Българското кино не обича фантастиката

До 1989 г. думата фантастика задължителното се придружаваше от определителното научна. В киното неговото задължение беше да пази филмите от присъствие на зомбита, вампири, чудовища, мутанти, зли мистични сили и други ужасии.

Фантастичните елементи в соцфилмите трябваше да разказват за научни и технически постижения. Идеята, сюжетът и посланията на тези филми не можеха да излизат от границите, поставени от науката, да противоречат на науката и полезните научни открития.
Дали заради това или по други причини, но киното ни не обичаше особено фантастиката. Имаме исторически, антифашистки, антивоенни, партизански, социални, социалнопсихологически и обикновени драми, има криминални и детски филми, както и тук-таме по някоя комедия, притча и гротеска, но фантастични филми в класическия смисъл нямаме.

Първи се престрашава да опита в жанра режисьорът Георги Стоянов. На 20 октомври 1972 г. е премиерата на филма му "Трета след слънцето" по сценарий на Павел Вежинов, който той написва по книгата си "Сините пеперуди".
Георги Стоянов е завършил кинорежисура и режисура на монтажа в Института за висше кинематографическо изкуство в Париж през 1961-1963 г. Той започва доста нестандартно в българското кино - след два документални филма снима и два късометражни, които са напълно необичайни за българските стандарти и представи на критиката и публиката
27-минутният "Дрямка" е ескцентричен и дори сюрреалистичен. Има и фантазни елементи. Група младежи отиват на бригада с влак и в едно от купетата, или може би някъде на диван, спи младеж. Врата насред полето, но заключена с катинар. Зад нея - предмети от интериор на стая. Бригадирите започват да спорят младежът тях ли сънува, или те него. Стигат до идеята, че "да сънуваш още не значи да мечтаеш". Както и "да правим това, което искаме, и да си вярваме един на друг". Нещо ала Бунюел и неговото "андалузко куче", но с дискретни соцвнушения...

И първите два пълнометражни филма на Стоянов са без аналог в българското кино дотогава. "Случаят "Пенлеве" е антивоенна гротеска, а "Птици и хрътки" - антифашистка сатирична гротеска.
И през 1972 г. от гротесковия поглед към житейските неща, Стоянов се гмурва в непознатите води на фантастичния свят.
Филмът се състои от три новели. Първата - "Еден", стъпва върху една от вечните теми във фантастиката: на Земята каца космически кораб. Задачата на екипажа е да положи основата на нова цивилизация, на която да предадат своя опит и знания, защото тяхната планета е изправена пред гибел.

Командирът на кораба и тримата му другари хващат човекоподобна маймуна и по хирургически път "пълнят" главата му със своята информация. Приматът Еден обаче се събужда преждевременно и отказва да участва в опита. Космическите пришълци го упояват и довършват делото.
При излитането корабът им катастрофира, а на земята остава Еден и надеждата, че той ще е прародителят на бъдещата цивилизация.

Втората новела се нарича "Странникът". Действието се развива в тогавашните "наши дни" - 70-те години на ХХ век. Писателят Недев отива на свиждане на своя неизлечимо болен приятел Поета. Настига странен човек, който е пратеник на извънземна цивилизация, и го качва в колата си. Писателят моли Странника да помогне на притятеля му. И чудото става! В санаториума Поета е напълно здрав. Но когато двамата се връщат обратно с колата, тя "излита" на един завой и те загиват.
И в третата новела - "Моят първи ден", на земята идва Лен посланик от далечни светове. Тук се среща с Еден, героя от първата новела и неговата съпруга Лена. Еден му разказва драмата на Лена. Като студентка по история тя е "изпратена" при племена, които живеят в V век. Там Лена се влюбва в княжеския син Баян, но съвременниците му са против чувствата им. Лена е върната в своето време, а Баян полудява.

Лен разбира, че подтовения от него хилядолетен скок във врмено би лишил от смисъл човешкото съществуване.
И в трите новели Вежинов и Стоянов защитават идеята, че никоя няма право да се намесва в ръзвитето на земната цивилизация и съдбите на нейните хора.
Вторият филм със сериозно присъствие на фантастична сюжетна линия е комедията на Иванка Гръбчева "13-ата годеница на принца". Този филм се ражда съвсем случайно, извън всякакви планове и намерения на Българската кинематография.
В началото стои един декор.

За снимането на двусерийния историческия епос "Борис І" в киноцентъра "Бояна" построяват огромна бутофорна крепост, която дълго време придават средновековен вид на поляните под Витоша. Тогавашният шеф на "Бояна" Никола Ненов знае колко скъп е този декор и решава да вкара в него новия икономически механизъм, разработен от стратезите на БКП. Тоест, да се снимат поне още един-два филма в тая огромна бутафория. И тъй като филмът трябва да е касов, най-добре ще е ако се направи комедия.

Режисьорката Иванка Гръбчева доразвива идеята с предложението комедията да е за деца. Братя Мормареви сядат да пишат поредния си сценарий.
Те измислят приказен сюжет, защото "каквито и съвременни теми да прехвърляхме, те все се разбиваха в стените на тази средновековна крепост". Според сюжета царят на Каленби (Георги Парцалев) не може да ожени глупавия си син принц Алфонсо (Георги Мамалев), а царят на Даленби (Вълчо Камарашев) - да омъжи грозноватата си дъщеря принцеса Розалия (Боряна Пунчева). Двамата царе опитват да се сватосват и настъпват едни бъркотии, каквито има в повечето комедии. И тъй като и приказните сюжети са доста опоскани от съвременни интерпретации, авторите вкарват в историята космически пришълци и извънземни закачки.

По българските екрани вече са минали "Междузвездни войни", а по БНТ - сериалът "Седморката на Блейк". И ето че и в сценария на Братя Мормареви, с типичното тяхно намигане, каца летяща чиния, появява се малък подвижен робот, който говори с техноглас, святка лазерен меч и даже има телепортиране на героите.
Пътниците в летящата чиния са юноши - две момчета и едно момиче. Те са открадвали чинията на единия от бащите и тъй като не могат да я управляват добре, попадат в клопката на земното притегляне. На непознатата за тях планета юношите стават свидетели на варварски средновековни случки и въпреки забраната да се месят в живота на чужди цивилизации, често обръщат сюжета на историята чрез телепортация.
За днешните млади зрители, гледали "Матрицата", "Армагедон", "Денят на независимостта", невъзможните мисии на Том Крус и Мат Деймън като Борн, "Аватар" и др. спецефектите от "13-ата годеница на принца" сигурно ще изглеждат смехотворни и недодялани. Но за времето и възможностите на българското кино си бяха впечатляващи.

"С анимационния режисьор Вельо Казаков гледахме и разучавахме милиметър по милиметър всеки кадър в "Междузвездни войни", за да разберем как точно да направим специалните ефекти", обясни навремето операторът Гриша Вагенщайн.
Пак Иванка Гръбчева снима през 1989 г. фантастичната комедия "Карнавалът". Сценарият е на Георги Данаилов по романа на писателя фантаст Любен Дилов "Ефектът на огледалото"

В един град се подготвя карнавал. Той е единственото занимание на жителите му и с годините се е превърнал в техен начин на живот. Но в града пристига Пришълеца (Андрей Слабаков). Летателният апарат, с който пътува, се е повредил и той е принуден да остане на планетата Земя. Пришълеца има странна способност - да приема образа на този, който извършва физическо или психическо насилие над друг. Вследствие на тази му способност започват куп бъркотии и недоразумения...
През 1972 г. студията на ГДР ДЕФА снима фантастичния филм "Еоломея". Негов съсценарист е Анжел Вагенщайн, в главната роля е Иван Андонов, играе и Петър Слабаков, но филмът не се брои за български и го няма никъде във филмовите ни архиви. Дори не е прожектиран в България.

Сюжетът е следният. На Земята са обезпокоени от произшествията в космическата база "Маргоо". Само за три дни изчезват три кораба с екипажите си. Съветът на Института за космически изследвания забранява полетите.
А в същото време на малък астероид някъде в зоната на Третия кръг тъгуват по Земята двама приятели космонавти - старият пилот Кун и капитан Даниел Лани (Иван Андонов). Пилотът чака своя син, когото не е виждал от много години, и иска да му покаже Земята.
А Даниел, се измъчва от работата си и мечтае да попадне на топлия остров, където го чака любимата девойка. Но не е съдено плановете и мечтите им да се сбъднат...
Джеки Вагенщайн нарече филма политически фикшън.

Той и съавторът му развиват и защитават идеята на правото на младите хора да мечтаят и да имат свои си острови, където да работят, да обичат и да са щастливи.
Има разбира се много български филми с повече и по-малко фантазни сюжети и елементи.
Такъв например е "Бариерата" на Христо Христов по сценарий на Павел Вежинов. В него странната девойка Доротея (Ваня Цветкова) се опитва да привлече отегчения композитор Манев (Инокентий Смоктуновски) в своя необикновен свят на безгранични човешки възможности, в който е възможно ддори да полетиш. Критиката определиха филма като социална фантастика.
В "Адио, Рио" всеки човек, потъпкал морала и загубил съвестта си, намира у дома си човешки труп. И също се случват весели и странни неща.
В тази категория можем да добавим и филмите "Слънцето и сянката" "Дяволското оръжие", "Екзитус", "Йо хо хо", "Циклопът", "Ян Бибиян", "Федерацията на династронавтите", "Адиос, мучачос", "Привързаният балон", "Леден сън"...