Анатомия на модерния шпионин

Той ходи предимно по научни конференции и не кара "Астън Мартин". По-често се вози в метрото и автобуса, за да не бие на очи. Прикритието му е във финансови компании, енергийни дружества и други ключови инвеститори в страната, за която работи.

"Аз съм от ЦРУ и искам да дойдете с мен в САЩ, но първо вземете кофата за лед." Репликата е отправена към ирански ядрен учен в хотел след научна конференция. Тя е била организирана от Централното разузнавателно управление единствено с целта да вербуват ядрения учен.
Въпреки всички въпроси като какво ще стане с него, семейството му и редица други, той първо пита за какво му е кофата. „За да може, ако някой от гардовете се събуди, да му кажеш, че отиваш за лед." До такава степен е била изпипана мисията. Тя е съвсем реална и се е провела преди 10-ина години. Подготвяна е месеци наред, осигурени са били „чисти" спонсори. В последния момент обаче

$75 за малко да провалят всичко

Професорът, вместо да отседне в хотела на конференцията, се настанил в съседен. Причината – мястото в хотела домакин на събитието струвало точно $75 повече от сумата, която иранското правителство отпуснало. Какво се е случило с кофата за лед не е ясно, но тактиката на американското правителство да забави иранския ядрен напредък е забележителна.

В днешно време учените са дори по-голям обект на интерес от страна на шпионите. Вместо да ги карат да дефлектират/дезертират обаче, те ги викат на подготвените от тях конференции. Искат им копие от презентацията им и им дават флашка. Тя, разбира се, заразява компютъра им така, че чуждата разузнавателна агенция има пълен достъп до всички файлове не само в него, а и в цялата мрежа, в която работят.

Разбира се, има и други вербувания по подобни конференции. И. е шпионин, агент. Не офицер, а агент. Двете са близки, но в най-общия смисъл агентът е на терен, има прикритие и докладва на офицера. Все пак трябва да се отбележи, че във всяка страна имат различни имена. Принципът обаче е същият. Дори самият Бонд – Джеймс Бонд – имаше работа за прикритие. „Юнивърсъл експортс" е компанията, която уж плаща за неговото водка-мартини. Разклатено, не разбъркано.

Ако Бонд бе по-реалистичен, то той не би решавал всеки проблем с легендарния си Walther PPK 7,65 mm. По-скоро би отишъл на научна конференция. Там съвсем леко би се сблъскал с интересуващи го обект. „Съжалявам, мразя тълпи", би казал и би си тръгнал. „Така просто показвам лицето си на този човек", обяснява истинският шпионин. След това тръгва и се сблъсква с още няколко души. В следващите дни двамата се засичат в кафе паузите. „Четох страхотна статия за това и това, но не помня автора", казва шпионинът. „Това съм аз, моя е", отвръща ученият, вярвайки, че това е нова информация за агента.
След още няколко дни шпионинът кани професора на обяд. Казва му, че компанията му е готова да финансира проучванията му.

„Всички учени постоянно търсят средства за работата си", обяснява агентът на ЦРУ. Разбират се за конкретен проект, а цената варира според това от коя държава е ученият. „$1000 до $5000 е за пакистанец. Корейците искат повече", казва агентът. Веднъж започнало да им плаща, ЦРУ контролира учените. Дори в началото да не знаят откъде идват парите, впоследствие им се казва. Те нямат избор, освен да продължат да сътрудничат на „Лангли", защото разкритие за предишните им отношения излага на риск тях, семействата им, а най-лекото, с което биха се разминали, е дело и край на кариерата. Смъртта също е напълно възможна.

Извън научните конференции модерните шпиони на правителствата наистина носят костюми от 3 части. Часовникът Omega e препоръчителен, дори има част от функциите на този на Бонд. „Астън Мартин"-ът обаче не е стандартно оборудване. По-често се возят в метрото и автобуса, за да не бият на очи. Прикритието им е във финансови компании, енергийни дружества и други ключови инвеститори в страната, за която работят. А тези, които убиват, ще запитате. Това са т.нар. черни операции. Те не фигурират в официалните архиви, а подходът е да се предизвика катастрофа, да се нагласи като самоубийство и т.н.

Но какво правят модерните шпиони? Чуват се с оперативния работник само за да уговорят къде да се срещнат. Под затънтения мост и други скришни явки отдавна не се предпочитат. В по-населените места е по-трудно да те подслушат, не биеш и на очи. Самата информация не се разказва устно, а мейлът направо е забранен. Всичко се предава на лист хартия. Документът не се сейфа, а се принтира. Обемът не е от абсолютно никакво значение. Важно е съдържанието. Под всяка информация се пише процент на достоверност, а шпионската информация не се интересува, или поне не пряко, от източника. Разбира се, ако сте по-конспиративни и не искате да сте в ресторант, срещнете се във фитнеса. Просто вижте кое е шкафчето на офицера ви, а когато няма друг в съблекалнята, пъхнете листа в него.
В никакъв случай не е проблем, ако предоставяте информация за намерения или нещо, което няма да се случи в близките 2-3 месеца.

Има обаче основно правило. Гледат се поне 2 ъгъла. Колко ще струва да се организира всичко и колко време ще отнеме да се придобие тази информация със секретни техники, питат от разузнавателна агенция. „1 млн. за 6 месеца", отговарят им. „А ако подкупим някой", питат костюмарите зад бюра. „700 хил.", отвръщат им. „Е, тогава какво се чудите", произнасят се шефовете.

Колко често обаче дават шпионите информация? Зависи от вида шпионин. Те са доста според ролята, мястото на работа, дори начина на вербуване. Walk in-ът например сам се е предложил на агенцията. Агентът на терен пък не работи в централата или офис на службата. Къртицата е вербувана още преди да има достъп до разузнавателна агенция, в която впоследствие се инфилтрира.
Денгълът пък се прави, че иска да предаде родината си, т.е. играе го двоен агент. Чрез съблазняване и секс момичета събирали интересуваща съветските тайни служби информация от чужди важни клечки. Вероятно са свили идеята от Мата Хари.
Агентите на заден план пък са тези, които всяка държава се надява да не й се налага да ползва. Те се активират в случай на преврат, превземане на територията или друго подобно събитие. Едва тогава те организират съпротива.
Шпионинът резидент живее постоянно в страната, в която действа.
Спящият агент дори не прави нищо. Той чака да бъде активиран. Това може да отнеме десетилетия. Информаторът дава данни на шпионите, без задължително да го знае или да работи за службата. Дезинформаторът пък умишлено заблуждава врага. Провокаторът те пуска по пързалката да извършиш нещо незаконно, агентът с влияние успява да прокара закон например, който облагодетелства неговата страна.

Разбира се, най-популярни са официалните и неофициалните агенти. Първите работят в посолството или друга подобна служба. Те са пряко обвързани с правителството на страната си и не го крият. Неофициалните агенти обаче имат прикритие, а не преки връзки с правителството.

Не е изключено чуждите служби да ползват неправителствени организации, за да внедрят неофициални агенти или NOC – non official cover. Най-ярък е примерът с американеца с псевдоним Ишмаел Джоунс. Той е прекарал 20 години като такъв в различни държави. Шпионирал е в сферата на оръжията за масово унищожение и тероризма. След като напуска ЦРУ, е един от най-големите активисти за реформа в сферата на разузнаването. Заради секретния им характер, а и ценността им редица филми се съсредоточават върху откраднати списъци с агенти под прикритие. Дори Skyfall, филмът за Джеймс Бонд от 2012 г.

И докато енергийната и финансова сигурност на страната са важни, шпионите следят и за тероризъм и асиметрични заплахи. При тях врагът заобикаля силните страни на опонента си и го удря по слабите. Разбира се, службите си обменят информация. Така например през февруари 2019 г. ЦРУ предупреди руснаците за готвен атентат в църква в Санкт Петербург, и местното ФСБ го спря.

И докато мнозина се питат как шпионите остават незабележими, истината е, че не го правят. Те се смесват, не се отличават. Умишлено изглеждат като човек, когото виждаш и след 5 секунди забравяш.
Доскоро нямаха фейсбук и други социални мрежи. Днес е обратното.
„Съмнително е да те няма в нито една социалка", казва шпионин. И докато мнозина са убедени, че фейсбук е дело на ЦРУ, включително последният филм за Джейсън Борн, истината е, че социалната мрежа прикрива агентите. „Ако съм на място, където се е случило нещо, а ние сме замесени, качвам кадър във фейсбук как съм на коренно друго място", обяснява шпионин.

А качествата и уменията, които трябва да притежават? Със сигурност знания и умения в сферата, за която шпионират. Чуждият език е задължителен. Не е необходимо да са няколко – ако човек знае английски, френски, немски, испански и италиански, за агенцията това не е ключово. Тя ще иска да го прати в една страна, а не в 5-те едновременно. Търсят се редки езици като унгарския и хора, владеещи няколко арабски диалекта.
И докато тактиките им се менят, някои оставят същите.