„Много трудно проговорих. До 5-годишна възраст изобщо не продумвах. Тъкмо бях започнал да проронвам по някоя дума и ме уплашиха. Бях в детската градинка и се играеше пиеска. Плюшен вълк изпълняваше главната роля. Някъде към средата на представлението вълкът се приближи до лицето ми и изрева. Оттогава започнах да заеквам. Нашите ме водеха къде ли не, включително и на баячки и знахари, ама нищо не помогна. После изведнъж заекването спря", спомня си актьорът.
Родителите на Карамазов са бивши спортисти. „Баща ми е бил ръгбист, а майка ми – лекоатлетка. Татко дори е бил в националния отбор и оттогава има много травми. Аз известно време бях плувец", разказва Владо. Той има брат, с две години по-голям от него. Иван е популярен сладкар в Лондон и дори направи тортата за сватбата на принц Хари и американската актриса Меган Маркъл.
„Аз също завърших Техникума по обществено хранене, но не мога да кажа, че съм добър готвач. В 12-и клас реших, че искам да стана актьор", казва Владо.
Записва се в школата на Бончо Урумов, а след това го приемат от първия път в НАТФИЗ, но в клас на преподавател, който не харесвал. И направо скандално за онова време се записал в специалност „кукли", а не „актьорско майсторство". След година отново атакувал другата специалност и бил приет в класа на проф. Надежда Сейкова. „Наложи се да започна отначало, но си струваше. В живота човек винаги трябва да следва сърцето си и когато види, че нещо не е за него, да се махне. И действително, животът се подрежда за всеки един човек така, както е било предопределено", отсича той.
Според него една от най-полезните му срещи за кариерата е тази с Иван Добчев. „Той ме взе за голяма роля в „Албена". Точно заради нея ме назначиха и в Народния театър. Да, деспотичен е, но може много да научиш от него. Най-важното от което е, да не се страхувам да греша. Защото в изкуството грешките са полезни."
Кухнята му е съобразена с фъншуй
Карамазов се хвали с кухня и пълно оборудване в нея – всяка домакиня би се вихрела с кеф, но самият той не умее да готви, въпреки че е завършил тематичен техникум. Всичко в помещението е съобразено съгласно китайската практика фъншуй.
Венециански маски, статуетки и други сувенири също изобилстват в дома на актьора, който много обича да обикаля земното кълбо.
„Бил съм в над 50 страни – не чак в целия свят", уточнява Карамазов. Икона на свети Владимир заема особено място в сърцето му. „Момиче ме чакаше на задния вход след представление в Народния и ми каза: „Господин Карамазов, уча трета година иконопис в Художествената академия. Заповядайте". И изчезна. И докато видя, че това е суперяка икона, тя си тръгна. Сега нейната творба стои на почетно място. Харесвам изобразително изкуство. Падам си по малки пластики, бронз. Но все пак най-голямото ми богатство са билетите на всички мотоджипита, на които съм ходил. С Вергов сме големи маниаци. Освен че караме, ходим и гледаме в чужбина. За тези вип пасове може да ти отрежат врата, два пъти все пак се сдобихме. Те дават право да влезеш директно при състезателя в бокса", разказва актьорът.
Друго интересно в къщата му е странен препариран гарван.
„Намерих го мъртъв. Дадох да го препарират. Всички приятели и роднини настръхнаха, като го видяха, и казаха, че се свързва със смъртта. Но аз четох, че магьосниците се прераждали в гарвани, така че си имам магьосник у дома", категоричен е Владо. Притежава и „менте на Мане", рисувано от студенти в Амстердам, които разпродавали картини.
Голям дървен слон от Индия пък вкарва звездата в разправии със закона. На контрола в аеропорта решили, че в него има бомба, и започнали щури проверки. „Излезе ми през носа. Мъкнах го така и мислеха, че ще взривявам самолета", смее се Владо.
Сред любимите му предмети от преди години е и една лула от Комбоджа. „Горките хора там са преживели много – няма закони, не знаят какво е магазин, асфалт, нямат светофари. Отдавна мечтаех да ида в Камбоджа заради Анкор и изгубената цивилизация на кхмерите. Там се намират прочутите 12 храма в джунглата. Ако в Камбоджа имаш 5 долара, си бог, а се продават много сувенири за чужденците. Изведнъж видях лула за опиум, направена от слонова кост и сребро. Казаха ми някаква цена и аз започнах да се пазаря като кифладжия. Жената, която я продаваше, беше много бедна, заобиколена от куп деца. В крайна сметка спазарих лулата за много пари. Тръгнах си и нещо започна да ме човърка, взех да се питам защо се държа като свиня. Върнах се и ? доплатих, а тя не можеше да повярва. увери ме, че не са убивали слона заради лулата, а той е умрял. Надявам се, че е било така, защото няма да си простя, ако с парите си съм поощрил контрабандата със слонове", спомня си Карамазов.
Не обича да дава автографи, но взел от Джъд Лоу
Владо Карамазов си живее като в приключение и извън сцената и екрана. Не обича да дава автографи, но сам взел от Джеръми Айрънс и куп други звезди.
„Поговорих си с Джеръми за театър повече от 10 минути. Срещата ми беше много важна. Велик човек е той", сподели актьорът. Карамазов гледал постановката с него Long Day''s Journey into Night (от англ. „Дългият път на деня към нощта") в Бристъл, а ден преди това Владо гледа отблизо звездите, които минават по червения килим за наградите на името на Лорънс Оливие в Лондон.
„Все се чудя за какво им е на хората автограф. Но и аз преживях същата история. Купих си каска на Андреа Довициозо и понечих да искам автограф, но ме хвана срам и Юлиан отиде и взе вместо мен. Сега не смея да я сложа, само разпитвам специалисти с какъв слой да я покрия, че да се запази автографът. А другият ми скъп автограф е от Джъд Лоу. Едва намерих билети за „Хенри V", бяха по 140 лири – след спектакъла го чакахме 40 минути. Понеже съм висок, успях да му подам програмата и ми се разписа първо на мен", споделя още актьорът.
Снимки: личен архив
Коментари (0)
Вашият коментар