Джокович става виртуоз на корта и заради поезията и класическата музика

Звучи увертюрата на Чайковски "1812 година". И на този музикален фон бъдещата (към онзи момент) суперзвезда в тениса визуализира ударите си на корта. Утре ще прави същото, докато слуша Йохан Себастиан Бах, после Волфганг Амадеус Моцарт, след това Лудвиг ван Бетовен.

Тези упражнения за визуализация имат за цел да разширят хоризонтите на младия играч и са му зададени от неговия наставник. Това са само част от известните методи на легендарната сръбска тенис треньорка Йелена Генчич, която още щом вижда 6-годишния Новак Джокович, отсича: "Това е най-големият талант, който съм виждала след Моника Селеш".

Покойната вече Генчич не бърка в преценката си, като именно тя дава най-важните първи уроци на тенис величието.

Днес Ноле е атлет и личност, който не се побира в никакви рамки. Музикалният му вкус, както стана ясно през последните дни, е изключително богат и той може да оцени разнообразието в това изкуство.

Но дори не става въпрос само за естетските му предпочитания на слушател. Той е виртуоз на корта, чийто стил на игра може да бъде обвързан с творчеството на гениалните композитори в историята.

Още преди няколко години Марк Кук - доктор на науките, в свой любителски анализ като ценител както на тениса, така и на музиката, намира три връзки между музикалната теория и феноменалните изпълнения с ракетата на Новак Джокович.

На първо място е теорията за контрапункта, която се отнася до взаимодействието между музикални ноти. В най-простата си форма контрапунктът означава просто "точка срещу точка", или в музикален смисъл "нота срещу нота".

Представете си пианист, свирещ както с дясната, така и с лявата ръка. Когато дясната ръка започне да свири мелодия, лявата ръка възпроизвежда отново тази мелодия, но с различна, макар и хармонично свързана тоналност.

Красотата на контрапункта личи най-вече в композициите на Бах.

По отношение на Джокович контрапунктът е подобен на начина, по който той реагира на движенията и ударите на опонента си. Той умело нагажда играта си към стила на опонента. Ако неговият конкурент обича да играе на задната линия, Ноле ще смеси повече дропшотове. Ако другият играч обаче иска да се доближи до мрежата, сърбинът ще удължи корта и ще търси силови удари към откритите зони. Всичко е много подобно на контрапункта.

Втората точка е импровизацията. Джокович показва ниво на импровизация, което би накарало повечето тенисисти да се чувстват неудобно. Така както един музикант взема конкретно парче и добавя своя собствена интерпретация.

Но импровизацията не зависи само от творческия гений да можеш винаги да изненадваш. Това умение се изгражда най-добре чрез години упорит труд в музиката. Както и в тениса. На корта Новак съчетава солидни технически основи с креативни удари, което му дава способността да импровизира и да реагира на силните страни на своя конкурент.

Трета, но не на последно място, е синкопацията, която се отнася до специфичен тип ритъм, при който музикантът нарушава нормалния модел, който бихте очаквали да чуете, и вместо това леко променя ритъма, за да осигури допълнителна гънка на композицията. Пример за това е популярната песен на Coldplay - Clocks.

Джокович по подобен начин нарушава нормалните модели с известните си дропшотове, чиито места променя така, че противниковите играчи да не могат да намерят отговор. 

Ноле наистина е виртуоз и това никой не може да отрече.

Самият той е споделял неведнъж признанието си към Йелена Генчич, която в ранните му години оказва огромно влияние върху формирането му като спортист - и не само.

"Спомням си, че като дете тя ме караше да чета поезия и прекарвахме по-голямата част от времето си заедно, слушайки класическа музика от Бах и Моцарт до Бетовен... На този прекрасен фон изпълнявахме упражнения за визуализация. Нейната философия беше, че тези упражнения ще отворят моята креативност и ще ми помогнат да повярвам в мечтите си."

Освен всичко Джокович е признавал, че обича да слуша класическа музика за успокояване и релаксация. Затова е и много щастлив, че предава тази своя любов на дъщеря си Тара, която в момента взема уроци по цигулка.

Музикалната култура на тенис звездата не се изчерпва дори само до Бах и златния поп-фолк. "Бийтълс" и сръбска рок група - Elektricni Orgazam, също му помагат да стане така недостижим.

Отново, когато Ноле е още момче, друг негов треньор - Богдан Обрадович, донася китара на тренировка и изпълнява парчето Everyone in Yugoslavia is Playing Rock 'n' Roll от Electro Orgasm. Обрадович иска да покаже на Джокович, че завръщането в играта (след пауза и труден момент) има много общо с музиката. Всичко е въпрос на ритъм.

Като част от тази музикална инструкция по тенис треньорът представя на ученика си и хита Yesterday и много други песни на The Beatles.

"Слушай, Новак, трябва да следваш ритъма на песента - казва му Обрадович. - Тогава ще усетиш ритъма в завръщането си, в движението си, във всичко. Това е като песен. Всичко е свързано."

Но тайната на Новак Джокович може би е далеч по-проста от всички сложни формули за успех, които могат да бъдат извадени от неговия възход като атлет и човек.

"Никога не съм срещал някого, който е постигнал толкова много в живота си и който има всички възможности и буквално държи света в дланта си, и който е толкова скромен и земен", признава Янко Типсаревич, бивш професионален тенисист и близък приятел на Джокович.