Какво наистина е убило динозаврите?

Доскоро повечето учени смятаха, че знаят какво е убило динозаврите. Метеорит с ширина 10 километра се разбива в полуостров Юкатан в Мексико, причинявайки световни горски пожари, цунами с височина няколко километра и „ударна зима" – в която прахът блокира слънцето за месеци или години. Смята се, че динозаврите са били взривени, изпечени и замразени до смърт, в този ред.

Но сега малка, но гръмогласна група учени вярва, че има все повече доказателства, че тази теория за удара може да е грешна. Това предположение породи един от най-горчивите научни спорове в последно време.

Теорията на удара
Теорията на удара е красива и привлекателна. Голяма част от доказателствата са извлечени от тънък слой скала, известен като „граница KT". Този слой е на 65 милиона години (което е около времето, когато динозаврите са изчезнали) и се намира по целия свят, открит в скали и мини.

За привържениците на теорията за удара, граничните слоеве на KT съдържат две важни улики. През 1979 г. учените откриват, че има високи концентрации на рядък елемент, наречен иридий, който според тях може да идва само от астероид. Точно под иридия има слой от „сферули", малки топки от скала, които изглеждат кондензирани от скала, изпарена от масивен удар.

Въз основа на сферулите и редица други доказателства, д-р Алън Хилдебранд от университета в Калгари заключава, че ударът трябва да се е случил на полуостров Юкатан, на мястото на кратер, известен като Чиксулуб. Химическият анализ по-късно потвърждава, че сферулите наистина идват от скали в кратера.
Изглежда, че теорията за удара дава пълния отговор. На много места по света иридиевият слой (доказателство за сблъсък с астероид) се намира точно върху слоя със сферична форма (доказателство, че ударът е бил в Чиксулуб). Така че Хилдебранд и други поддръжници на теорията за удара твърдят, че е имало едно масивно въздействие преди 65 милиона години и че то е било в Чиксулуб. Те стигат до извода, че това трябва да е довършило динозаврите чрез различни механизми.

Оспорване на теорията
Но група учени, водени от проф. Герта Келър от Принстън и проф. Волфганг Стинесбек от университета в Карлсруе, се противопоставят. Те откриват серия от геоложки улики, което предполага, че истината може да е много по-сложна. Накратко, че кратерът в Юкатан е твърде стар, за да е убил динозаврите.

Те се съсредоточават върху поредица от скални образувания в Мексико, където иридиевият слой е отделен от сферичния слой от много метри пясък. Това мнение предизвика огромен спор, тъй като привържениците на теорията за удара като проф. Ян Смит от Vrije Universiteit, Амстердам, отхвърлят идеите на Келър. Смит твърди, че пясъкът е бил отложен от масивни вълни цунами, причинени от астероида, и така не подкопава идеята за един удар.

Но екипът на Келър открива доказателства - като древни дупки на червеи - които предполагат, че отлагането на пясъка е прекъсвано много пъти. Те стигат до извода, че има разлика от около 300 000 години между отлагането на сферулите (от кратера Чиксулуб) и иридия (от астероид). Следователно трябва да е имало два удара.
Ударът на Чиксулуб е твърде стар, за да е довършил динозаврите, и трябва да е имало друг удар някъде другаде, който е виновен за тяхното иззчезване. Този кратер все още не е открит.

Повече предизвикателства
Възгледите на Келър провокират оживен научен спор. През 2001 г., за да се опита да разреши спора, международна група от учени изважда скални ядра от дълбините на кратера Юкатан. Очаквано, всяка една от замесените страни смята, че доказателствата подкрепят техния аргумент.

Въпреки че все още е в малцинство, работата на Келър сега привлича известна подкрепа. И редица учени започнаха да поставят под въпрос други хипотези, свързани с теорията за удара. Клеър Белчър от Роял Холоуей, Лондонски университет, открива доказателства, които предполагат, че горските пожари не са били широко разпространени в Северна Америка след въздействието на КТ.

Професор Дейв Арчибалд от Държавния университет в Сан Диего е убеден, че оцеляването на същества като жаби опровергава идеята, че динозаврите са загинали сред киселинен дъжд, силен като киселината от батерията, или че „ударна зима" е причинила масивен и продължителен спад на температурата.

Д-р Норман Маклауд от Природонаучния музей в Лондон е част от голяма група учени, които са убедени, че динозаврите вече са били доведени до изчезване от изменението на климата много преди удара или въздействията на КТ.