Едит Кавел - медицинската сестра, която се превърна в символ на мира

Часове преди да бъде отведена от килията, в която е прекарала последните десет седмици и да бъде екзекутирана, Едит Кавел има посетител. Нейният приятел, преподобният Х. Стърлинг Т. Гахан, получава разрешение да влезе в затвора в Белгия вечерта на 11 октомври 1915 г. и въпреки че не може да направи нищо, за да промени присъдата, очакваща медицинската сестра на следващата сутрин, той се надява да размени с нея малко добри думи и да й даде свето причастие.
За негова изненада той намира Кавел „съвършено спокойна и примирена". Тя говори за любезното отношение към нея, докато е в затвора, и благодари на Бог за тишината преди края, признавайки: „Това време за почивка беше голяма милост." Този смел стоицизъм не е нещо ново. Тя посвещава всичките си 49 години да помага на другите.

Ранен живот и семейство

Родена на 4 декември 1865 г. в семейството на беден викарий, младата Едит Луиза Кавел израства с такива принципи като жертвоготовност и състрадание. Заедно с тримата си по-малки братя и сестри тя е обучавана на Библията в семейния дом в малкото норфолкско село Суардестън. Любител на танците, изкуството и тениса, детството на Кавел е щастливо и тя показва признаци на непоклатимата себеотрицание, с което ще стане известна. За да плати за нова църковна стая, тя продава картички, които рисува със сестра си, като събира £300.
След като завършва училище, Кавел работи като гувернантка, включително и за пет години в Брюксел. Когато баща й се разболява през 1895 г., тя се връща в Англия, за да се грижи за него. Виждайки, че здравето му се подобрява, това вдъхновява Кавел да влезе в редиците на медицинските сестри. Обучението й в лондонската болница не минава толкова гладко, колкото се надява – нейната настойница я описва като „неточна" и „ненадеждна" – но Кавел упорства.

През 1897 г. тя получава медал за лечение на пациенти с огнище на коремен тиф и от 1898-1906 г. Кавел работи в болници в цялата страна. През 1907 г. процъфтяващата репутация я кара да бъде назначена за директор на първото училище за медицински сестри в Белгия, института Беркендаел. Тя почти сама го превръща в център за отлични грижи и лечение (когато кралицата на Белгия чупи ръката си, тя поисква медицинска сестра, обучена от Кавел), като същевременно управлява редица училища, болници, домове за възрастни хора и изнася четири лекции в седмицата.

Защо е арестувана Едит Кавел?
Но тогава идва Първата световна война. Когато научава новината, Кавел е в безопасност в Норфолк, за да посети майка си, но настоява да се върне в Брюксел. „В момент като този, съм необходима повече от всякога", споделя тя.

Под нейното неуморно ръководство институтът Беркендаел, сега болница на Червения кръст, лекува ужасяващите наранявания, идващи от двете страни на фронтовата линия. Първото й задължение е да лекува болните, така че всеки ранен войник, дори германски и австрийски, получава същото внимание без предразсъдъци.

Това означава, че Кавел успява да остане в Белгия след германската окупация – което й дава неустоимия шанс да спаси още повече животи, като приюти съюзническите войници. Кавел е ключова фигура в подземната мрежа, предоставяйки на британските, френските и белгийските войски убежище, фалшиви документи, пари, храна и водачи, за да ги отведат до неутрална Холандия. В продължение на почти година Кавел рискува живота си, помагайки на около 200 мъже да избягат от германските лапи. Не патриотизмът или омразата към врага са мотивирали нейните опасни дела, а ангажиментът да защитава другите и да намали, макар и само с малка част, броя на жертвите от войната.

Въпреки това германските подозрения нарастват и на 5 август 1915 г. Кавел е арестувана. Разкрити са и други сътрудници – но Кавел се надяваше да спаси персонала на Беркендаел от уличаване с нейните щателни мерки за безопасност, като например зашиването на дневника й във възглавница.

Екзекуцията на Едит Кавел
В продължение на десет седмици Кавел е държана в изолация, макар и в относителен комфорт. Проявявайки може би прекалена честност, граничеща с наивност, тя не прави опит да скрие ролята си в подземната мрежа и си признава. Военният съд я осъжда на смърт.
Има последна надежда за спасение, когато вестниците призовават за дипломатическа намеса, но британското външно министерство заявява, че е „безсилно" и молбите за отсрочка от американски и испански дипломати остават нечути. Така в 7 сутринта на 12 октомври 1915 г. Кавел е застреляна и набързо погребана.

Това обаче не е краят на нейните военни усилия. С нейната екзекуция, предизвикала глобално възмущение, Кавел – представяна като светица, дори като ангел – се превръща в емблематична фигура в пропагандата.
Тя сее превръща във върховен патриот, но всъщност тя просто се опитвала да прави това, което е правила през целия си живот: да помага на другите.