Фаготерапия, или когато здравето ти зависи от убийци спасители

Тук вероятно се осъществява революция, но ако това е така, тя се прикрива много добре. Болницата в Хилдесхайм – клиника по травматологична и ортопедична хирургия, център по ендопротетика – изглежда като във всяка друга болница: дълги коридори, боядисани в охра или бежово, минават пациенти, сноват лекари.
Карола Хофман е тук от седмица. Когато пристига, кракът й е бил подут и зачервен, възпален от петата до коляното. Вече предстои да я изпишат. От отока не е останала и следа, възпалението, с изключение на малък участък по средата на крака, е отшумяло. Седнала е на леглото, очите й се пълнят със сълзи. „Почти като нормален", не вярва тя.
Буркхард Виперман кима. „Изглежда съвсем добре", отвръща той, опитвайки се да не звучи прекалено оптимистично. Не иска да подхранва надежди, че ще се случи чудо. Той е лекар, а не шаман, вярва на научните изследвания, а не на анекдоти. Професор доктор Виперман, главен лекар, хирург, акуратно подстриган, член на консервативната партия ХДС.

„Принципно има смисъл от използването на тези неща." Виперман изпробва фаготерапията още преди години в медицинския институт в Хановер, въпреки че всички му се подигравали. Там той се запознал с грузински лекар, който му разказал за фагите. Поддържат контакт и до днес, когато се налага Виперман да лекува трудни случаи като този с Карола Хофман.
Виперман изрязва превръзката и слага нова. Тя е напоена с разтвор от бактериофаги.
И това е всичко? Той кима.
„Изглежда няма да се налага ампутация", казва той. Карола Хофман се накланя напред в порив да го прегърне, но след това се овладява и въздиша с облекчение, освобождавайки се от напрежение, което е трупала цели десет години.

Под формата на медикаменти бактериофагите не са разрешени нито в Германия, нито в целия ЕС и в Америка, но това не означава, че използването им е нелегално. Прилагането им е допустимо в рамките на декларацията от Хелзинки, приета през 1964 г. и смятана за стандарт по отношение на медицинската етика. Фаготерапията се прилага като последен патрон в цевта, като крайно средство, когато нищо друго не е могло да помогне. При условие че пациентът сам пожелае това и намери лекар, който да поеме отговорност за неизвестните последствия. И който да има отговор на обичайните въпроси: Кой ще плати терапията? Кой ще отговаря, ако нещо се провали? Откъде изобщо трябва да се набавят фагите?
Виперман знае това.

И по тази причина при него идват пациенти, за които колегите му вече са загубили надежда. Когато Карола Хофман си тръгне, ще дойде друг пациент, който от години се бори с инфекция на петата.
„Това, че в конкретния случай имаме успех, не означава че той е гарантиран винаги. Отделните случаи не означават нищо." Въпреки това Виперман ще приеме мъжа за лечение.
В следващите дни обаче няма да има време, защото ще бъде в чужбина. Той прибира последните фаги в малък кашон, който по-късно ще постави на мястото им на стелажа. Фагите се съхраняват лесно. След това Виперман си тръгва. Самолетът му е на следващата сутрин. Ще лети през Истанбул за Тбилиси, Грузия.

ЧУДОТВОРНО ЛЕКАРСТВО

На Запад фаготерапията
е смятана за „комунистически" метод
и въпреки успехите му е забравена

Историята на фаготерапията е особено тясно свързана с един франко-канадски микробиолог – Феликс д'Ерел (1873–1949). Без да има университетско образование, той натрупва знания по биология от книги и експерименти. По време на Първата световна война в парижкия институт „Пастьор" изследва епидемия от дизентерия, която се разпространява сред френските войници. В изпражненията на оздравяващи вече пациенти той открива „невидим микроб, който действа срещу бацила, причиняващ дизентерия". Резултатите си Д'Ерел публикува през 1917 година. Той въвежда и наименованието бактериофаги.

Около две години по-рано при опити да култивира вируси британският бактериолог Фредерик Туорт открива инфекциозен агент, който убива бактерии. Той обаче не успява да разбере, че е по следите на бактериофаг. Туорт прекъсва изследванията си, а на публикациите му години наред не се отдава значение.
През 1921 година се разгаря спор за това кой пръв е открил фагите и каква е тяхната биологична природа. Д'Ерел е убеден, че е установил микроорганизъм, вид ултравирус, който атакува бактерии. Туорт и неговите поддръжници вярват, че откритият агент е белтък.
Те не се отказват от своето убеждение, докато през 1940 година не биват публикувани снимки на фаги, направени с току-що изобретения електронен микроскоп. Така или иначе спорът значително спъва изследването на бактериофагите в продължение на години.
Онова, което е безспорно, е, че Феликс Д'Ерел пръв използва фагите за терапия. През 1919 г. той успява да излекува много деца, болни от дизентерия. През следващите години прилага метода си за лечение на холера и чума в Индокитай и Индия.

Успехите на Д'Ерел и други учени довеждат до бум на фагите през 20-те години. В САЩ големи фармацевтични компании като Eli Lilly и Squibb проявяват интерес към тях. През 1923 г. грузинецът Георгий Елиава, който по време на изследователски престой в института „Пастьор" в Париж се сприятелява с Д'Ерел, основава в Тбилиси институт по бактериология. През 1936 г. той е трансформиран в институт по бактериофаги, който в епохата на Съветския съюз се занимава с мащабно производство на бактериофагни препарати.
От края на 30-те години интересът към фагите започва да избледнява. Резултатите от терапията са твърде противоречиви. Което се дължи на това, че медиците често пропускат прецизно да подберат бактериофагите, подходящи за бактерията, която трябва да бъде атакувана, че качеството на фагите е непостоянно, като в някои препарати са налице твърде малко активни фаги или разтворите не се пречистват както трябва от остатъците от бактерии. Краят на изследванията с фаги идва с една публикация в списание „Journal of the American Medical Association". В нея учените изразяват съмнение в ефективността на бактериофагите и препоръчват хемотерапевтичните методи като по-съвременни и по-резултатни.

Освен това имиджът на фаготерапията е помрачен и от това, че противниците на САЩ през Втората световна война – Германия и Япония – снабдяват войниците си със съдържащи фаги медикаменти. А когато Червената армия влиза в Берлин, тя също разполага с тонове фаги.
Ето защо най-вече в т.нар. ера Маккарти на фагите се гледа като на нещо неамериканско и комунистическо. Те не се вписват в културната история на смятаната за по-напреднала западна медицина. Тя обаче постепенно компрометира ефикасността на антибиотиците в резултат на нецелесъобразното им прилагане. Сега отново преоткрива един стар терапевтичен метод от преди почти сто години.