност вие не може да повтаряте думите му дословно, категорична е Арнеги.

Тя препоръчва за по-голяма сигурност служителите да избягват да се шегуват директно с шефа, а когато си позволяват шеги пред него, те да са неутрални, насочени към външни фактори или за работата по принцип. „По принцип“ обаче означава нещата, които не са директно зависещи от шефа – като работно време, заплащане или разпределението на задачите“, подчертава Арнеги.