Владимир Карамазов: Никога не правя нищо само за парите

Освен от фотографията актьорът
е запленен и от моторите
„Мания са ми пистовите зверове. Имам няколко. Като всеки един спорт и мотоманията си има екипировка и гъзария в екипировката. Тук, в България, сезонът е само два месеца. А и трябва да се кара умната, аз лично се шубелисвам на високи скорости", казва Владо и добавя: „Моята история с моторите е много странна – първо ги мразя, а после разбирам, че страшно ми харесват. Така се случва и с много други неща в живота ми", разказва Карамазов.

Друг такъв пример е гмуркането. Актьорът дълго време си мечтае да слезе надълбоко. Докато е водещ на „Сървайвър", все се заглежда по подводните камери и техниката на екипа. „Третата година един от операторите ме хвана и ме гмурна. Побърках се по дайвинга във Филипините", спомня си той.
Още като се връща в България, се записва на курсове. Отива при инструктори в Созопол, а там среща една от участничките в „Сървайвър" в първия сезон – Ина.

„Заедно с нейния приятел Росен Желязков се оказаха едни от най-мощните в България по гмуркането. Той е най-добрият водолаз – с Мишо Заимов и Владо Явашев си имат група и се занимават с археология – откриват и кораби, подводници", разпалва се Владо.

Оттогава досега дайвингът се превръща в истинска мания, защото Карамазов вече има и екипировка, и два часовника за водолази.
„Гмуркаш се, за да разгледаш природата под водата. Този свят е в пъти по-добър от нашия", смята актьорът.
Карамазов е от популярните личности у нас, които най-упорито пазят личния си живот от светлините на прожекторите, и фактите, за разлика от слуховете, известни покрай него, са оскъдни.

„Нямам приятелка в момента. Станал съм много предпазлив, като гледам как хората сменят своите партньори всеки месец, и почвам да си мисля, че съм устроен за някакво друго време. Гледах един репортаж, в който морски гларус се оплакваше, че разни жени го свалят много агресивно и го карат да се чувства като мишена. Това разменяне на ролите наистина ме притеснява и ме е направило недоверчив към жените. В последно време рядко се срещат свестни, нормални жени. С приятели наскоро си говорех, че
ние сме последното поколение, възпитавано в някакви ценности, смята актьорът.

А на въпроса от какви момичета се впечатлява, е категоричен: „От нормалните истински жени, защото в днешно време като че ли станаха повече тези – по-пробивните и нахалните. Много ми харесва, когато видя скромна жена с чувство за хумор, но със самочувствие. Тези, които се правят на много отворени и на голямата работа, изобщо не ме впечатляват. Вижте, аз мисля, че съм труден характер. Ставам все по-взискателен както към мъжете, така и към жените с годините. Не се женя, защото мисля, че хората не могат да живеят заедно днес. Сякаш повечето от днешните момичета се вълнуват само от парцалки и сандалки", казва Карамазов.

Що се отнася за външната му красота, за него тя не е бонус, а по-скоро тегоба. „За себе си мога да кажа със сигурност, че само и единствено пречи да те смятат за хубавец. В България това не отваря врати, напротив – затваря ги. Каква е точно причината, мога само да гадая, но е така. Навсякъде по света не е така. Тук някак се смята, че ако си симпатичен, си много повърхностен и задължително не си добър актьор. На мен ми трябваше страшно дълго време да докажа, че изобщо ставам за нещо в театъра. Ако си изключително „характерен", това моментално те прави добър актьор у нас. Но ако си лицеприятен, за повечето хора означава, че ти си абсолютно некадърен...".
Въпреки всичко 44-годишният актьор се определя като щастлив човек.

„Доволен съм от нещата, които ми се случват, оценявам ги, но характерът ми е такъв, че не мога да остана дълго време в пълен емоционален покой. Имам неспокоен дух и затова рядко се случва да кажа „всичко ми е наред", казва Карамазов, а славата, тя изобщо не го е променила.
„Не си слагам цедка на поведението, нямам тълпа от фенки, които да ме преследват навсякъде, и не ходя с охрана, която да ме пази. Смятам, че трябва да давам пример като публична личност. Затова се опитвам да се държа добре – съвсем елементарните неща, важащи за обикновен културен човек. Но иначе няма нищо лошо да си поръчам ракия със салата. Даже напротив, ракията ми е любима от алкохолните напитки. Най-вкусна ми е", с усмивка заявява Владимир Карамазов.

Още за него

Иначе през годините Владимир Карамазов е лице на редица инициативи и благотворителни кампании, сред които „Българската Коледа", „Фортисимо Фамилия", „Поетите", „Нощ на театрите" и много други.

Има фобии от високо, припада, като види кръв
„Страх ме е от високото, мога да припадна, видя ли кръв. Все по-често се страхувам от лоши болести, например от множествена склероза. Имах ужасяващи преживявания в Китай. Трябваше да се изкача на висока кула, а подът беше стъклен. Направо ужас. Но преодолявам страха, като вървя срещу него", разказва Владо Карамазов.

Детската му мечта била да стане пилот. Бързо обаче се простил с илюзиите си. Първо видял, че математиката далеч не е сред силните му предмети, а после установил и че има проблеми с вестибуларния апарат. „Преди, като се возих в кола или автобус, ми ставаше лошо. Започнах да гледам филми за самолетни катастрофи по „Дискавъри ченъл" или „Нешънъл Джиографик". Беше неприятно, но изпитвах някакво нездраво любопитство, изглеждах ги всичките, после ги сънувах... Е, вече преодолях и това", споделя Карамазов.

Един от най-трудните си моменти в кариерата пък актьорът изпитал на снимачната площадка на сериала „Дяволското гърло".
„Беше кошмарно, когато влязох в истинска морга за снимките, аз, който изпитва истински ужас от кръв, ми се наложи да се стегна и поне да не припадна. Доста се подготвях – за атмосферата вътре, за миризмата. Е, колкото и да се подготвях, беше кошмарно. Цял ден прекарах там, изнервих се много, седях, не смеех да мръдна, не беше приятно. А тази фобия продължавам да я имам, не мога да я преодолея", разказва Карамазов.

Иначе актьорът не е набожен, но вярва в прераждането.
„Мисля си, че в предишния живот съм бил гаден човек, защото сега животът ми е хубав. По принцип вярвам, че всички родени с недъзи хора са прегрешили в предишния си живот, защото няма логика едни да са нормални, а други ощетени по някакъв начин. От друга страна, на хубавите неща аз не мога да се зарадвам, защото съм забелязал, че винаги след нещо радостно се случва нещо неприятно. Живот", споделя актьорът.