Микеланджело - ренесансовият учен, който трансформира западното изкуство

Скулптор, художник, архитект. Микеланджело е архетипът на Ренесанса, който намери огромна слава през живота си и все още се помни като един от най-влиятелните художници в световната история.
Микеланджело ди Лодовико Буонароти Симони – по-известен просто като Микеланджело – е италиански ренесансов учен, чиито емблематични скулптури, картини, архитектура и поезия оказват дълбоко влияние върху западното изкуство.

Творби като мраморната статуя на Давид или вдъхващия страхопочитание таван на Сикстинската капела във Ватикана циментират статута му на един от най-великите художници на Ренесанса. Вероятно единствените имена, които могат да се доближат до това, са тези на съперниците му Леонардо да Винчи и Рафаело.

Той е толкова почитан през живота си, че става известен като „Il Divino" (Божественият).

Какъв е бил ранният живот на Микеланджело?
Микеланджело е роден на 6 март 1475 г. в малкото градче Капрезе, Италия, недалеч от Флоренция.
Имал е доста бурно детство. Майка му умира, когато той е на шест. Той прекарва част от ранния си живот под грижите на бавачка, живееща близо до мраморна кариера, собственост на баща му.

Отглеждането му в град Сетиняно може да е бил един от факторите, допринесли за по-късния му успех. Микеланджело се превръща във велик скулптор, след като пораства, виждайки как мраморът се реже и копае всеки ден. Това е страхотно начало за бъдещия му живот.

Кои са най-известните произведения на Микеланджело?
• Пиета - мраморна скулптура на скърбящата Дева Мария, държаща тялото на Исус Христос, която се намира в базиликата Свети Петър, Ватикана. Това е единственото произведение, което Микеланджело някога е подписвал.
• Статуята на Давид, изваяна между 1501 и 1504 г. и изобразяваща библейската фигура на Давид. Висока повече от пет метра, тя е центърът на Galleria dell' Accademia във Флоренция.
• Таванът на Сикстинската капела - монументално произведение на изкуството със сцени от Книгата на Битието – най-известната е Сътворението на Адам, създадено във Ватиканския параклис между 1508 и 1512 г.
• Лаврентианската библиотека във Флоренция, поръчана през 1523 г. за съхранение на личната колекция на семейство Медичи. Строежът започва две години по-късно, но библиотеката няма да бъде отворена до 1571 г., след смъртта на Микеланджело.
• Страшният съд - огромна фреска, покриваща стената на олтара на Сикстинската капела. Сцените на Второто пришествие на Христос и Божия вечен съд са добавени, за да „придружават" изобразеното на тавана между 1536 и 1541 г.
• Разпятието на Свети Петър, създадено в официалната резиденция на папата във Ватикана в края на 1540-те години. Показва как светецът и първият епископ на Рим е издигнат на кръста, това е последната фреска на Микеланджело.

Как Микеланджело става художник?
Като момче Микеланджело има щастието да бъде изпратен да живее във Флоренция, сърцето на италианския Ренесанс. На 13 години той чиракува при водещия флорентински художник Доменико Гирландайо, който вече участва в рисуването на стените на Сикстинската капела във Ватикана.
Микеланджело става известен много бързо в работилницата на Гирландайо. Необичайно за един чирак, той получава заплащане.

До 15-годишна възраст явно надареният Микеланджело е избран да посещава академия, ръководена от управляващото града семейство Медичи. Виден член е Лоренцо де Медичи, известен като Великолепния. Това му дава достъп до завидната колекция от произведения на изкуството на Медичите, както и мощен покровител.
Докато учи философия и хуманитарни науки в Платоновата академия, Микеланджело започва да се занимава и със скулптура. Именно там той създава две зашеметяващи мраморни пана, които демонстрират уменията му още в ранна възраст.
Малко след това обаче смъртта на Лоренцо през 1492 г. сигнализира за повратна точка в живота на Микеланджело. На фона на политическите катаклизми през следващите години той се насочва първо към Венеция, а след това към Болоня, като периодично се връща във Флоренция.

През юни 1496 г. той пътува до Рим и получава поръчка от кардинал за статуя на древноримския бог на виното Бакхус.
Това е последвано от неговата Пиета, която той е завършва на 24-годишна възраст. Приветстван като шедьовър, но се предполага, че Микеланджело е чул някой да приписва творбата на друг художник и затова е добавил името си към пояса, минаващ през гърдите на Мери.

Как Микеланджело създава статуята на Давид?
След като се премества във Флоренция през 1499 г., вече известен художник, Микеланджело е помолен да завърши огромна статуя на библейската фигура Давид. Първоначално е била поръчана 40 години по-рано като част от серия статуи, предназначени за катедралата във Флоренция, но е преминала през редица скулптори без особен напредък.

Микеланджело си създава репутация с невероятната статуя Пиета, така че получава задачата да довърши започнатото преди няколко десетилетия.
Създаден между 1501 и 1504 г. Давид на Микеланджело се смята за шедьовър на Ренесанса. Творецът прави огромна подготовка, за да извае статуята от колосалния мраморен блок, известен като „гиганта". Работата изисква огромно скеле. Начинът, по който той работи, е много прецизен.

Имало много чертане и планиране с модели предварително. В крайна сметка Микеланджело е толкова запален да го направи правилно, че започва да създава свои собствени инструменти, за да направи скулптурата.
Завършеният Давид е висок 5,18 метра. Тъй като е твърде тежък, за да отиде на покрива, където била първоначалната идея, възникнал спор къде да бъде поставена статуята.

В крайна сметка е решено Давид да стои на главния площад на Флоренция, извън Palazzo della Signoria (сега известен като Palazzo Vecchio), който бил седалището на управляващото тяло на Република Флоренция.

Дали Давид на Микеланджело предполага неприязън към семейство Медичи?
Обектът на мраморната статуя на Микеланджело е библейската фигура на Давид - млад еврейски овчар, който побеждава великан на име Голиат в единоборство, използвайки само прашка и камък.
Статуята е много важна в иконографията на Флоренция по това време: тя представлява свободата на града. В политическия контекст това всъщност е критика към Медичите и техните чуждестранни поддръжници, защото те са тираните, които искат да дойдат и да превземат града.

От самото начало Давид е символ на свободата за Флорентинската република. И тъй като много други страни по света се борят за свобода и за собствените си републики срещу монархията, този пример на Флоренция и нейната борба срещу Медичите има истинско политическо значение.

Съперници ли са били Микеланджело и Леонардо да Винчи?
Двамата велики художници се срещат за първи път през 1504 г., когато Леонардо да Винчи е помолен да се присъедини към комисията, натоварена да реши къде да бъде поставен Давид на Микеланджело. Въпреки че са от различни поколения, между тях процъфтява съперничество.

През годините Микеланджело и Леонард не се изпускат от поглед и са наясно с работата на другия. Когато през 1549 г. Микеланджело е попитан за дългогодишния дебат относно класирането на различните изкуства, той пише: „Що се отнася до онзи човек (Леонардо), който обяснява, че живописта е по-благородна от скулптурата, ако е знаел толкова много за другите теми, по които е писал, защо моята прислужница можеше да пише по-добре?".

И все пак отвъд съперничеството, двамата мъже имат по-сложна връзка и те си влияят и се тласкат един друг през цялата си кариера.

Какво е нарисувал Микеланджело в Сикстинската капела?
След успеха на Давид Микеланджело все повече е призоваван да работи по мащабни проекти. Папа Юлий II кани художника в Рим, за да създаде 40 статуи в реален размер за неговата гробница. Поръчан през 1505 г., проектът се проточва четири десетилетия, докато Микеланджело редовно насочва вниманието си към други творби.

Най-значимите от тях несъмнено са двете фрески, създадени за Сикстинската капела: на тавана, между 1508 и 1512 г., и Страшният съд от 1536 до 1541 г.
Особено таванът на Сикстинската капела е едно от най-емблематичните произведения на ренесансовото изкуство. Той включва незабавно разпознаваемия образ на Бог, протягащ ръка, за да докосне Адам, който е в центъра на осем други сцени от Книгата на Битието и фигури от класическата митология.
Било е грандиозно начинание и много, много трудна работа за вършене. Самият Микеланджело описва, че след приключването на този проект, тялото му е извито като лък заради неудобната поза, в която рисува тавана на Сикстинската капела.

Какво знаем за сексуалността и личния живот на Микеланджело?
Тъй като животът на Микеланджело е до голяма степен самотен, остава трудно да се потвърди неговата сексуалност. Той не е имал никого, с когото изобщо да е бил романтично свързан до много по-късно в живота си.
Тогава знаем, че той е написал обширна поредица от сонети за много по-млад мъж, италиански благородник на име Томазо деи Кавалиери. Както при всяка историческа еднополова връзка, хората винаги питат дали всъщност са били двойка или просто приятели. В този случай трябва да решите дали чувството за привличане в сонетите е било достатъчно, за да надделее над религиозното вярване, че содомията е грях.
Историците твърдят, че еротичният характер на сонетите, които Микеланджело е написал, предполага, че той е бил сексуално привлечен от мъже.

Как умира Микеланджело?
Микеланджело почива след кратко боледуване в Рим на 18 февруари 1564 г., на 88-годишна възраст. Само шест дни по-рано той работи върху скулптура Пиета Ронданини.
През последните две десетилетия той се фокусира повече върху архитектурата, като най-вече работи за завършването на базиликата Свети Петър.

Къде е погребан Микеланджело?
Вместо да бъде погребан в Рим, Микеланджело е положен в базиликата Санта Кроче във Флоренция. Тук се съхранява пантеон от известни флорентински и италиански личности, има големи паметници на Макиавели и по-късно Галилео Галилей.
Погребването му във Флоренция говори за неговата привързаност към него, въпреки че не е живял там през голяма част от по-късния си живот.