Грубо ли е да помолим гост да си събуе обувките?

Грубо ли е да карате хората да си събуват обувките, когато влизат в дома ви?

Кой е грубият - домакинът, който изисква това, или гостът, който се присмива на молбата?
Това е въпросът в центъра на огнения дебат в X (известен преди като Twitter) след статията „Ръководство за купони (без съжаления)", публикувана скоро в New York Times.

„Моля, не карайте хората да събуват обувките си, когато влизат в апартамента ви", съветва организаторът на партита Ребека Гарднър. "Това е грубо."
Главният готвач Ромили Нюман споделя пред Times, че също смята, че това е невъзпитано. „Когато каните хора в дома си, трябва да ги накарате да се чувстват вкъщи. Не може да се държите като пъдар. Не ходете след гостите си, повтаряйки реплики като „Не може да пипаш това", „Трябва да си свалиш обувките" и „Ако разлееш нещо, лошо ти се пише". Гостоприемството позволява на вашите гости да се забавляват."

В социалните медийни платформи X и Threads някои потребители се чудеха дали Нюман или Гарднър някога са посещавали азиатско домакинство, където събуването на обувките често се очаква да се случи (или поне се оценява).

Лагерът на привържениците на обувките е също толкова убеден, че имат правилната позиция.
„Абсолютно правилно е, че домакините не трябва да очакват гостите да се разхождат по чорапите си", написа в Туитър Том Никълс, автор в The Atlantic. „Ако организирате парти, очаквайте, че хората ще носят обувки. Почистете подаи на следващия ден", казва той.
„Контрапунктът е, че да си добър гост, означава да спазваш правилата на дома на своя домакин", заявява Хосе Сантос Ардивила, филипински студент, който следва докторска степен като стипендиант на Фулбрайт. „От културна гледна точка събуването на обувките показва чувство на уважение към домовете на другите хора, които много от нас смятат за места за почивка и безопасност. Това е прост символ на внимание към собствениците на жилища."

Сара Джейн Хо, експерт по етикет и автор на новата книга „Внимавайте за маниерите си", твърди, че се радва на „Ръководството за партита" на New York Times, но никога няма да я видите да влиза в дома си с обувки.
„Откакто се помня, никога не съм носила обувки вкъщи. Това е изключително хигиенично. Да приемем, че отивате на ресторант, използвате тоалетната, пазарувате хранителни стоки или отивате на пазар. Поемате от всякакви бактерии, микроби и мръсотия от улиците", казва тя.

Проучване от 2023 г., проведено в Горен Ийст Сайд в Манхатън, открива високи концентрации на бактерии – най-притеснителното, E. coli, за която е известна, че причинява стомашни спазми, диария и повръщане – не само по тротоарите на открито, но и по обувките на хората, вътрешни подове и килими.

„Да събуеш обувките си, е безсмислено", отсича съавторът на изследването Алесандра Лери, професор по химия в Marymount, пред Gothamist.
Хо обяснява, че в Азия събуването на обувките е втора природа, отчасти поради културата на мокрите пазари. „Ако пазарувате на мокрите пазари, те невинаги са чисти. Наоколо винаги има много добитък. Не искате да носите това в дома си."

В много азиатски култури това също е остатък от времето, когато хората са сядали на пода, за да ядат на ниски маси. Ако седите на пода, естествено не искате да виждате следите от мръсотия близо до храната си.
В повечето будистки, мюсюлмански, хиндуистки, сикхски и джайнистки храмове също има очакване за събуване на обувките.

Американската писателка от ирански произход Порочиста Хакпур е израснала в долината Сан Габриел в Калифорния – оживен крайградски район точно на изток от центъра на Лос Анджелис с голямо население от азиатски произход.

„Спомням си, че попитах родителите си защо в американските телевизионни сериали хората са обути на закрито? Тя нямаше отговор", споделя тя.
Хакпур вярва, че може да правите каквото искате в собствения си дом. Когато сте в някой друг обаче, трябва да се облегнете на неговите правила. Съветът, публикуван в Times, който предполага, че гостите могат да правят каквото си поискат в нечий дом, е странен за нея.

„Може би не искате хората да пушат на закрито? Да ви крадат книгите? Или да акат в мивката си?", обяснява тя. „Има основни правила и без обувки е най-основното – наистина нужният минимум. Единственото изключение за мен е нещо, свързано с увреждане или болест, и тогава го разбирам! Но когато домакин настоява да не се събуват обувките, бих се почувствала много неудобно да тропам на закрито с токчетата, с които съм ходила по градските улици."

Ако отивате в нечия къща, може да ви помогне да сте подготвени за такава молба: Носете чорапи, които са свежи и представителни.