Едит Егер – оцелялата танцьорка на нацистите

Едит Егер е известна психоложка, спечелила международен ав
торитет с публикуването на мемоарите си. Тя не само демонстрира впечатляващо разбиране на човешката душа, но и самата тя е пример за издръжливост на духа на хората.

Едит Егер дължи голяма част от славата си на книгата си „Да танцуваш с врага” (Dancing with the Enemy), публикувана през 2017 г. В нея тя разказва за битката, която е трябвало да води, първо, за да оцелее в нацистките концентрационни лагери, и след това да управлява спомените си по такъв начин, по който да не унищожат здравия й разум.

Всъщност именно борбата да спре да бъде жертва на тази общочовешка трагедия я кара да стане психолог, специализиращ в посттравматичното стресово разстройство.

Като част от нейния лечебен процес, Едит Егер написва тази книга. Днес тя е убедена, че трагичните минали преживявания почти винаги оказват влияние върху настоящето. Тя обаче твърди, че е в нашата власт да изграждаме истории с тези видове спомени, които не ни пречат да продължим да живеем. Всъщност трябва да спрем да носим раните си със себе си, проявени като срам или извинения.

„Никой не може да те превърне в жертва освен теб. Ставаме жертви не заради това, което ни се случва, а когато изберем да запазим виктимизацията си.“
-Едит Егер-

Едит Егер е родена в Кошице - град, който днес е в пределите на Унгария, но когато се ражда, е територия, принадлежала на Чехословакия. Родителите й, Лайос и Илона, са евреи. Двете й по-големи сестри, Клара и Магда, са талантливи музиканти. Едит признава, че дълго време се е чувствала по-низша от тях.

От много малка тя обича да танцува и открива, че само танцувайки се чувства себе си. Освен това тренира гимнастика и е избрана да бъде част от олимпийския отбор, който ще представлява нейната страна. Въпреки това през 1942 г. са въведени няколко антиеврейски закона и тя е отстранена от групата. Оттогава семейството й е преследвано.

По-голямата й сестра Клара е скрита от учителя си по музика, а останалата част от семейството е изпратена в гето. Те трябвало да живеят в тухларна фабрика заедно с още 12 000 души. Малко по-късно тя, майка й и сестра й Магда са изпратени в Аушвиц.

Танцьорката от Аушвиц
Когато пристигат в концентрационния лагер, дъщерите са отделени от майка си, която умира малко след това в газова камера. Същата вечер известният д-р Менгеле моли Едит Егер да танцува за него.
С мъка тя си спомня фразата, която майка й винаги повтаряла: „Запомни, никой не може да ти отнеме това, което си намислила“. Тези думи й позволили да изтанцува грациозно „Синия Дунав” в знак на почит към майка си. В края на танца нацистите й дават един хляб като компенсация. Тя споделя храната си с другите жени в спалните бараки.

Тя и сестра й са прехвърляни в няколко концентрационни лагера. Едит също е изпратена да вземе участие в един от прочутите маршове на смъртта. По време на един от тях тя е толкова изтощена и болна, че припада. Една от другите жени, които също маршируват, я познава. Тя заедно с няколко спътници носят Едит до крайната им дестинация.

Накрая пристигат в лагера Маутхаузен. Едит и сестра й били толкова гладни, че яли трева. Тя имала счупен гръбначен прешлен, коремен тиф, пневмония, плеврит и тежала 35 кг.

Оцеляла сред трупове
През 1945 г. лагерът е освободен от американски войници. Състоянието на Едит е толкова тежко, че е оставена сред купчина трупове в едно поле. Един войник обаче забелязва, че ръката й се движи. Той я спасява, осигурявайки й медицинска помощ. След като се възстановява, Едит заминава за Чехословакия, откъдето отлита за САЩ.

Първоначално тя избира да скрие историята си. Съвсем случайно един следобед нейна позната й подарява книгата ”Човекът в търсене на смисъл” от Виктор Франкъл. Тя отказва да я прочете, защото не искала да рискува отново да отвори раните си. В крайна сметка обаче любопитството й надделява. Когато завършва книгата, тя потърсва автора и след дълги разговори познанството им се превръща в красиво приятелство.

Нейният опит подейства като стимул за Едит да започне да учи психология. Тя дори получава докторска степен. Целта й е да може да помага на другите, особено на тези, които като нея са преминали през травматични преживявания.
Последната й творба е „Дарът: 12 урока, които ще ви помогнат да съхраните живота ти”, публикувана през 2020 г. Днес тя е на 94 години и твърди, че е имала изключително пълноценен живот.