Как мома от Охайо стана "майката на Холивуд"

В навечерието на раздаването на годишните награди „Оскар" ще ви разкажем историята на създаването на Меката на киното, по-известна като Холивуд.

В една топла пролетна вечер през април 1907 г. близо 700 души, представляващи каймака на обществото на Южна Калифорния, се събират в отрупаните с цветя стаи на Холивудския клуб. Те пътуват до малкото градче Холивуд, за да отпразнуват елегантна жена, „облечена в парижки костюм от рубиненочервен шифон и дантела", както се споменава в статия на Los Angeles Times по онова време. Нейното име е Дейда Уилкокс, въпреки че често я наричали просто „майката на Холивуд".
От 1887 г. тя работи неуморно, за да изгради умерена, културна общност в дивата природа на долината Кахуенга. Тази вечер, докато „красиви госпожици в изящни рокли" танцуват валс под музиката на оркестъра на хотел „Холивуд", нейната „мечта за красота" достига своя връх.

Дейда Хартел е родена през 1861 г. в сънливия Хиксвил, Охайо. Баща й, заможен земевладелец и фермер, бил от едно от първите семейства на пионери, заселили щата. Майка й Амелия е родом от щата Ню Йорк.
През декември 1883 г. Дейда, която е израства в интелигентна, уверена млада жена, се омъжва за Харви Хендерсън Уилкокс, вдовец с 30 години по-възрастен от нея, в Топека, Канзас. Харви има голям успех в недвижимите имоти в Топека и републиканската политика.

Въпреки голямата им разлика във възрастта, Дейда и Харви споделят страстни религиозни вярвания, любов към природата, умерени идеали и пионерски дух.
Годината, в която се женят, Дейда и Харви се качват на автостоп по новопостроената железопътна линия Ачисън, Топека и Санта Фе до процъфтяващия град Лос Анджелис.

Първоначално двойката се установява в красив дом на
улица „Фигероа" в сърцето на града. Харви отваря офис за недвижими имоти и започва да разделя закупените от него участъци, включително голям участък от това, което сега е USC - Университет на Южна Калифорния.

Скоро след това тя ражда момченце, но само 18 месеца по-късно бебето почива. За да се утеши, двойката често прави дълги неделни разходки с файтон в провинцията, а впрягът им от бели коне трополи по примитивните черни пътища.
Дейда особено хареса селската долина Кахуенга, леко наклонена и покрита с овощни дървета. По нейно настояване Харви купува 120 акра от долината, центрирана около това, което ще стане световноизвестната пресечна точка на Холивуд и Вайн.
Дейда и Харви се хвърлят в новия си проект, пътувайки често от Лос Анджелис. Те започват да полагат основите на утопично подразделение за културни, здравословно настроени жители на Средния запад, търсещи чист въздух и спокойни старини в Калифорния.

Китайски и мексикански работници са наети да засадят редици от пиперови дръвчета, които един ден щяха да очертаят мечтаните улици. Дейда се съсредоточава върху отглеждането на смокинови градини и измислянето на най-добрия начин за сушене на плодовете.

На обяд Дейда и Харви се завирали в стара плевня за смокини и преглеждали плановете си, очертавайки улици, паркове и зони за отдих. Поне това твърди историкът Грегъри Пол Уилямс.
„Двамата се забавляваха, измисляйки имена на улици... За лично „ползване" има улица за Харви — Wilcox Avenue, и една за Дейда — Dae Avenue (по-късно превърнала се в Hudson and Schrader Boulevard). Те кръщават две улици на децата на г-н Уейд, датският фермер, който им е съсед. Двете му деца пресичаха имота на Уилкокс всеки ден на път за едностайно училище в Сънсет и Гордън. Дейда и Харви нарекоха детската пътека на тяхно име - Авенюта на Ивар и Селма."

През февруари 1887 г. Харви регистрира карта на новото си подразделение в Офиса на окръг Лос Анджелис. Върху нея пишело „Карта на Холивуд".
Именно Дейда измисля името, но никой не е съвсем сигурен защо то е именно такова. Повечето историци, включително Уилямс и Брус Т. Торънс, твърдят, че по време на пътуване с влак обратно на изток Дейда започва разговор с жена, която й разказала за нейното имение в Илинойс, наречено „Холивуд".

Други, включително няколко журналисти от LA Times , казват, че тя го е кръстила на калифорнийския падуб, който расте на хълмовете Кахуенга. Какъвто и да е случаят, до края на 1887 г. холивудските брошури се продават.
Новият калифорнийски живот на Дейда и Харви продължава да процъфтява. Те построяват голяма селска къща с дървена конструкция в Холивуд и еклектично място за изложби на булевард „Адамс" в Лос Анджелис в стила, който по-късно критиците ще нарекат California Crazy.

Много членове на техните семейства емигрират в Калифорния, включително майката на Дейда и нейната сестра. Но щастието на двойката е краткотрайно. На 19 март 1891 г. Харви умира във фермата в Холивуд.
В скръбта си Дейда се заобикаля с близки приятели, които споделят любовта й към природата и религията. Тя бързо се привързва към хубавец със синя кръв на име Фило Джъдсън Бевъридж.

Бащата на Фило е губернатор на Илинойс, а майка му Хелън е страстна пътешественичка, член на „Конгреса на жените" и самоук експерт по порцелана.

През март 1894 г. Дейда става част от това социално изтъкнато семейство, когато тя и Фило се женят.
Двамата се установяват в Холивуд и убеждават влиятелните, известни родители на Фило да изоставят завинаги студения Среден Запад и да направят същото.

Дейда се посвещава отново на развитието на Холивуд и с помощта на спокойния Фило стартира Beveridge and Beveridge Real Estate от малък офис на ъгъла на Prospect (сега булевард „Холивуд") и бул. „Кауенга".
Следващите няколко години са изпълнени с бурна дейност за Дейда. Тя ражда четири деца (две от които умират още в детството) и продава безброй парцели на пенсионери и млади семейства от Средния запад. Скоро красивите домове във викториански и занаятчийски стил с просторни градински дворове започват да се издигат стабилно в Холивуд и в конкурентни проекти.

В края на века „мечтата за красота" на Дейда е реалност. Холивуд е проспериращ анклав от 500 души. Но г-жа Уилкокс-Бевъридж, както предпочитат да я наричат, не просто строи естетически привлекателен жилищен комплекс.

Тя създава културна християнска общност без алкохол. За тази цел тя предлага безплатнипарцелина християнски църкви, независимо от тяхната деноминация. Когато среща известния и очарователен художник на натюрморти Пол Де Лонгпре на изложба на негови творби в центъра на Лос Анджелис, той й разказа за любовта си към провинциалния Холивуд.
Дейда му предлага мястото на бившия си дом. По-късно тя му дава съседен парцел в замяна на три картини, за да може да разшири градините си. Размяната си заслужава.

Личният дом, студиото за артисти и обширните, изящни градини, създадени от Де Лонгпре, ще се превърнат в първата туристическа атракция на Холивуд и ще придадат на района огромно културно влияние. Семействата Бевъридж и Де Лонгпре също стават близки приятели.
Изглежда, че в Холивуд не е имало нищо, което Дейда да не е докоснала.
Тя дарява земята за първата обществена библиотека в Холивуд, кметството, пощата и полицейския участък, където се помещават двама полицаи в града, и затворът с една клетка. Тя подкрепя финансово и дава земя на банки и училища.

Въпреки всичките си вътрешни борби, новият град на Холивуд навлиза в кратката си златна ера. Жена, която е израснала по това време, си спомня „живот на село", където деца тичат през полета с лимони, портокали и домати и правят снежни човеци по време на необичайния сняг през 1905 г.
Въпреки високия си морал, Дейда била напълно готова да си изцапа ръцете и често се оказвала в противоречие със съперничещите разработчици на трактати. Тя построява бизнес център на „Проспект" и Кауенга, за да съперничи на този, изграждан на „Проспект" и „Хайленд".

Когато земевладелецът Мери Мол предлага земя на булевард „Хайланд" за първата библиотека в Холивуд, Дейда е в чужбина. Предупредена за ситуацията, тя бързо изпраща телеграма на бизнес партньор да предложи парцел земя в нейния имот.
Когато градският съвет благоприятства съдбата на Мол, сътрудниците на Дейда я приканват да действа. Тя изпраща още една телеграма, увеличавайки значително размера на дарението си. Библиотеката е построена на земята на Дейда.

До началото на 1900 г. членове на местната общност в Холивуд и околните райони започват да призовават за учредяване като град. Дейда и много поддръжници категорично се противопоставят на това, вярвайки, че би било твърде скъпо и че ще даде надмощие на други разработки.

Резултатите от вота са близки - 88 срещу 77, и на 14 ноември 1903 г. Холивуд става официален град. Дейда, като жена, не можеше да гласува по онова време.
Дори и Дейда да не спечели битката за инкорпорацията, тя временно печели войната. Първите закони, приети от новия град, имат отпечатъците на оригиналната визия, предложена от нея и Харви. Алкохолът, използването на огнестрелни оръжия, превишената скорост, билярдните зали и дори залите за боулинг са забранени.

Карането на велосипеди и триколки по тротоарите е забранено и показателно, като се има предвид, че единствените тротоари в Холивуд по това време са пред домовете на Дейда и още един виден предприемач.
Дейда и Фило са твърдо установени като крал и кралица на този очарователен град, като няколко членове на семейството им също изпълняваха видни социални роли. През 1907 г. Бевъридж организират развлечение в дома си, за което LA Times съобщава със затаен дъх.

„Артистично във всеки детайл беше градинското парти, организирано от г-н и г-жа Фило Беверидж, а просторните площи около дома на Prospect Avenue и Wilcox Avenue бяха претъпкани с гости, представляващи Лос Анджелис и холивудското общество. Територията, с безбройните низове от подскачащи декоративни топки от всякакъв цвят, беше наслада за окото, а интериорът на резиденцията също беше красиво декориран. Гостите бяха посрещнати от домакина и домакинята на една от широките зелени поляни. След това преминаха по криволичещи пътеки до различни части на двора, където сладоледи, пунш, кафе и чай бяха сервирани от групи светски прислужници и матрони."

Тази интимна елегантност не трае дълго.
До 1910 г. населението на Холивуд се е увеличило до около 5000 души. През същата година недостигът на вода принуждава Холивуд да стане част от град Лос Анджелис. Prospect Avenue е преименуван. Баба Уейкман твърди, че тя и Дейда са се карали горчиво за преименуването.

Дейда иска улицата да се нарича булевард „Де Лонгпре" в чест на нейното най-голямо „постижение" и престижа, който той бе дал на нейния град. Уейкман е за по-буквалния и рекламен булевард „Холивуд". В крайна сметка побеждава буквалността.

Дейда умира от рак в Холивуд през 1914 г. Тя доживява да види началото на филмовата индустрия и отварянето на първите салони и зали за пари. За съжаление, пропуска бума на 20-те години, който щеше да превърне нейния умерен оазис в позорна бетонна джунгла.