Как скандинавската митология и свръхестествените твари помагат на нацистите - първа част

Идеологията на нацистите се основава на теории за расово превъзходство, но също така намира вдъхновение от скандинавската митология, езичеството и окултните вярвания.

В хитовия филм на Marvel „Капитан Америка: Първият отмъстител" нацистки офицер търси древна реликва - Тесерактът, за който се смята, че дарява на собственика си безкрайна сила. Всъщност тази лента съдържа много елементи от нацисткия свръхнатурализъм: окултни сили, луди учени, фантастични оръжия, свръхчовешка господска раса и магически реликви, даващи на Третия райх неограничена власт.

Този филм далеч не е единственият на представянето на подобни теми. В „Похитителите на изчезналия кивот" на Стивън Спилбърг виждаме Индиана Джоунс да се състезава в намирането на древния еврейски Кивот, известен и като Ковчега на Завета, отново търсен от нацистите, планиращи да впрегнат неговата известна окултна сила. А Хелбой – комиксов супергерой, за който също има две екранизации и компютърни игри, е демон, призован на Земята от нацистки окултисти.

Това са само три примера. Популярната култура отдавна е залята от образи на нацисткото свръхестествено, от комикси от епохата на Втората световна война до видеоигри от XXI век и от класически научнофантастични филми до съвременни филми на ужасите. Почти толкова дълго много учени отхвърлят подобни идеи, като ги намират в най-добрия случай за силно преувеличени, а в най-лошия за тотална измислица.

И все пак има много доказателства за важна връзка между нацизма и свръхестественото. Нито едно масово политическо движение не черпи толкова съзнателно или последователно от свръхестественото въображение: от окултизма и маргиналната наука; от езическите, ню ейдж и източните религии; от фолклора, митологията и други свръхестествени доктрини. Нацистите експлоатират тези идеи и практики, за да привлекат поколение немски мъже и жени, търсещи нови форми на духовност и нови обяснения на света – обяснения, които се намират някъде между научната проверимост и традиционната религия.

Те са приложени към сферата на науката и религията, към културата и социалната политика, към стремежа към война, към империя и към етническо прочистване. Човек не може да разбере историята на Третия райх, без да разбере връзката между нацизма и свръхестественото.

Езичество
Подриване на древната митология

На 22 декември 1920 г. нацистката партия спонсорира фестивал на зимното слънцестоене. Фестивалът е важен, според Völkischer Beobachter (Народен наблюдател), основният нацистки вестник, защото ще помогне за възстановяване на расовото и духовно единство след войната и левите революции от 1918-1919 г.

Ренесансът в арийската цивилизация, символизиран от слънцестоенето, заявява по времето на фестивала един от говорителите, е бил предсказан от скандинавската митология и религия в древни времена. „Националсоциалистическото слънцестоене" според Антон Дрекслер, съосновател на Нацистката партия, е „видим знак за завръщането към немската мисъл". Друг оратор говори за Балдур, скандинавския бог на слънцето, езически божества и герои и великата история на скандинавския митологичен герой Зигфрид („раждането му в нас – това е нашата молитва за слънцестоене").

Нацистите не са измислили традицията на езическата немска Коледа, но се възползват добре от тези езически-езотерични традиции в опитите си да спонсорират една по-„автентична" германска религиозност – алтернатива на това, което те смятат за разрушителните институции и доктрини на християнството.

В продължение на почти десетилетие, между 1935 и 1944 г., Райхсфюрер-СС Хайнрих Химлер натоварва Hexen-Sonderauftrag (специална работна група за вещици или дивизия за вещици) да събира архивен материал за преследването на езическите религиозни практики от средновековната католическа църква в Централна Европа. Отделът събира близо 30 000 документа от различни местни и регионални архиви.
Неговата цел е да разреши загадката как „доминиращата арийско-германска религия на природата може да бъде победена от упадъчната еврейско-християнска религия".

Изследователите на вещици от СС стигат до извода, че скандинавските „вещици" са „гаранти на германската вяра" и „естествени лечители" от най-старите германски саги. Обвинявайки така наречените вещици в съдружие с дявола, средновековната католическа инквизиция е криминализирала практикуването на немската религия и е оправдала убийството на своите духовни водачи.

Подобни теории са направени и от археолога Ото Ран, за когото се смята, че е вдъхновил сюжетните линии и героите във филмите на Спилбърг за Индиана Джоунс. В книга от 1933 г., наречена „Кръстоносен поход за [или срещу] Граала", Ран твърди, че „чашата на Христос" идва от индийското мани - символа на камък, паднал от небето, донесен в Европа от Хималаите от бял гълъб.
Спонсорирана от Химлер и СС, втората книга на Ран, „Съдът на Луцифер" (1937), отива дори по-далеч. В нея той спекулира, че Граалът е в центъра на средновековен култ към луциферианци – буквално поклонници на дявола – които практикуват езическа, ур-арийска религия, извлечена от Тибет и Северна Индия през Персия. Обвинени в ерес и магьосничество, тези последни представители на индо-арийската цивилизация на Туле ("Атлантида" в западната традиция) са били изкоренени от Католическата църква, въпреки че техните учения са запазени от рицарите тамплиери и тибетските монаси.

Теориите на Ран свързват тибетския будизъм, индуизма и индо-арийската митология с езичеството, луциферианството и магьосничеството, практикувани в Германия през Средновековието, на места като Брокен в планината Харц, мястото на сцената на Валпургиевата нощ във Фауст на Гьоте.
Това обяснява защо много нацисти са вярвали, че Тибет е домът на древен индо-арийски народ, който е избягал от унищожаването на своята ур-арийска цивилизация (Атлантида или Туле) след поредица от наводнения. Наистина, въпреки че всички тези северни и индоарийски религиозни традиции „изглежда вървяха в различни посоки", както пише историкът Джордж Уилямсън, всички те служат на „целта за изковаване на национална религиозност, която нацисткият режим искаше".

Окултизъм
Странна "наука"

Не всички нацисти са били ентусиазирани от окултизма и езичеството. През май 1941 г. Мартин Борман, който малко след това става заместник на Хитлер, изпраща меморандум до нацистки служители. „Конфесионалните и окултни кръгове", пише Борман, „са се опитали да разпространят объркване и несигурност сред хората чрез съзнателното разпространение на истории за чудеса, пророчества и астрологични прогнози за бъдещето. Трябва да внимаваме нито един член на партията, особено в селските райони, да не участва в разпространението на политически гадания, религиозна вяра в чудеса или суеверия или правене на окултни чудеса."

Циркулярът на Борман повдига въпроса: след осем години на власт и две години война, защо Третият райх не предприема по-агресивни действия за ограничаване на окултизма? Отговорът е, че самите нацисти са възприели много окултни и маргинални научни практики. За да преформулират научното изследване, да подобрят медицинските практики, да увеличат промишленото производство или да оформят расова и заселническа политика, нацистките лидери спонсорират всичко - от астрология и парапсихология до радиестезия с махало.

Нацисткият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс наема астролози. Окултните експерименти на парапсихолога Ханс Бендер са отразени в големи вестници и спонсорирани от Райха институт, финансиран от Хитлер и Химлер. Ангажиментът на Хитлер и Химлер към странната доктрина на Световната ледена теория, която твърди, че небесните тела, направени от лед, определят хода на космическата и човешката история, е още по-силен. Режимът дори използва биодинамичното земеделие, вдъхновено от окултизма – основано на овладяването на космическите сили в почвата и звездите – за да подготви спортните игрища в Берлин за Олимпиадата през 1936 г.

По време на войната този подход към вземането на решения и политиката спомага за улесняването на фантастични и чудовищни ​​проекти. Третият райх присвоява фолклора, окултизма и маргиналната наука, за да оправдае военната агресия и териториалната експанзия. Елементи от индо-арийската религия и скандинавската митология информират нацистките концепции за геополитиката и усилията за култивиране на съюзи с азиатските и близкоизточните сили.

Самият Хитлер възприема магически подход към военновременните операции. При привличането на обществена подкрепа и вземането на решения той разчита толкова на интуицията и вярата, колкото и на практическата оценка на военните обстоятелства. Министерството на пропагандата, СС и външното министерство наемат професионални астролози и гадатели, за да произвеждат военновременна пропаганда и за военно разузнаване. Германският флот създава Институт за махало през 1942 г., за да локализира вражеските бойни кораби. И през 1943 г. след като Мусолини е свален и затворен, СС събира три дузини окултисти и ги обвинява, че те са в основата на това.

Тези окултни и маргинални научни теории далеч не са безобидни. Не е съвпадение, че скандалният лекар от СС Зигмунд Рашер е син на Ханс Рашер - привърженик на естественото лечение и биодинамичното земеделие и един от водещите антропософи в Германия, който вярва, че хората могат чрез вътрешно развитие да се научат да имат достъп до духовен свят. Рашер-младши става един от най-омразните помощници на Химлер, провеждайки ужасни експерименти с хора в концентрационния лагер Дахау, където „биодинамичните" учения на баща му също са приложени за подобряване на немското земеделие в окупирана Полша. Семейство Рашер олицетворява по-широката връзка между окултното и маргиналното научно мислене и нацистката расова наука, която е виновна за някои от най-лошите престъпления на XX век.

следва продължение