Жозефин Бекер – талантливото лице на Съпротивата

Световноизвестен изпълнител, шпионин от Втората световна война и активист са няколко от титлите, използвани за описание на Джоузефин Бейкър, останала в историята като Жозефин Бекер. Един от най-успешните афро-американски изпълнители в историята на Франция, кариерата на Бейкър илюстрира начините, по които артистите могат да използват своята платформа, за да променят света.

На 3 юни 1906 г. Фреда Джоузефин Макдоналд е родена в Сейнт Луис, Мисури. Нейните родители, и двамата артисти, свирят в сегрегирания Среден Запад, като често я извеждат на сцената по време на техните представления. За съжаление, кариерите им така и не потръгват, което принуждава младата Бейкър да търси каквато и да било работа, за да оцелее. Когато не успявала да си намери поминък, тя често танцувала по улиците, събирайки пари от зяпачите. В крайна сметка нейните танци привличат вниманието на афро-американска театрална трупа. На 15-годишна възраст Бейкър избягва от дома си и започна да се включва в представленията на групата. Тя също се омъжва през това време, като взема фамилията на съпруга си и изхвърля първото си име, превръщайки се в Джоузефин Бейкър.

Бейкър процъфтява като танцьорка в няколко водевилни представления, които са особено популярни в театъра в началото на ХХ век. В крайна сметка тя се премества в Ню Йорк и взема дейно участие в празнуването на живота и изкуството на черните, известно като Ренесанса на Харлем. Няколко години по-късно успехът й я отвежда в Париж. Там се превръща в Жозефин Бекер.
Бейкър се превръща в една от най-търсените изпълнителки благодарение на нейния отличителен танцов стил и уникални костюми. Въпреки че публиката й е предимно бяла, изпълненията на Бейкър следват африкански теми и стил. В прочутото си шоу Danse Sauvage в прочутото кабаре "Фоли Бержер" тя танцува на сцената с иконичната си бананова поличка. Бейкър е мултиталантлива, известна със своите танци и пеене, тя дори участва в няколко успешни големи европейски филма.

Когато Адолф Хитлер и германската армия нахлуват във Франция по време на Втората световна война, Бейкър се присъединява към битката срещу нацисткия режим. Тя помага на френските военни, като им предава тайни, които чува, докато се изявяваше артистично пред врага. Тя пренася поверителната информация, като пише с невидимо мастило върху нотни листове. След дълги години концерти в Париж, Бейкър се завръща в Съединените щати.

Завръщането й у дома принуждава Бейкър да се изправи срещу сегрегацията и дискриминацията, каквито не е изпитвала, откакто е била дете в Сейнт Луис. Тя често отказва да свири пред сегрегирана публика, което обикновено принуждава собствениците на клубове да се „интегрират" за нейните представления. Нейното противопоставяне срещу сегрегацията и дискриминацията е признато от Националната асоциация за напредък на цветнокожите в Америка. През 1963 г. тя е една от малкото жени, на които е позволено да говорят на Марша към Вашингтон за работа и свобода, веднага след емблематичната „Имам една мечта" реч на Мартин Лутър Кинг. Нейната реч описва живота й като чернокожа жена в Съединените щати и в чужбина:

„Знаете, приятели, че не ви лъжа, когато ви казвам, че съм влизала в дворците на крале и кралици и в къщите на президенти. И много повече. Но не можех да вляза в хотел в Америка и да получа чаша кафе и това ме ядоса."

Бейкър продължава да се бори срещу расовите несправедливости през 70-те години. Личният й живот е доказателство за политическата й програма. Като протест срещу расизма тя осиновява 13 деца от различни страни и раси. Нарича семейството си „племето на дъгата" и се опитва да докаже, че може да съществува расова и културна хармония между хора от различен произход. Бейкър остава на сцената до края на живота си, като последното й шоу е на 8 април 1975 г., празнувайки нейния 50-годишен юбилей на сцената. Представлението е напълно разпродадено и тя обира овациите.

Четири дни след това я намират я в леглото й, заобиколена от множество вестници, пълни с хвалебствия за нейния спектакъл. Дивата е поразена от мозъчен кръвоизлив. Бейкър умира на 12 април 1975 г.