Какво се случва, ако дарим костен мозък и реципиентът извърши престъпление?

Вярвате или не, трансплантациите на костен мозък са били замесени в съдебномедицински неуредици в миналото.
Даряването на стволови клетки е животоспасяващо лечение за пациенти с рак на кръвта и заболявания на кръвта, което включва подмяна на кръвните стволови клетки и имунната система на пациента с клетки от здрав донор.

Трансплантация на костен мозък и химеризъм
Има странни неща, които могат да се случат, когато хората получат дарение на костен мозък. Едно от тях се нарича химеризъм.
Докато думата химера идва от гръцката митология, където описва митично създание, състоящо се от различни животински части, в случаи като този химеризмът се дължи на това, че пациентът има клетки в тялото си, които идват от различен генетичен произход.

След донорството на костен мозък дарените кръвни стволови клетки се установяват в костния мозък на реципиента и им се дава възможност за създаване на нови здрави кръвни клетки. Химеризмът е страничен ефект от трансплантацията на костен мозък, тъй като реципиентът има смес от собствените си клетки и клетките на донора в тялото си. Вече е известно, че донорските клетки могат да се намират в много различни тъкани и това може да доведе до странни реакции.

Да вземем за пример мъж, който след трансплантация става алергичен към киви. Алергията се дължи на хематопоетичните стволови клетки на донора.

Друго интригуващо откритие се случва с мъж на име Крис Лонг, който работел в офиса на шерифа и на когото се прави трансплантация на костен мозък. След процедурата той и колегите му правят ДНК анализ на Лонг. Те открили, че ДНК на неговия донор присъства в различни телесни проби, включително сперма. Експертите обаче се съгласяват, че кръвните клетки на донора не би трябвало да могат да създават сперматозоиди и това може да е резултат от вазектомия.

Но, както се казва в онази народна мъдрост – никое добро не остава ненаказано. Тъй като химеризмът е толкова често срещано явление, има ли някакъв начин пробите, оставени на местопрестъпленията от реципиенти на трансплантация на костен мозък, да доведат до донора?

Колко често това е било проблем в криминалистиката?
Криминалистите често претърсват местопрестъплението за всякакви биологични проби (кръвта е един от най-честите източници), които могат да ги насочат към извършителя. През последните няколко десетилетия ДНК анализът е в центъра на криминалистичните разследвания. Обикновено човек притежава уникален ДНК профил и това може да се използва за идентифициране на конкретни хора.

Преди няколко десетилетия в Аляска имало сериозно сексуално насилие. ДНК от сперма, взета от жертвата, съвпада с кръвна проба от известен престъпник, така че потенциалният заподозрян бързо е идентифициран. Лесен случай, нали? Е, един от проблемите бил, че предполагаемият заподозрян има много убедително алиби – той вече е в затвора, когато се случва нападението.

Оказва се, че затворникът и заподозреният имат едно и също фамилно име. След малко проучване се разбира, че затворникът е получил трансплантация на костен мозък от брат си. Това означава, че в кръвта му има клетки, които съвпадат с ДНК профила на брат му.
При друго престъпление, извършено през 2000 г. , жена подозира, че е била сексуално насилена, докато е била в безсъзнание. По това време са анализирани много съдебномедицински проби и полученият от тях генетичен профил е сравнен с Националната ДНК база данни на Обединеното кралство. Това, което било странно, е, че смесица от различни генетични профили са открити в слюнката и това също се наблюдавало в проби от кръвта и косата на жертвата. Установено е, че тя е претърпяла трансплантация на костен мозък, когато е била дете, като брат й е бил донор, и именно това е допринесло за объркващия генетичен профил – тя е била химера със смесица от собствената си ДНК и тази на брат си.

В друг опустошителен случай има два трупа, открити след пожар в къща. Заради силата на пожара не са останали никакви отличителни белези, които да могат да се използват за идентифициране на хората, убити в огъня. Експертите трябвало да разчитат на генетичен анализ, за ​​да разберат кои са те. Първият човек е идентифициран лесно, вторият обаче бил малко по-труден за разгадаване. Това е така, защото вторият човек е имал трансплантация на костен мозък преди пет години и събраните проби показват алели, които принадлежали на донора. Трябвало да се направят множество тестове, за да се гарантира, че починалият е този, за когото властите го смятат.

Трябва ли да се тревожим?
Досега е ясно, че трансплантациите на костен мозък понякога водят до объркващи ситуации на местопрестъплението. Това обаче все още повдига въпроса колко загрижени трябва да бъдат хората за това, което се случва?
Е, този сценарий е невероятно рядък и обикновено всяка проба, открита на местопрестъплението, ще бъде разпозната като неочаквана смес.
Ако кръвта на реципиент на трансплантирана стволова клетка бъде намерена на местопрестъплението, експерт по криминалистика ще може да различи два комплекта ДНК и да идентифицира възможността за трансплантация на стволови клетки.

В случай, че кръвната проба има 100 процента химеризъм (само донорни клетки), тогава е възможно съдебният експерт да идентифицира само ДНК на донора. Съдебномедицинският анализ на всяка друга тъкан, оставена на местопрестъплението (кожа, коса, слюнка), ще има ДНК на реципиента – което показва възможността за трансплантация на стволови клетки. Полицията също ще трябва да има ДНК на донора в архива, за да проследи потенциално съвпадение.