Защо мъжете се съпротивляват на брака, въпреки че имат най-голяма полза от него

В много романтични връзки единият партньор желае по-високо ниво на ангажираност - годеж или брак - докато другият е доволен връзката да остане в сегашната си форма. Подозирам, че в около две трети от тези случаи партньорът, който търси повече ангажираност, е жената, докато мъжът се бави със съгласяването си на по-сериозна стъпка.

Фактът, че мъжете са легендарно предпазливи към брака, е по-странен, отколкото изглежда на пръв поглед. И мъжете, и жените се възползват от брака, но като цяло мъжете изглежда имат по-голяма полза от него. Освен че са по-щастливи и здрави от ергените, женените мъже печелят повече пари и живеят по-дълго. И мъжете могат да извлекат такива ползи дори от посредствени бракове, докато за жените ползите от брака са по-силно свързани с качеството на брака.

Освен това според няколко проучвания отпреди около десетилетие, мъжете са по-склонни от жените да кажат, че е по-добре да се оженят, отколкото да живеят сами, а сред неженените мъжете са по-склонни от жените да споделят, че биха предпочели да са женени. Някои скорошни проучвания обаче предполагат, че тази разлика може да е намаляла или дори да е с обърнат знак, въпреки че все още мъжете са хората, които са по-малко склонни от жените да подкрепят важността на брака.

Тогава логично мъжете трябва да са тези, които се стремят към брак: те изглежда го смятат за желан и е по-вероятно от жените да извлекат големи ползи от него. Така че защо господата биха се поколебали да се оженят?
Вярвам, че мъжете се съпротивляват на брака повече от жените, главно защото смятат, че бракът изисква значително увеличаване на тяхната поведенческа ангажираност - и те невинаги се чувстват готови за този преход.

Три източника подкрепят тази теория. Първият е качествено, фокус групово  изследване от Барбара Дефо Уайтхед и Дейвид Попено, представено през 2002 г.
Вторият са откритията и заключенията на социолога Стив Нок и третият е работата на психолози върху саможертвата и ангажираността.

Нека да разгледаме изследването на Уайтхед и Попено, което е публикувано в доклада от 2002 г. на Националния брачен проект в Щатите. Изследователите използват дискусии, които провеждат с шестдесет никога неженени, хетеросексуални мъже, които произхождат от различни религиозни, етнически и семейни среди, и били на възраст от 25 до 33 години. Тези мъже съобщават, че основната причина, поради която се съпротивляват на брака, е, че те могат да се насладят на много от неговите предимства, без всъщност да се женят - тоест чрез съжителство. Освен това те съобщават, че не са изпитвали почти никакъв социален натиск да се оженят; нито от семейството, нито от приятелите, нито от семействата на жените, с които живеят. Те свързват брака с редица повишени отговорности и с по-голяма възможност за финансови загуби.

Мъжете споделят, че едно от предимствата да не се женят е, че ако го направят, тяхната приятелка, която вече е съпруга, ще им казва какво да правят. Това може да е доказателство за вътрешен възглед, че след брака - но не и преди - техните партньори  имат правото да им казват какво да правят. Това е напълно в съответствие с начина, по който по-силната ангажираност трансформира усещането за връзка. За мен също е забавно, като се имат предвид доказателствата за ползите за здравето от брака за мъжете. Повечето учени приемат, че основна причина за тези ползи е прякото влияние на съпругите върху поведението на съпрузите им: „Това е третата ти бира тази вечер – не са ли достатъчно?", „Трябва да отидеш на лекар и да прегледаш тази бенка"... Изглежда по-младите мъже могат иронично да възприемат като недостатък аспект на брака, който е свързан с добро здраве и по-дълъг живот.

Второ, според работата на социолога Стив Нок бракът променя мъжете по фундаментални начини. В книгата си „Бракът в живота на мъжете" той обсъжда как системите от вярвания на мъжете за себе си и техните съпруги се променят, когато прекрачат границата. Неговият аргумент се основава на силата на социалната роля на „съпруга". Като цяло, твърди той, мъжете започват да виждат себе си като бащи, хранители и защитници, когато се оженят.

Тези промени в идентичността са свързани с промени в поведението. Например, мъжете печелят повече, когато са женени, работят повече, прекарват по-малко време с приятели и прекарват повече време със семейството и в общността, в която е вградено семейството. В тезата на Нок бракът носи големи промени в идентичността на мъжете и тези промени са всичко в посока на очакването за повишена отговорност за грижа за другите. По-оскъдни са данните за това как жените се променят, когато се омъжат; изглежда обаче, че има по-малко причини да се вярва, че дамите имат подобно усещане, че те или техните отговорности ще се променят драматично, когато се омъжат.

Трето, изследванията върху „жертвоприношението" в брака предоставят още един прозорец за потенциалните различия между мъжете и жените. Ангажиментът към бъдещето е по-важен при обяснението на отношението на мъжете към жертвата в брака, отколкото отношението на жените към жертвата. Има няколко възможни тълкувания на открития като това. Например жените може да са по-социализирани, за да дават на другите, независимо от статуса на ангажираност на конкретна връзка.

За да могат мъжете да се жертват за партньорките си, без да се възмущават, те трябва да са решили, че конкретна жена е тази, с която планират да бъдат в бъдеще. Те трябва да са решили, че „тази жена е моето бъдеще" и след като са решили, настъпва вътрешната трансформация. За разлика от това, средностатистическата жена се жертва по-пълноценно, започвайки по-рано в романтичните връзки, отколкото средностатистическият мъж.

За да обобщим основната точка, сключването на брак исторически е довело до голяма промяна в това как мъжете виждат себе си и как се държат. Ако бракът е бил особено силен сигнал за промяна в ангажираното поведение на мъжете, това би обяснило стереотипа на жените, които настояват за брак, а мъжете се съпротивляват. През хилядолетната история жените биха очаквали съществена промяна в мъжете от встъпването в брак.

Редица социолози са открили, че мотивите за сключване на брак или за избягване на брак може да са различни за хората с по-ниски доходи, отколкото за тези със средни или по-високи доходи. Някои жени от работническата класа разкриват в интервюта, че се съпротивляват на брака, защото е по-трудно да се излезе от него, отколкото при съжителство. Освен това споделят, че мъжете биха очаквали по-традиционно разделение на задълженията по пол в брака, отколкото се очаква при съжителство. С други думи, те съобщават, че мъжете, които познават, наистина ще се променят след като се оженят - но промяната ще бъде отрицателна за тези жени, така че те се съпротивляват на брака.

Без съмнение е вярно, че увеличените икономически възможности на жените, както и промените в ролите на мъжете и жените в семействата, могат съществено да променят видовете динамика на ангажираност. И все пак има мощна противотежест на това доколко някои неща могат да се променят и това е свързано с фундаменталния факт, че жените забременяват, а мъжете не. Както твърдят някои учени, като се имат предвид високите лични разходи за жените при бременност и раждане, през цялата човешка история е било от решаващо значение за жените точно да разпознават (и ако е възможно, да увеличат) нивата на ангажираност на мъжете. Фактът, че жените имат по-добри възможности и лични ресурси сега, отколкото в минали епохи, може да промени уравнението в основата, но някои поведенчески разлики между мъжете и жените изглежда много вероятно да останат поради биологичното ограничение.

Независимо колко може да се промени поведението на мъжете и жените през следващите години, най-вероятно Стив Нок е бил прав, когато в едно от последните си произведения, които написва преди преждевременната си смърт, той предсказа, че бракът ще стане все по-силен сигнал на обвързване, тъй като други форми на връзка стават по-чести (т.е. съжителство). Не всички преходи в отношенията са трансформиращи, но бракът е предназначен да бъде. Това означава, че има значение.