Заха Хадид - гений от бъдещето

Историята показва, че често гениите не доживяват признанието, което заслужават. Но Заха Хадид не е от тях.

Легендарната британска архитектка от иракски произход получи от съдбата шанса да види триумфите си, да се бори лично за тях, понякога с цената на конфликти, и да докаже, че да си жена мюсюлманка може да се отъждестви с успех. До мига на 31 март 2016 година, в който на 65 смъртта внезапно я покоси в болница в Маями.
Днес проектите й продължават да печелят архитектурни състезания, други започват да се реализират, а

нейни дизайнерски решения стават все по-актуални.

Да се каже, че сътвореното от нея е нестандартно е недостатъчно и неизчерпателно. Защото точно когато един проект е осъществен и мнозина смятат, че е върхът на екстравагантността, се появява нещо още по-изумително. Архитектурата на Хадид не може да се дефинира и фиксира към определен стил, защото самата тя създава такъв. Кривите в нейните сгради са толкова неочаквани, че няма как да те оставят безразличен. Или ти харесва, или не. Хадид винаги е казвала, че масивните геометрични форми я потискат и протестът й срещу тях се изразява в създаването на здания с плавни линии, а често и повтарящи природни силуети. Примерите са много, сред най-пресните е главната квартира на компанията Bee'ah в ОАЕ. Комплексът се разпростира на площ от 7000 кв.м, висок е едва 18 м, но

поразително повтаря формата на дюните.

През юли бе дадена "зелена светлина" за строежа на 38-етажна сграда с хотелска и жилищна част, проектирана от Хадид в град Лусаил в Катар. Тя е с формата на пустинен зюмбюл - цвете, характерно за района, и трябва да бъде завършена през 2020 г. Впрочем, за тогава се планира да приключи и изграждането на самия Лусаил, за да може в него да се играят мачове, включително финалът на световното по футбол през 2022 г.
Невинаги обаче виждането на Хадид за сливане с природата се възприемаше позитивно. Така

тя се оказа в центъра на голям скандал в Япония.

През 2012-а Заха спечели конкурса за проект за изграждане на главния стадион в Токио за летните олимпийски игри през 2020 г., но идеята й веднага бе подложена на яростни критики на местно ниво. Според мнозина стадионът изобщо не се слива с градския ландшафт, а напротив - загрозява го. Властите първоначално защитиха избора си, но после се оказа, че реализацията ще струва 2,2 милиарда долара, с милиард повече от бюджета. Това ги принуди да анулират стария конкурс и през 2015-а да обявят нов, който бе спечелен от местния архитект Кенго Кума, един от най-яростните критици на британката. Но в неговия проект се оказаха елементи, заимствани от конкурентката му. Месец преди кончината й тя обмисляла дали да заведе дело за плагиатство и гневно напада японските си колеги, като ги нарича лицемери, нежелаещи да допуснат чужденци на своя територия.
Иначе

най-явната й среща с кражба бе в Китай.

Докато в Пекин по неин проект се изграждаше комплексът от офиси и магазини Wangjing Soho, в град Чунцин растеше брат-близнак. На всичкото отгоре копието бе завършено преди оригинала, което отвори врати през септември 2014 г. Така се появи и съмнението, че предателят е сред своите - човек от архитектурното бюро на Хадид в Лондон. В него сега работят 350 души, много от тях избрани лично от нея и открити дори и на лекциите, които изнасяше в престижни университети по света.

Заха създаде бюрото си през 1980 г.,

когато бе на 30 и след като бе изкарала 11 години в британската столица, където завърши архитектура, заслуга изцяло на богатото й мюсюлманско семейство.
Талантът на Хадид бе толкова всеобхватен, че бе трудно да се вмести само в архитектурата. Затова тя го изяви и в изработката на бижута, домакински аксесоари, мебели. Бе канена десетки пъти за сътрудничество при интериори за яхти, жилища и при подготовката на колекции на световноизвестни модни дизайнери.

През годините тя получи много награди,

но две се смятат за изключително престижни. Първата е "Прицкер" през 2004 г., смятана за Нобела в архитектурата, като Хадид е първата жена с този приз. Втората е "Дама-командор на Ордена на Британската империя", връчена й през 2012-а.
Наградите са просто част от биографията й, а видимото, което Заха Хадид остави на света е силно запомнящо се и носи мощната енергия на творец, отдавна надживял бъдещето!