Типът родители, които отглеждат тревожни деца

Има много неща, които може да получим от родителите си и трябва да приемем доброто заедно с лошото. Вземаме външния им вид, може би дори гласа им, но всичко това е генетика.
Какъв тип неща предават майките и татковците със своите родителски решения?

Е, ако сте тревожен човек, тогава може да благодарите на избора на родителите си за това.
Проучване от 2015 г. проследява 900 двуяйчни и еднояйчни близнаци, които имат собствени деца. Изследователите открили, че децата имат повече общо с родителите си, отколкото с близнаците на родителите си.
За да се опитат да докажат, че безпокойството не е само генетична черта, те разглеждат нивата на тревожност на близнаците в сравнение с техните деца.

Как трябва да работи? Детето трябва да изпитва същото количество тревожност както баща си и неговия еднояйчен близнак, сиреч чичо му, защото споделя еднакво количество ДНК и на двамата.

Изследователите обаче установяват, че децата на близнаци имат повече общо с родителите си, отколкото с техните еднояйчни лели и чичовци.

Има няколко други начина, по които безпокойството може да се предава от родител на дете или обратно, обяснява проучването.

Децата са в състояние да доловят страховете и притесненията на родителите си, като наблюдават действията им или подслушват думите им, и след това започват да имат тези свои собствени притеснения.
Друга причина може да бъде това, което проучването нарича „негативно родителско поведение" - което по същество е, когато родителят умишлено крие или предпазва детето от неща, от които родителят се страхува.

От друга страна, родителите може да позволят на съществуващото безпокойство на детето им, като страха им от височини или болка при зъболекаря, да контролира избора им на родителство и да позволят на детето си да избягва тези преживявания, като по този начин не позволява на малчугана да преодолее този страх.

Безпокойството на детето може дори да е причина за безпокойството на родителя.

Освен това хеликоптерното родителство има тенденция да им причинява повече вреда, отколкото полза. Какво трябва да направят родителите вместо това?
Правилното нещо, което трябва да направите, е да помогнете на детето да има възможности да поеме предизвикателства и задачи, подходящи за неговата възраст и ниво на страх. Така че то да има възможността да научи, че все пак може да се справи с тази ситуация.