Защо сме толкова подвластни на суеверията?

Смята се, че религиозните хора притежават вяра единствено в Бога, а всички суеверия са доказателство, че вярата им е лъжлива, непълноценна, неистинна. На практика обаче дори и сред строго религиозните хора се срещат суеверни личности. Особено объркващ е фактът, че по своето съдържание някои суеверия имат религиозен характер. Например, една от крайностите е когато човек развие извънредно силно влечение към чудеса и знамения – те му се струват за доказателства за особена святост или правилност на вярата. Според християнството обаче чудесата сами по себе си нищо не доказват. Чудото се възприема просто като знак за милостта на Бога, а той е милостив към всички.

Друга крайност възниква, когато хората преувеличават значението на църковните обичаи и правила до такава степен, че те се оказват по-важни от Божите заповеди. Например, някои смятат, че ако не се поклонят и прекръстят с абсолютна точност, молитвата им няма да бъде чута. По този начин външните ритуали заемат мястото на вътрешните ценности и се превръщат в празни религиозни суеверия.

Ето няколко често разпространени примери за проява на религиозно суеверие: един от тях е, когато вкъщи или в колата хората си държат икони, но се отнасят към тях като към талисмани. Сред Църквата това са свещени предмети, които трябва да ни напомнят да се молим за себе си и за близките си, а не да ни носят късмет или да ни предпазят от катастрофа.

Още един пример е когато човек отива да се кръсти, защото не му върви или здравето му не е добро, а не от вяра. Подобен е случаят и с тайнството на Евхаристията (Св. Причастие) – понякога хората се огорчават, че постенето и причестяването са били „чиста загуба на време и усилия”, тъй като не е решило проблемите им в работата или не им е донесло късмет. Посещението на свети места също може да придобие суеверен характер, когато се възприема като туризъм, който ще ни донесе успех.

Видове суеверия

Съществуват суеверия, които се отнасят като понятия и сфери от живота като успех и неуспех, числа, годишни времена, работа, пътувания, любов, бременност и т.н. Вероятно за всяко житейско събитие между раждането и смъртта съответства някакво суеверие. Някои се използват толкова широко, че вече са се превърнали в традиции. Суеверията, които трябва да донесат късмет и да ни предпазят от злото, се наричат добри. Но не всички суеверия се отнасят само до успех или нещастие. Някои от тях имат езически произход или са основани на езически обичаи, включително и идолопоклоничество. Други произхождат от окултизма или имат откровено демонична природа.