Джейн Остин - писателката, която ни учи на чувства

Ако сте запознати с творчеството на Джейн Остин, тогава най-вероятно изпитвате едно и също чувство, когато започнете да четете някоя от нейните книги. Имате усещането, че буквално навлизате в живота на нейните герои и откривате техните най-съкровени тайни. Фактът, че тя е починала преди повече от 200 години и че нейният свят е бил много различен от нашия днес, е без значение.

Въпреки че историческият и социален контекст, който тя описва, са значително различни от съвременния, човешките нужди остават същите. Затова е наистина лесно да съчувствате на много от героите в книгите на Остин. Например може да се идентифицирате с Елинор Дашууд в „Разум и чувства“. Тя е героиня, свикнала да сдържа емоциите си, тъй като винаги дава приоритет на тези на сестра си Мариан.

Разбира се, тук е и най-обичаният женски персонаж, създаден от Остин - прямата и авангардна Елизабет Бенет. Тя печели симпатиите на читателя със силната си личност и за това, че е разкъсвана между страст и гордост във връзката си с Мистър Дарси. Заслужават внимание и мъжките образи. Например Джордж Найтли в „Ема”, който е очарователен със своята чувствителност и доброта.

Несъмнено Джейн Остин е писала за човешката психология. Всички ние може да се идентифицираме с картата на емоциите и нуждите, които тя начерта чрез своите наистина убедителни герои.
Романите на Джейн Остин надхвърлят обикновения любовен роман. Те са профили на човешките емоции.

Джейн Остин и емпатията
Въпреки че Джейн Остин е дарила повечето от своите романи с идилични щастливи завършеци, не е такъв случаят в живота й. Тя трябвало да се омъжи, но сватбата била отложена. Тя напуска този свят на 41 години, а смъртта й остава забулена в мистерия.
Преди време писателка на криминални романи предположи, че тя може да е починала от отравяне с арсен.

Линдзи Ашфорд, британски романист и криминален журналист, загатва, че отравяне с арсен може да е причината за смъртта на Остин.

По онова време арсенът бил практически навсякъде: във водата, виното, дрехите и много лекарства. По-скорошно проучване обаче твърди, че е по-вероятно тя да страда от болестта на Адисън, вид ендокринно разстройство.

Какъвто и да е случаят, последните й години не били лесни. Когато тя умира през 1817 г. и по-големият й брат урежда отпечатването на посмъртния й роман („Убеждаване”), той решава да напише мемоари за нея в нейна чест. Той я описва като весел, чувствителен и добронамерен дух.

„Има хора, които, колкото повече правите за тях, толкова по-малко ще направят за себе си.“
-Ема-

Съвършено несъвършени герои
Мнозина може да си помислят, че романите на Остин са просто романтични сапунени опери. Вярно е, че любовта е централния елемент, който обединява и мотивира повечето от нейните герои. Въпреки това трябва просто да изучите нейните герои, за да разберете колко богато са обрисувани.

Всъщност тя улеснява читателя да възприеме снобизма и раболепието на много от персонажите, които се въртят около централните фигури. Нейното описание на латентно лицемерие едновременно изненадва и радва читателя. Тя също изобразява алчността и вечните предразсъдъци, които създават дистанция между влюбените.

Реалности, които служат като огледало
Разказите на Джейн Остин са прекрасно упражнение за събуждане на емпатия у читателя. Всъщност те ни служат като огледало, за да се свържем със собствените си нужди, емоции, недостатъци и желания. Помислете за Фани Прайс, героинята от „Мансфийлд Парк”. Тя е дребничко, непривлекателно момиче, страдащо от значителна травма, благодарение на леля си Норис.

Леля й я отглежда, карайки я да вярва, че не заслужава никакво внимание, тъй като братовчедите й били по-симпатични от нея. Фани обаче притежава силен характер. Тя е честна, не позволява нищо да я сломи и винаги е вярна на съвестта си. Като читател вие се свързвате с този богат и завладяващ герой от първите страници на книгата, точно както с много от женските фигури на Остин.

Джейн Остин ни научи, че качеството на взаимоотношенията се проявява, когато виждаме нещата в перспектива, изоставяме предразсъдъците си и откриваме другите такива, каквито са в действителност.

Стойността на любовта във всичките й форми
Елизабет Бенет и Дарси, Ема Уудхаус и Мистър Найтли, Фани Прайс и Едмънд Бертрам. Няма съмнение, че романите на Джейн Остин ни карат да повярваме в истинската любов. Но тя възхвалява не само романтичната любов. Тя също пише за любовта между приятели, сестри и обичта, която изпитват родителите към техните деца.

Например в „Разум и чувства“ тя описва емпатията между сестрите Дашууд. Елинор е толкова разумна, докато Мариан е страстна и понякога повърхностна. Остин също така проследява по изящен и очарователен начин приятелството между мъжете и жените. Например връзката между Ема и Франк Чърчил.

Нейните книги нви позволяват чрез живота на другите да изследваме собствените си чувства, винаги интересно и полезно упражнение.

Ясно е, че романите на Джейн Остин поставят читателя в
изключително различни конвенции и социални контексти от тези на съвременното общество. Въпреки това много от борбите, които тя описва, все още сме склонни да изпитваме днес. В интерес на истината всички ние трябва да погледнем своите пристрастия, предразсъдъци и ограничения, които ограничават смелостта ни и ни пречат да обичаме истински.