Бебе в колата. Къде да го сложа?

Колкото и да сте отнесени в мисли, няма как да подминете онзи PVC стикер на задното стъкло на автомобила, който кротко ни сигнализира, че там вътре може би има малко човече.

Дори и да сте родител на отдавна пораснали деца, сигурно имате спомен за споровете дали мястото им е на задното стъкло, дали пречат на видимостта и какво ни казват всъщност. Според Закона за движение по пътищата означението „Бебе в колата” не е забранено, но не е и упоменато къде може да бъде поставено.

Единственото ясно е, че няма място на предното стъкло на автомобила. За сметка на това обаче този надпис ни намига материализиран в миниатюрни дрешки, лигавници, биберони, играчки и какви ли не други комерсиални хрумки.

Понякога пък виждаме автомобили с деца, които скачат на задната и дори предната седалка, правят опити да преодолеят гравитацията, протягат ръце през отворени стъкла без никаква стикерна индикация върху автомобила.

Какво се променя, когато шофьорът стане родител?

Повишило се е количеството живот в колата и качеството на отговорността от вътрешната страна на стикера. Променят се и претенциите ни към другите на пътя. Негласно настояваме за повече внимание, търпение и сигурност. Очакваме да ни пазят повече и да споделят част от нашата отговорност. И не от наивности нахалство, а от родителска грижа. Дори противниците на бебешките привилегии на пътя ще се съгласят, че когато светне червената лампичка „Бебе в колата” пред нас, започват да светят и червените стопове зад нас.

Какво толкова може да се случи в един бебе автомобил?

Червен светофар, дъждовен ден. Колоната се движи мъчително бавно. Бършем изпотени стъкла и чела с ръкав и потропваме нервно. На задната седалка изведнъж става странно тихо, поглеждаш в огледалото и виждаш празно столче. Детето го няма! Обръщаш се назад, а светофарът вече свети зелено. Главата ти звъни от паника и изобщо не чуваш клаксоните, предложенията за интимност и подканите на околните да ги запознаеш плътски с майка си. Пускаш аварийките и слизаш. Отваряш задната врата и виждаш хлапето свито на кълбо на пода зад шофьорската седалка.

На кръстовището вече е жестоко задръстване. Всички се питат какво прави тази луда жена. Взимаш детето на ръце и с облекчение разбираш, че е добре. Следва най-широката усмивка на света с думичките: „А, ти ме намери, мамо!”. А изплашеното ти, но облекчено изражение вече дава отговор на въпроса какво правиш на останалите принудително спрели шофьори.

За това съм сложила стикер. Спирам внезапно. Карам нелогично туткащо. Слизам изневиделица. Бавя се. Бързам. Спазвам дистанция. Е, нямам толкова място на задното стъкло. Имам само „Бебе в колата”.

Имам стикер за всеки път, когато солетата остане счупена на половина в носа, или когато изненадващо синът ми ме залее с вода или замери с играчка. Но онова, което днес изглежда като дразнещ стикер, утре може да ти се иска да изкрещиш на целия свят. Защото вече имаш бебе в колата.

И преди зимата да почука на стъклата, нека помним, че само през миналата година ранените деца-пътници на възраст под 6 години са над 100. И докато слагаме зимните гуми да сложим и едно „Бебе в колата” на ум.

80% от родителите, които са обозначили със стикер автомобилите си, смятат, че това е увеличило безопасността на детето им.

Различната статистика

5% от шофьорите са участвали в катастрофи заради стикерите и играчки на страничните и задните стъкла, които възпрепятстват видимостта.