Лекарите - свръхчовеците на ръба на божественото

Цялата се изпълвам с респект, дори само при споменаването на думите лекар или доктор. Имената им са известни на мнозина и се носят като градски легенди. Това несъмнено им отваря много врати. Отваряме ги не просто с желание, а с апломб и не само, защото утре може да попаднем в ръцете им, а защото срещу имената им стои със знак за равенство думата "живот". Буквално.
Често включвам въображението на максимална степен и започвам да визуализирам ежедневието и най-вече работните им моменти, когато се запознавам с лекари, гледам техни интревюта или се налага да ги посещавам лично на работното им място. И понеже имам късмета моят най-голям ментор в живота да е лекар, знам отлично какво ти носи лекарската слава, знам и

какво точно остава скрито
за пациентите, които те гледат с обожание

и очакване, че ти си свръховек и няма начин да няма начин да махнеш с магическата пръчка, да предпишеш вълшебното хапче и проблемът да е решен веднъж и завинаги. Знам какво е телефонът ти да звънне на Коледа, когато блажено си потънал в компанията на най-любимите ти хора или да те събудят в най-сладкия ти и дълбок сън, защото трябва да поемеш поредното същество за първата му глътка въздух. Звучи поетично, нали?! Но изпитано хиляди пъти е убийствено. И въпреки лишенията, знам също, че работата за отдадените на професията лекари, е наркотик.

Преди частните болници да се превърнат в новото нормално в България, много млади лекари избираха да работят в Германия, където финансовата мотивация е много по-голяма. Напрежението обаче е същото, а работата - доста повече (особено в огромни болници с десетки хиляди пациенти). Така уж по-високите доходи неусетно се стопяват, след като платиш също толкова високите данъци. Към това можем да добавим и неизменните лишения и гигантски стрес, когато има риск за живота на пациентите, отговорността, която носиш, психическите сривове при загуба на пациент и не на последно място - тоталната липса на личен живот и умората, която се превръща в твой най-близък приятел.

Замисляли ли сте се защо докторите и медицинския персонал стават любовни партньори предимно помежду си? Или защо в очите на пациентите някои лекари изглеждат бездушни?