Уважаеми читатели,
Имам кратка, но поучителна според мен история. Цял живот се въртях около неподходящите мъже. Първият не ме обичаше достатъчно. Четири години давах всичко от себе си, за да получа същата любов, каквато изпитвах, но не, любов не се получава. Тя само може да се даде. Не се заслужава, не се моли за нея. Ако някой не те обича, той не е виновен за това. Нито пък ти. След това попаднах на мъж, който ме обичаше и през първите две години от връзката ни се държеше мило с мен, но все за нещо ме обвиняваше. Обвиненията нараснаха с годините и след третата година нямахме нищо друго освен скандали. Все не можех да удовлетворя критериите му за жена. В същото време не желаеше да ме пусне и да търси идеалната си половинка, защото имаше силно развито чувство за собственост към мен. Откъснах се и срещнах още един неподходящ човек. Той пък толкова обичаше ергенския си живот (50-годишен), че така и не пожела да създадем семейство. Не ме допусна до живота си повече от това да му бъда гадже.
Самата аз навърших 50 и бях в ужасна депресия. Чувствах се цял живот необичана. И точно когато мислех, че мечтата ми за семейство е само мираж, се появи моят човек. Той не пожела да му давам нищо, но искаше да ми даде всичко. Обичаше ме така, че не можеше да остане и една нощ без мен. Грижеше се за мен и за сина ми от първия момент като за съпруга и син. Беше толкова хубаво, че не можех да повярвам и първата една година все търсех къде ще е „уловката“. Докато не разбрах, че това е той. Че си е струвало да го чакам и че искам да остарея с него.
Съветът ми за всички е – не допускайте да пропилявате живота си до грешните хора. Точният човек ще се появи и може да го изпуснете.
Коментари (0)
Вашият коментар