Розмари - опропастената сестра на президента Кенеди

Розмари Кенеди - сестрата на американския президент Джон Ф. Кенеди и американските сенатори Робърт и Тед Кенеди, е родена в едно от най-известните политически семейства на XX век в Америка. Представена на елитното британско общество през 30-те години на миналия век и смятана за красива и очарователна от пресата, най-голямата дъщеря на Кенеди ще изчезне от обществото на 23-годишна възраст след трагично решение, взето от нейния баща.

Семейство Кенеди
Джоузеф П. Кенеди е ирландско-американски милионер и политик, роден в политическо семейство от Нова Англия и натрупал богатството си от филми, уиски и стомана.
Той и Роуз Елизабет Фицджералд – силно набожна представителка на католическата аристокрация на Бостън – се женят през 1914 г. и имат девет деца.

Какво е „проклятието на Кенеди"?
„Проклятието на Кенеди" се отнася до трагична поредица от събития, които сполетяват семейство Кенеди – предимно деветте деца на Джоузеф П. Кенеди и Роуз Кенеди – през миналия век.
Най-големият син на двойката, Джо-младши – който е бил подготвян от дете от баща си за бъдещия президент на Съединените щати – е убит в битка през 1944 г., докато е служил като пилот по време на Втората световна война.

Четвъртото им дете, Катлийн, също е убито в самолетна катастрофа, докато лети с любовника си от Великобритания до Южна Франция през 1948 г.
Вторият син на Кенеди, Джон Ф. Кенеди, поема политическата мантия на Джо младши. Той е избран за 35-ия президент на Съединените щати през 1960 г., но е убит в Далас, Тексас през ноември 1963 г.

През 1968 г. седмото дете на двойката, Робърт „Боби" Кенеди, е застрелян по време на собствената му кампания за президент.

Само година по-късно през 1969 г., най-малкият им син, Едуард „Тед" Кенеди, участва в автомобилна катастрофа на остров Чапакуидик в Нова Англия, което води до смъртта на млада жена на име Мери Джо Копечне.
Въпреки че за много от тези инциденти е писано и анализирано безброй пъти, по-малко хора може да знаят за съдбата на Розмари Кенеди (1918–2005), третото дете и най-голямата дъщеря на Кенеди.

Раждането на Розмари Кенеди
Розмари Кенеди е родена в петък, 13 септември 1918 г. По времето на нейното раждане Бруклин – мястото, където тя се появява на бял свят, е в плен на епидемията от испански грип, която ще убие между 20 и 50 милиона души по света, и затова лекарят, който трябва да води раждането, се забавя при други пациенти.

Въпреки че главата на бебето вече се показва, акушерката казва на Роуз да държи краката си кръстосани, за да предотврати раждането, докато докторът пристигне. Според разказа на Луела Хенеси-Донован, преданата бавачка и гувернантка на семейството, Роуз следвала тези безумни инструкции в продължение на два агонизиращи часа, през които бебето останало в родовия канал.

Докато Розмари расте, става ясно, че тя има както поведенчески, така и образователни затруднения. По-късно специалисти съобщават на семейство Кенеди, че нейното забавено развитие се дължи на недостиг на кислород, претърпян в резултат на „инцидент на матката".

Нейните увреждания често са били скрити или прикривани от семейството й, за да избегне стигмата, че е свързана с „дефектни гени".
Въпреки посещаването на повече от дузина специални училища в Съединените щати и Великобритания, Розмари има трудности с четенето и писането дори в зряла възраст.

Годините на Розмари във Великобритания
Привидно най-щастливият период от живота на Розмари е прекаран в Англия, в годините преди Втората световна война. След като баща й Джоузеф е назначен за посланик в Обединеното кралство от президента Франклин Рузвелт през 1938 г., семейство Кенеди се премества в Англия.

Красотата и чарът на тийнейджърката Розмари и нейната по-малка сестра Катлийн привличат вниманието на британската преса и помогат много на новия посланик да „влезе право в кръга на британските интереси", както се казва в един вестник от онова време.

През май 1938 г. Розмари и Катлийн са представени на крал Джордж VI и кралица Елизабет в Бъкингамския дворец.
19-годишната Розмари била смятана за изящна: вестниците публикували нейни снимки на първите си страници. „Ивнинг Стандарт" „припада" по „Мис Розмари Кенеди... в нейната рокля от бяло и тюл, избродирана със сребро".

Когато Великобритания обявява война на Германия през септември 1939 г., Роуз Кенеди и повечето от децата й се връщат в Съединените щати, само Розмари остава с баща си. Когато блицът започва, тя е изпратена от Лондон в Belmont House – училище, в което се преподава по Метода Монтесори (той се фокусира върху всичките пет сетива, за да развие ученето на детето).

По времето, когато пристига в Белмонт, очарованието на пресата от Розмари започва да променя фокуса си. Снимки от онова време показват как баща й я хваща здраво за ръката по време на публични изяви, които често са помрачени от спъвания и гафове. Училището предлdhd убежище от блясъка на публичността и Розмари го обявява за „най-прекрасното място, на което съм била".

След няколко седмици там Джоузеф ентусиазирано пише на жена си: „Тя е напълно доволна да преподава заедно с майка Изабел. Щастлива е, изглежда по-добре от всякога, не е ни най-малко самотна и обича да получава писма от нейните братя и сестри, които й казват каква е късметлийка, че е тук."

Розмари наистина процъфтява. Една от нейните близки приятелки от училище, Дороти Гибс, пише на татко Джоузеф Кенеди: „Моля се на Бог някой ден Той да ти даде радостта от перфектното изцеление за нея."
Въпреки това известните нацистки симпатии на Джоузеф, съчетани с откровеното му мнение, че Великобритания не може да спечели войната и че „с демокрацията е свършено", правят отзоваването му като посланик неизбежно.

През ноември 1940 г., когато Америка е на ръба да се присъедини към конфликта, той е изпратен обратно в Съединените щати, политическата му кариера е в руини. Розмари се връща също в родината си и от този момент животът й тръгва трагично надолу.

Какво се случва, когато Розмари се връща в Америка?
Завръщането на Розмари в Америка е катастрофално. Отнета от любовта и грижите, които я бяха заобикаляли в Англия, тя бързо регресира. Напредъкът, който била постигнала в Белмонт Хаус, изчезнал. Съобщава се, че е имала жестоки припадъци и гневни избухвания, нападала околните, дори собствените си по-малки братя и сестри и децата, които е отглеждала.

В един инцидент, разказан от Питър Колиър и Дейвид Хоровиц в The Kennedys: An American Drama, Розмари „внезапно нападна Хъни Фиц [фамилния прякор на дядо й по майчина линия], удряйки и ритайки своя малък, белокос дядо, докато не беше издърпана".

Семейството й я затваря в манастир, където тя се държи предизвикателно към ограниченията. Монахините не можели да я контролират. „Много нощи", разказа братовчедката на Розмари Ан Гарган, „от училището се обаждаха, за да кажат, че е изчезнала, само за да я намерят да се разхожда по улиците в 2 сутринта."
Скоро става ясно, че Розмари се „измъква", по думите на друга пациентка, която споделя дълги години от по-късното изолиране на Розмари, „за да се среща с мъже в кръчмите – мъже, които са щастливи да й обърнат внимание, да й дадат утеха и секс", пише Елизабет Кьолер-Пентакоф в „Изгубената Кенеди".

Сестрите от манастира информирали баща й, който бил ужасен: не само Розмари била изложена на риск. Според него тя застрашавала и високите политически амбиции, които той имал за синовете си. Нейното хаотично поведение кара Джоузеф да започне да проучва хирургически „решения" и през ноември 1941 г. той (без да се консултира със съпругата си) упълномощава двама хирурзи, д-р Уолтър Джаксън Фрийман и д-р Джеймс Уотс, да извършат лоботомия на Розмари. Тя е само на 23 години.

Защо Розмари е лекувана с лоботомия?
Смята се, че лоботомията – нова „психохирургична" операция, включваща отделяне или премахване на пътища между дяловете на мозъка – е лек за множество психологически „престъпления" като алкохолизъм и нимфомания.

До 5000 лоботомии годишно са извършвани в Съединените щати през 40-те години на миналия век, повечето от които са на млади жени. Д-р Фрийман е отговорен еднолично за почти 3000 от тези процедури. Статия в Saturday Evening Post през май 1941 г. възхвалява „пионерската" работа на Фрийман и „дава надежда", че операцията може да превърне пациентите, които са „проблеми за техните семейства и неудобство за самите тях", в „полезни членове на обществото".

Пробивайки дупки в черепа на Розмари, д-р Фрийман вкарва нож и започва да отрязва челните дялове на мозъка ѝ. Завързана здраво за масата, тя е будна и ужасена по време на процедурата. В някакъв момент изпада в безсъзнание.

Какво се случва с Розмари след интервенцията?
Операцията е катастрофален провал. Розмари вече не може да ходи или да говори. Дори след години на терапия тя можела да произнесе не повече от няколко думи и никога не възстановява напълно използването на крайниците си. Нейната автономия на практика свършила. Тя трябвало да живее следващите 64 години, скрита в институции, нуждаейки се от денонощни грижи.
Елизабет Кьолер-Пентакоф съобщава, че лекарите са наредили на Розмари Кенеди „да няма посетители, защото биха могли да я разстроят и объркат". Възможно е Джоузеф също да е наредил да няма посетители, за да избегне обвинението от политически съперници, че в семейството има „лудост". Каквито и да са причините, пише Кьолер-Пентакоф, „Розмари не е приемала посетители през най-мрачните години от живота си".
Най-голямата дъщеря на Кенеди в крайна сметка се помещава в частна вила на територията на Saint Coletta's - специално училище в Уисконсин. Тя живее там тихо, уединено от пресата и любопитни очи.

През 60-те години на миналия век поредица от инсулти причиняват на баща й невъзможност да се движи или говори. Майка й също получава инсулт през 80-те години. И двамата се нуждаят от постоянни грижи. Останалите братя и сестри Кенеди – Тед, Юнис, Джийн и Патриша – посещават Розмари в по-късните й години, но през по-голямата част от живота й самото съществуване на Розмари е тайна. Тя живее забравена от света, с малко приятели, освен преданите монахини, които се грижат за нея.

От време на време показва малки признаци на напредък, но те отново изчезват и през последните години от живота си е сгушена в инвалидна количка, неузнаваема като жизнената, красива жена, която бе заслепила британската преса през 30-те години на миналия век. Тя почива през 2005 г. на 86-годишна възраст.