Фаготерапия, или когато здравето ти зависи от убийци спасители

Сега и Западът проявява засилен интерес.
Перспективата, че на Изток има оръжие срещу антибиотичната резистентност, е силно примамлива. Но на Запад е забранено използването на фаги за лечение на хора. През 2011 г. обаче американската Комисия по храните и лекарствата разрешава спрей за третиране на хранителни продукти. С него в кланиците се обработва месото, което в резултат на широкото прилагане на антибиотици в животновъдството често е заразено с мултирезистентни бактерии. Комбинация от три щама редуцира количеството бактерии ешерихия коли по месото с 95%. През март 2013 г. е разрешен препарат срещу салмонела. Научният директор на фирмата производител е грузинец.

"Имаше период, когато действително работехме в големи мащаби. Произвеждахме по 200 тона фаги на седмица. Преди всичко за Съветската армия, но и за населението. На всеки ъгъл можеха да се купят фаги. Днес, ако всичко върви добре, институтът произвежда по два тона разтвор годишно. По-рано в него са работили 1000 души, днес са 130. С разпадането на Съветския съюз загубихме всичко – парите, пазара, ноу-хауто на изследователите... През 2008 г. Грузия водеше война с Русия, тогава изнесохме голяма част от фагите извън страната. Като мярка за сигурност", казва Кутателадзе.
Къде?
„В Брауншвайг."

БРАУНШВАЙГ, Германия

Германската национална колекция от микроорганизми и клетъчни култури на университета „Лайбниц" се съхранява в близост до магистралата Брауншвайг-Щьокхайм. На никого не би му хрумнало, че тук са складирани 20 000 бактериални щама, от морските дълбини и от арктически ледени пещери, болестотворни бактерии, човешки и животински клетъчни линии, растителни вируси. И бактериофаги. Тук учените могат да поръчват материал за своите изследвания и са задължени да предават нови видове, открити в резултат на техните проучвания. Банката от микроорганизми и клетъчни култури е международен депозитарен орган за биологичен материал и най-важният за Европа биоресурсен център. Числеността на персонала е същата като тази в института „Елиава" в Тбилиси, но бюджетът е почти със седем милиона евро по-голям.
„Би ми се искало и в Западна Европа бактриофагите да намерят своето място при лечението на инфекции", казва Кристиане Роде. Тя е куратор на колекцията от фаги и ешерихия коли, тясна специалистка в областта на биологията на фагите и на предотвратяването на биологична опасност.

Защо това не става в Западна Европа?
Защото през 1928 г. Александър Флеминг открива, че клетъчната отрова на плесента Penicillium notatum разрушава стените на клетките на бактериите. На кого му трябват фаги, които се произвеждат толкова по-сложно?
През 1969 г. ръководителят на Националния институт за обществено здравеопазване на САЩ обявява: „Вече сме готови да затворим книгата на инфекциозните болести и да обявим за спечелена войната срещу заразите." Благодарение на антибиотиците.
При това през 20-те години на ХХ век фагите имат своя изключително успешен старт, а през 30-те години преживяват своя златен период и на Запад. Но докато на Изток те остават на мода, в Америка и в Европа губят значение и биват забравени.

„Сега нещата се променят. В момента се провеждат много изследвания", казва Кристиане Роде. Тя отваря врата, на която има знак за биологична опасност. В помещението се намират 5 контейнера, подобни на кофи за боклук, а в тях по-малки кутии с епруветки, някои от които се съхраняват от десетилетия, охладени в течен азот, многократно защитени от спиране на тока.
Роде отваря един от контейнерите, облак пара се издига нагоре. Слага си специални ръкавици и изважда с щипци една от кутиите. Оглежда я със смесица от любов и рутина. След това обяснява: „Тук имаме един фаг, който разбива всичко." Сепва се от изблика си на емоционалност и леко се покашля. „Това, което имам предвид, е, че тук имаме вирус, който унищожава почти всички стафилококови бактерии."

Въпреки това не е ясно дали фагите някога ще бъдат комерсиално използвани в големи мащаби. Тяхната ефективност вече е доказана от голям брой лабораторни проучвания и опити с животни. Но досега има само отделни клинични изследвания върху хора, които отговарят на западните медицински стандарти. Едно от първите е проведено в Юнивърсити колидж в Лондон и е публикувано през 2009 година. Лекарите лекували 12 пациенти с хронично възпаление на средното ухо, в някои от случаите продължило с десетилетия. Шест седмици след началото на терапията трима от пациентите били напълно излекувани, осем имали незначителни оплаквания и само при един лечението не дало никакъв резултат. За да изолират точните фаги, учените тествали повече от 100 бактерийни вируса (бактериофаги). Накрая избрали шест от тях, които подействали срещу 90 процента от всички причинители на възпалението. В момента тече следващата фаза от изследването с 300 пациенти.

Разрешаването на такива препарати обаче няма да бъде лесно. За да се получи зелена светлина за използването им, трябва точно да бъде разкрит механизмът на действие на един медикамент. Взаимодействието между вирус и бактерия обаче не е изяснено точно. Проучванията са едва в началото.
Освен това производителят трябва да докаже надеждността на медикамента. Вирусът винаги може да мутира. Тъй като всички фаги се специализират върху определени бактерии, съответният патоген трябва да се познава много добре, за да се произведе най-подходящият препарат. Така стафилококовата бактерия може да бъде елиминирана само ако са известни точните подвидове. Проблемът е решим единствено с коктейли от фаги. Но тогава получаването на разрешително би станало още по-трудно, тъй като медикаментът ще се състои не от едно, а от много различни активни вещества.
Докато не се променят критериите за разрешаване на лекарствени продукти, може би на европейския пазар няма да има бактериофагни препарати.