- Завършилите у нас са много по-адаптивни и по-гъвкави от тези, получили диплома в чужбина
Тя е първата жена ректор в историята на ВУТП. До избора ѝ през 2019 г. заема длъжността заместник-ректор. Професор е в областта на администрацията и управлението, а доцентурата й е в областта на общото инженерство. Специализирала е “Лидерство” в университета “Джордж Таун”, Вашингтон. Нейна е заслугата в българското образователно пространство да се заговори за интердисциплинарност и професии на бъдещето, за широкоспектърни алианси при запазена самобитност и уникалност на образователния профил на всеки от университетите ни.
През март тази година беше избрана за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България.
Интервюто на проф. Миглена Темелкова е част от специалното издание „Жените. Естествен интелект", посветено на дамите с визия за бъдещето на света на фона на технологичния бум. Списанието, което „24 часа" и MILA.bg издават веднъж годишно, събра за четвърти пореден път едни от най-влиятелните личности в бизнеса и обществения живот, за да разкаже историите на техния успех и за да потърси заедно с тях отговорите на въпросите, които утрешният ден поставя пред всички ни.
„Жените. Естествен интелект" е на пазара от ноември 2024 г. и е не просто списание – между кориците му е събрана мечтата ни за бъдеще, в което технологиите ще бъдат мощен инструмент за по-добър живот, задвижени от силата, която единствена ще остане непобедима за тях – човешкия интелект.
- Преди известно време бяхте казали, че състезанието в следващите години няма да е между половете, а между естествения и изкуствения интелект. В днешно време това е още по-валидно. Битка или тандемен скок ни предстои?
- Първо, нека не забравяме, че изкуственият интелект е резултат от труда, усилията и ума на естествения. Второ, изкуственият интелект (ИИ) е неизменен помощник на човека вече и в офиса, и в производството, и в учебния процес дори. С други думи – тандемът между естествен и изкуствен интелект може да доведе до неподозирани до момента синергични резултати. Изкуственият интелект вече е част от обучителния процес. Имплементиран е в него и много често студентите и преподавателите работят в колаборация с ИИ, но и откриват грешките му. Защото той не е безгрешен. Точно поради тази причина човекът следва да знае как да борави с него безопасно и в свой интерес. Затова и във Висшето училище по телекомуникации и пощи тази година за първи път стартира специалността „Дигитално предприемачество и изкуствен интелект“, която изгражда инженери със знания и умения да развиват предприемаческа дейност, като се възползват от предимствата на изкуствения интелект.
А състезание между естествен и изкуствен интелект има и ще има и в бъдеще. Защото изкуственият интелект ще ни заменя все по-често не само в досадните ни задължения, но и на работните ни места. Очертават се глобална безработица, неравенство и бедност аради навлизането на изкуствения интелект в икономическите и обществените процеси. Това означава, че само интердисциплинарно образованите и непрекъснато надграждащи компетентността си хора ще могат не да догонват, а да се състезават с изкуствения интелект.
- В по-развитите общества бизнесът нерядко избира подходящите за него хора още от академичните скамейки. В България това практикува ли се? Какви шансове имат младежите, които завършват у нас, пред онези, които го правят в чужбина?
- България не e изключение. Гладът за качествени кадри навсякъде в Европа е осезаем и днес голяма част от студентите работят по специалността си, преди да завършат. Ще ви посоча един пример. Голяма част от студентите на Висшето училище по телекомуникации и пощи работят за възнаграждения, по-високи от тези на преподавателите си. Това безспорно е признание за експертизата на нашия екип, но и е тъжно, че българският преподавател взема по-малко от бъдещия инженер, на когото преподава.
Българското висше образование не е по-лошо от образованието, получено в чужбина. Дори някои специалности у нас са на много по-високо ниво от специалности, предлагани в чужди университети. Не само медиците, но и инженерите, и артистите, обучавани в България, са сред основните успешни конкуренти на завършилите западни университети на глобалния пазар на труда. Завършилите у нас са много по-адаптивни и по-гъвкави от тези, получили диплома в чужбина, защото познават реалността ни, преминали са стажове и практики в наши предприятия и административно-институционални единици, което улеснява успешната им реализация в българската икономическа система.
- Вие сте създател на методиката за обучение и изграждане на дигитални лидери – Smart leadership. По какво се отличават умните smart лидери от останалите?
- Smart лидерът се отличава с няколко основни характеристики – интердисциплинарно подготвен е, адаптивен е, работи в мултикултурна среда и с екипи, чиито членове са позиционирани в различни точки на планетата – т.е. работи в дигитална среда. Ако лидерът има силна ориентация към човешкия фактор, към измененията на средата, в която действа, към ценностите, към постигането на върхови резултати и към идентификация с организацията, в която работи или представлява, този лидер е smart. Методиката Smart leadership изгражда ново поколение лидери – дигиталните, и вече пета година във Висшето училище по телекомуникации и пощи обучаваме по нея лидерите на XXI век.
- Изучаването на професиите на бъдещето е част от портфолиото на висшето училище по телекомуникации и пощи. Кои според Вас в близките години ще бъдат най-неустоимите за усвояване от младите хора и ще има ли такива, които ще опустеят?
- Индустриите 4.0 и 5.0, навлизането на технологиите и изкуственият интелект не само в икономическите процеси, но и в рeалното ни ежедневие вече водят до изместване и затихване на определени професии. Чистият икономист, мениджър или инженер вече няма да може да намери реализацията си на пазара на труда. Потребни са ни икономисти и управленци с дигитална компетентност и интердисциплинарно подготвени инженери. В този смисъл бъдещето е на мултидисциплинарните специалности като „Телемедицина“, „Софтуерно проектиране в медицината“, „Комуникационни системи за организация на въздушното движение“, „Дигитално предприемачество“.
- Вие самата ползвате ли вече услугите на изкуствения интелект и кои свои задължения и ангажименти бихте му делегирали без всякакви притеснения?
- На този етап не бих му делегирала нито един от ангажиментите си. Ползвам го като съветник, генератор на идеи, креативен партньор, но винаги ревизирам предложенията му. До този момент не ми се е случвало да приема 100% генерираното съдържание от него.
И нека не забравяме, че изкуственият интелект е изкуствен – той не може да вникне в душевността на събеседника ни, да прояви емпатия или емоционална интелигентност. Това са качества, присъщи единствено и само все още на хората – т.е. на естествения интелект.
- Защо високообразованите и нискообразованите хора у нас често получават едно и също заплащане? И как възпитавате у вашите студенти балансирано отношение в търсенето на златното сечение – призвание/заплащане?
- Когато работодателят не е умен лидер, не си дава сметка, че с еквивалентна мотивация между високо- и нискообразован кадър ще загуби ценен човешки ресурс. Това обаче може да е и наш, типичен български манталитет.
За щастие, в последните години се наблюдава точно обратната
тенденция в много от големите корпорации – търсене на все по-образовани, все по-подготвени, все по-адекватни на потребностите на фирмите инженерни кадри срещу много високи, а понякога космически възнаграждения. Тук златното сечение се изпълва със съдържание от съотношението „подготвеност на човешките
ресурси – възнаграждение – потребности на пазара на труда“.
Нашите студенти имат самочувствие на пазара на труда и на работните си места, защото са подготвени не само от теоретици, но и от експерти от най-големите ИТ и телекомуникационни компании – лидери на глобалния пазар. Преди да завършат, студентите ни преминават реални стажове и практики в тези компании и придобиват релевантни на изискванията на фирмите практически умения и компетентност. Така са адекватни на работните си места и носят принадена стойност на компаниите или институциите, в които работят.
- Вие сте най-младият ректор жена у нас и най-младият председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България. Полът и възрастта предимство или предизвикателство са в академичните среди?
- При мен това, че съм жена, никога не е било пречка в кариерното ми развитие и израстване. Много често са ми казвали, че съм по-находчива и по-смела от типичното мъжко поведение. Мисля, че в България и бившите социалистически държави по ред исторически причини не съществува разделение между половете във вида, в който се наблюдава в момента в Западна Европа.
По отношение на възрастта – да. Българите сме консервативни към по-младите. Нямаме им доверие. А те са по-креативни от нас, по-дръзки, по-чисти даже.
В академична среда, а и защитавайки академичната автономия на българските университети и развитието на българското висше образование, не съм била нито привилегирована, нито пък неглижирана заради това, че съм жена. Мисля си даже, че една жена може да постигне доста повече от един мъж, защото жената винаги може с малко повече такт, загриженост и по-слабо его да води до консенсус, компромис, напредък.
- Макар да сте професор, какво още има да научите?
- Да забавям темпото и да почивам.
Може да намерите „Жените. Естествен интелект" на местата за продажба на списания в цялата страна.
Коментари (0)
Вашият коментар