Неописуемата Флоренция, романтичната Венеция (галерия)

Пред очите се разкрива оранжевият блясък на стари керемидени покриви, по които се отразяват слънчевите лъчи. На едната страна се виждат тесни улички, които криволичат до величествени църкви и широки площади, обградени от отрупани с архитектурни краски фасади. На другата - пълзи горда река, която изкусно се мушка под старите мостове, завити от розов небосвод преди залез слънце.

Тази цветуща гледка е възможна само от едно място - от кулата на внушителната катедрала „Санта Мария дел Фиоре“.

Не, не се бъркайте: нито сънувате, нито сте попътували назад във времето. Просто сте попаднали в люлката на Ренесанса - Флоренция. От всеки ъгъл си личи, че Медичите - фамилията, виновна за бума на строителството в този „цветущ“ италиански град, наистина са си свършили работата.

След като слезете от кулата на флорентинската катедрала и разгледате цялата базилика отвътре, няма да съжалявате, където и да се отбиете. Задължителни спирки в града все пак са мостчетата на р. Арно, наблюдаването на залеза от които се превръща в закачлива игра с разтегателната способност на поносимостта ви към романтиката. Едно бързо питие може да ви заведе до площада пред двореца на Медичите - Палацо Векио, където ви посреща статуя на Давид (б.а. - „истинският“ Давид е в Галерията на Академията). Посетете Стария дворец по светло, за да се полюбувате на богатството на ренесансовото изкуство и да видите къде са заседавали депутатите преди няколко века, а на тъмно се насладете на нежните изпълнения на музикантите в ресторантчетата, които ограждат площада. За виното и храната всичко е ясно.

Джото, Микеланджело, Рафаело, Леонардо да Винчи и Ботичели чакат да ви се представят с неповторимия си талант в световноизвестната галерия „Уфици“. Ако искате да видите изящните им творби обаче, по-добре си резервирайте билет предварително, тъй като в този ден стотици туристи имат същото намерение.

Колкото и време да имате във Флоренция, не спирайте да обикаляте. Всяка уличка води до чудна фасада, малко магазинче „със скъпоценности“ или джелатерия с най-вкусния сладолед. Дори и да прекарате само два дни в този град, няма да ви убегне чувството, че под небето на Тоскана всичко е възможно. Възможно е също да си наемете кола или да хванете влака и да идете до Венеция, която е на има-няма 2 часа път.

Романтично ми е, Венеция

Един реалист няма как да не се превърне в романтик заради реалността на гледките, които ще види във Венеция. Това даже важи и за някои циници.

Ако държите да се ориентирате къде ходите, не ходете във Венеция - там със сигурност ще се изгубите, а даже може и да се влюбите.

Градът е разположен на 118 островчета, за чиято среща помагат малки и големи мостчета, които се извиват над разделящите се канали. Другият вариант да обикаляте по островите е гондола, разходката с която е задължителна за традиционалистите.

Всяко място във Венеция е прекрасно - въпреки целогодишните тълпи от туристи и напук на леката миризма от водата през лятото. Дали ще изследвате фасадите на малките сгради, забучили основи сякаш направо във водата, или ще скокнете набързо до площад „Сан Марко“, където се е струпала пищността на града, е въпрос на избор. Не пропускайте да се изгубите в най-тесните улички, където трудно се разминавате с други хора. Не забравяйте да разгледате и Двореца на дожите, който разкрива прелестите на готическата архитектура и изкуство.

Искате забавления? След моста Риалто завийте покрай канала. Първа спирка е малка сладкарничка, където правят невероятен коктейл „Аперол шприц“. От другата страна пък има бар с приятна музика. Ако си падате по нестандартни неща, разходете се по малките площадчета - поне на едно от тях ще има двойки, който са решили да потанцуват салса под звездите.

Ако ви е нужно плавно завръщане към реалността, преди да си тръгнете от Италия, минете през Болоня. Макар че не е традиционна туристическа дестинация, градът е богат със старинна архитектура. Тук се намира най-старият университет в Европа, както и чудата наклонена кула, подобна на тази в Пиза. На централния площад от сутрин до мрак е пълно с улични музиканти, а по уличките наоколо щъкат колоездачи, което е прекрасно, нали?!