Какво се случва, ако някой умре в космоса?

Няма съмнение, че изпращането на човешки същества в космоса е изключително трудно и опасно начинание.

Откакто човекът започна да изследва космоса преди малко повече от 60 години, 20 души са намерили смъртта си.
14 при трагедиите на космическите совалки на НАСА от 1986 г. и 2003 г. , трима космонавти по време на мисията на Союз 11 през 1971 г. и трима астронавти при пожара на стартовата площадка на Аполо 1 през 1967 г.

Като се има предвид колко сложен е човешкият космически полет, всъщност е забележително колко малко хора са загубили живота си досега. Но НАСА планира да изпрати екипаж на Луната през 2025 г. и астронавти на Марс през следващото десетилетие. Комерсиалните космически полети се превръщат в рутина. Тъй като пътуването в космоса става все по-често, нараства и възможността някой да умре по пътя.
Това напомня за един мрачен, но необходим въпрос, който трябва да си зададем - ако някой умре в космоса, какво се случва с тялото?

Смърт на Луната и Марс
Лекарите по космическа медицина, които работят за намирането на нови начини за поддържане на здравето на астронавтите, искат да са сигурни, че космическите изследователи са толкова здрави, колкото могат да бъдат за космически мисии.
Ето как астронавтите биха се справили при смърт в космоса днес.

Ако някой умре по време на мисия в ниска околоземна орбита – например на борда на Международната космическа станция – екипажът може да върне тялото на Земята в капсула в рамките на няколко часа.

Ако това се случи на Луната, екипажът може да се върне у дома с тялото след няколко дни. НАСА вече разполага с подробни протоколи за такива събития.
Поради това бързо завръщане е вероятно запазването на тялото да не е основната грижа на НАСА; вместо това приоритет номер 1 е оставащият екипаж да се върне безопасно на Земята.

Нещата биха били различни, ако астронавт умре по време на пътуването от 300 милиона мили до Марс.
При този сценарий екипажът вероятно няма да може да се обърне и да се върне. Вместо това тялото вероятно ще се върне на Земята заедно с екипажа в края на мисията, което ще бъде няколко години по-късно.
Междувременно екипажът вероятно ще запази тялото в отделна камера или специализирана торба за трупове. Стабилната температура и влажност в космическото превозно средство теоретично биха помогнали за запазването на тялото.

Но всички тези сценарии ще се прилагат само ако някой умре в среда под налягане като космическа станция или космически кораб.

Какво би се случило, ако някой излезе в космоса без защитата на скафандър?
Астронавтът ще умре почти мигновено. Загубата на налягане и излагането на вакуума на космоса биха направили невъзможно дишането на астронавта, а кръвта и други телесни течности биха закипели.

Какво би се случило, ако астронавт излезе на Луната или Марс без скафандър?
Луната почти няма атмосфера. Марс има много тънка атмосфера и почти никакъв кислород. Така че резултатът би бил приблизително същият като излагането на открито пространство: задушаване и кипяща кръв.
Излагането на радиация, токсичната почва и спуканите скафандри са три от начините да умреш на Марс.

Ами погребението?
Да предположим, че астронавтът е починал след кацане, докато е бил на повърхността на Марс.
Кремацията не е желателна; това изисква твърде много енергия, която оцелелия екипаж се нуждае за други цели. И погребението също не е добра идея. Бактерии и други организми от тялото могат да замърсят повърхността на Марс. Вместо това екипажът вероятно ще запази тялото в специализирана торба за трупове, докато не бъде върнато на Земята.
Все още има много неизвестни за това как изследователите биха се справили със смъртта.

Въпросът не е само какво да се прави с тялото.
Да се помогне на екипажа да се справи със загубата, както и на скърбящите семейства обратно на Земята, са е толкова важно, колкото и справянето с останките на загиналия човек. Но за да се колонизират други светове, независимо дали става дума за Луната, Марс или планета извън нашата слънчева система – този мрачен сценарий ще изисква планиране и протоколи.