- Лидерът не променя хората около него, а припомня потенциала им
- В служебната йерархия шефът не е на върха на пирамидата, а най-отдолу
- Всяко „Ако бях…“ е губене на време
- Сградата винаги се превръща в наследство: това е и бремето, това са и крилете на архитектурата
Тя е председател на Съвета на директорите на "АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ" АД, както и изпълнителен директор и мажоритарен собственик на компанията. Завършила е Строителния техникум “Христо Ботев” в София със златен медал, архитектура в УАСГ отново с отличие. Специализира в областта на финансите и маркетинга. Член на Българската търговско-промишлена палата, на УС на Клуба на жените предприемачи и мениджъри и други професионални и благотворителни организации. Винаги обаче има време за семейството и най-вече за двамата си внуци.
Интервюто на арх. Весела Мирянова е част от специалното издание „Жените. Естествен интелект", посветено на дамите с визия за бъдещето на света на фона на технологичния бум. Списанието, което „24 часа" и MILA.bg издават веднъж годишно, събра за четвърти пореден път едни от най-влиятелните личности в бизнеса и обществения живот, за да разкаже историите на техния успех и за да потърси заедно с тях отговорите на въпросите, които утрешният ден поставя пред всички ни.
„Жените. Естествен интелект" е на пазара от ноември 2024 г. и е не просто списание – между кориците му е събрана мечтата ни за бъдеще, в което технологиите ще бъдат мощен инструмент за по-добър живот, задвижени от силата, която единствена ще остане непобедима за тях – човешкия интелект.
- Архитект Мирянова, как бихте изобразили на фасадата на ваша сграда темата „Естествен интелект“?
Никой не би могъл да създаде по-въздействаща интерпретация на този сюжет от Микеланджело със знаменитото „Сътворение на Адам“, изрисувано на купола на Сикстинската капела. Преди Бог да докосне показалеца му със своя, Адам е с отворени очи, тялото му е хармонично, мускулесто, но той е отпуснат, вял, като че ли без желание за живот. Само след миг първият човек ще получи Божията искра, която ще го превърне в човека, роден да съзидава, да твори по Божия пример.
Надявам се заради увлечението си по изкуствения интелект (ИИ) ние да не нарисуваме една съвсем друга картина: човек се пресяга и с кликване по някакво устройство предава на изкуствения интелект дарената му от Бог искра, а после се отпуска в предишната си безжизнена поза.
- Имате ли опасения, че не сме готови за новата ера, тази на изкуствения интелект?
- Изкуственият интелект е инструмент с несънувана досега мощ. Сама по себе си силата не е зло но отговорността да не се използва за зло, е огромна и в този смисъл – плашеща.
Спомнете си как всички сме викали на родителите си: „Вижте какво мога! Вижте какво мога!“ – за катерене по дърво, каране на колело без ръце и какво ли още не. Крещели сме това с блеснали очи, триумфално, но и с някакво очакване да ни спрат, ако стане опасно за нас. Като зрели хора днес обаче би трябвало да знаем, че няма кой да ни спаси от собствената ни дързост или глупост.
Затова искам по-малко да се прехласваме: „Вижте, вижте: ИИ може и това, може и онова!“, и повече да се питаме: „Какво следва от това?“. Няма да се случи нищо страшно само при положение, че имаме мъдростта да разграничим прекрасните от ужасните възможни последствия и най-вече, ако не издигаме в култ леснотата и комфорта, които ни осигурява изкуственият интелект.
- Как вие имплементирате новите технологии и ИИ във вашия
бизнес?
- От създаването си досега въвеждаме всичко най-ново, което се е доказало като добро и перспективно. Прилагането на най-новите технологии никога не е било самоцел, а най-подходящото в момента средство, за да реализираме това, което човекът винаги е искал от дома си: сигурност, светлина, свежест, удобство, трайност... Когато, да кажем, свежестта може да се осигури не само с подходящо ситуиране на сградата в средата, с качествени материали, но и със специални системи за пречистване на въздуха (например рекуператорната система), тогава въвеждаме и тях. „Зафир & Емералда“ например е тотално зелена сграда именно заради синтеза на природно и високотехнологично. Тя е първата озеленена терасовидна сграда у нас и е с първата на Балканите високотехнологична ротационна фотоволтаична система. Оптималното използване на ресурсите на средата, насищането със специално селектирани дървета и храсти, използваните естествени материали, намаляващи до 50% въглеродните емисии – всичко това се съчетава с последно поколение технологии за слънцезащита, енергоефективност, комфорт на обитаване. Естественото и изкуственото могат и трябва да бъдат съюзници в полза и на човека, и на средата.
За да се върна на въпроса – не може да си позволим да не знаем кои са актуалните силни и слаби страни на ИИ в нашата сфера, затова ги анализираме, експериментираме с тях и ги прилагаме в степента, за която сме абсолютно сигурни, че е оптималната сега.
- А кой е водещият в него – естественият или изкуственият?
- Може би защото много харесвам екипа на АРТЕКС, смятам, че група от естествени интелекти е по-ефективна от изкуствения интелект, на който да се предоверим като на някакво езическо божество.
- Как лидерът променя хората около себе си?
- Не ги променя. Само припомня потенциала им и ги подкрепя, когато го използват и развиват. Добрият лидер може да стимулира не само професионалното, но и личностното развитие на човека; впрочем те не са разграничими.
Според мен лидерът трябва да е готов да променя самия себе си, а не да се възприема като завършена личност, която раздава мъдрост от някакво високо място. Даже ми е забавно, когато служебната йерархия се рисува като пирамида с някакъв шеф на върха. Да, може би е пирамида, но обърната. Като лидер – ти си човекът, който в крайна сметка се грижи и за хората, и за баланса във всичко в компанията.
- Смятате ли, че успелите хора носят по-голяма отговорност върху плещите си към околните?
- Смятам, че трябва да се вдигне общото равнище на отговорност в цялото ни общество. Не може някой да си каже, че нищо, ама абсолютно нищо не дължи на другите – нищо от своето време, нищо от своя труд, нищо от своите вълнения, само защото не се чувства достатъчно богат, достатъчно признат, достатъчно щастлив…
Както приучаваме и най-малките деца на отговорност към своя малък свят – да си приберат играчките например, – така трябва да ги възпитаваме и в отговорност към големия свят, към обществото, към ближния. Много се радвам на младите хора, които активно участват в доброволчески каузи. И техният брой, струва ми се, надвишава броя на зрелите.
Чрез фондацията „Нашият дом е България“ АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ отделя значителни средства за родолюбиви каузи и утвърждаване на християнски ценности. Стремим се да ги вграждаме и в чисто професионалната ни работа.
- Как вашата компания налага трендове в бизнеса със съграждането на домове?
- С над 85 реализирани сгради, чийто брой расте. Това, което правим, не само може да се види и да се докосне. Тези 590 000 кв. м застроена площ се обитават, тоест подлагат се на проверка 24 часа в денонощието, 365 дни в годината.
Новото, неочакваното, което сме въвели, се превръща в тенденция, после в стандарт, и то не само за нас. Междувременно обаче ние винаги откриваме следващото предизвикателство. Както е казал поетът: „Когато и другите най-после съгледат върха, аз вече към друг задъхан ще крача“.
- В мореплаването всеки плавателен съд има име. Каква е причината „Артекс“ да кръщава също всяка сграда, сътворена от компанията?
- От самото начало в АРТЕКС се зарекохме всяка наша сграда да има свое лице, свой характер, свое неповторимо присъствие. Името е част от тази идентичност и често – явно или скрито послание. По този начин стимулираме и интелектуалното любопитство на минаващите оттам. Понякога името се ражда от визията на сградата – като „Диамант“, чиято фасада претворява играта на светлината по скъпоценния камък. Друг път изваждаме от неизвестност или забрава име като библейската Авигея (една от съпругите на цар Давид. Името u означава „радост на моя баща“ – бел.ред.) или подсещаме за духовна ценност. „Летера“ напомня за значимостта на буквите, а със самата си фасада изтъква изяществото на глаголицата. Името може да е и историческа препратка, и призив – като „Златен век“.
- Какво фирмата ви дава на клиентите си, което никой
друг не прави?
- Отношение, отношение, отношение. Целият екип е обучаван да се грижи за интересите на клиента дори повече, отколкото за краткосрочни интереси на компанията. Ако се наложи да поработим допълнително, ако печалбата ни е по-малка от напълно възможната, но имаме клиент, чието задоволство от дома му се увеличава с всяка година на обитаване, значи ние сме направили още едно успешно вложение в стабилността и перспективите на компанията.
Още нещо: зад рамото на всеки клиент ние винаги виждаме неизменния втори: София. Обичаме града си и искаме всяка наша сграда да внася в него ред, хармония, чистота. Затова обръщаме такова внимание на инфраструктурата, на култивирането и поддържането на зелените площи, на достолепните, но ведри фасади.
- Има ли страх от пренасищане в строителния бранш?
- В посредственото строителство със сигурност има пренасищане. С цел бърза и безпроблемна печалба хиляди сгради са построени без никакъв стремеж към оригиналност, технологична актуалност, екоотговорност, но затова пък никого не биха вбесили до такава степен, че да възпрат следващо „произведение“ със същото безличие и старомодност.
Няма пренасищане във висококачественото строителство, в което намалените енергийни разходи, здравословността на обитаване, неповторимият архитектурен замисъл са приоритет. За такива сгради ние от АРТЕКС винаги имаме и желание, и терени.
- Имате ли визия сградите, построени от „Артекс“, да се превърнат някога в част от културното наследство на родината ни?
- Сградата винаги се превръща в наследство: това е и бремето, това са и крилете на архитектурата. Ние в АРТЕКС се чувстваме окрилени от тази възможност: да вградим частици от нашето културно наследство чрез символи и слово, да внесем ритъма и чувствителността на нашето време и така да превърнем сградите си в мост между епохите. Вярваме, че например сграда „Златен век“ със своята авангардна естетика, с вдъхновената си реализация и със синтеза на историческа символика и послание за бъдещето ще получава все по-голямо признание занапред.
- Вашият бизнес е семеен. Какви са предимствата и какви са предизвикателствата да работите рамо до рамо с най-близките си? Как структурирате отношенията си в такава среда и как опазвате личния си баланс на фона на своите бизнес отговорности и лидерски характери?
- Често се случва няколко съмишленици да основат компания и да бъдат нейното несменяемо ръководство десетилетия наред. Те се познават, имат си доверие, но проблемът е, че като връстници, хора със сходен житейски опит, те не са провокирани от гледната точка на другите поколения.
В една семейна фирма проблемът с поколенията естествено се решава. Има я гледната точка на зрелите, младите, още по-младите, които се чувстват еднакво съпричастни към компанията и всеки от които мисли в перспектива.
Основното предимство да работиш в една семейна компания е доверието. Предизвикателство е обаче да изслушаш търпеливо по-младите, когато настойчиво предлагат нещо съвсем ново, което може да се окаже прогресивно, но понеже е коренно различно и дръзко иновативно… отначало малко смущава. Предизвикателство е да не се върнеш в ролята на родителя, който няма никакво съмнение, че „знае кое е добре и кое е зле за детето“.
Не ми е лесно, но пък се оказва много полезно да не налагам своите идеи, а да изслушвам, да се доверявам на гледната точка, на визиите на по-младото поколение в лицето на моя син, младия архитект Пламен Пламенов Мирянов.
- Споделяте, че като ученичка не сте залагали толкова на забавленията, колкото на упоритата работа. Завършила сте и УАСГ с отличие. Смятате ли, че сте лишила личната си история от нещо, или сте удовлетворена от всяко взето решение?
- Не мисля, че съм се лишила от нещо, което си е заслужавало повече от това, което съм получила в замяна.
Човек израства чрез своите постижения, а не чрез своите забавления. Освен това аз съм си избрала път, съчетаващ работата с удоволствието, без да пропускам обичаните от всеки човек неща като пътуванията и приятното време с моите близки и най-вече – с моите прекрасни внуци.
Що се отнася до всяко взето решение, е, няма как всяко от тях да е било правилно. Не съжалявам обаче за никое не само защото всяко „Ако бях…“ е губене на време, но и защото вярвам, че всяка наша стъпка ни води към нови възможности, дава ни нов шанс. Някои наричат това съдба, аз го наричам Бог.
- Защо светът все още разделя бизнеса на „мъжки“ и „женски“?
- Защото много хора ги мързи да гледат, слушат и осъзнават какво става около тях. Наистина недоумявам как може да се живее с тяло в двайсет и първи век и с глава – в деветнайсети.
- В наше време има страшно много „силикон“ в отношенията между хората? Вие как отсявате истинското от фалшивото в живота си?
- Приемам, че всеки е добър до доказване на противното. Защо да гледам на човека, с когото се запознавам, със съмнение, с подозрение дори? Напротив, усмихвам се и мисля хубави неща. Дори ако после ми се стори, че виждам насреща си „маска“, не слагам в отговор своя „маска“. Вярвам, че човек може да бъде едновременно и искрен, и добронамерен.
- Какво ви държи здраво стъпила на земята?
- Не са стъпили здраво на земята само тези, които очакват някой друг да се грижи за тях. Грижата за компанията, за екипа, за другите не просто ме кара да стъпя на земята, но и ми дава усещане за стабилност, за смисъл, за сила. А всичко това ме вдъхновява да гледам нагоре: към върховете и звездите. И винаги помня: аз не бих могла да осъществя всичко сама, но с Бог до мен мога да постигна и това, което надхвърля моите очаквания и надежди.
Може да намерите „Жените. Естествен интелект" на местата за продажба на списания в цялата страна.
Коментари (0)
Вашият коментар