Владимир Карамазов: Никога не правя нищо само за парите

Владимир Карамазов е от актьорите, които никога не се стремят да играят извън сцената – нищо, че вече му се носи славата на най-добрия фотограф сред актьорите и най-добрия актьор сред фотографите.

Бившият топмодел, откритие на „Ексграунд", успя в личната си кауза – да се съхрани с годините като човек и професионалист. Стабилният му характер удържа на клюките и завистта в гилдията, а всестранните му интереси го научиха да живее „на ръба".

„Не се стремя към сигурност в нищо. Предпочитам нестабилността. Смятам, че така по-лесно ще приема негативните неща. Когато се чувстваш сигурен, всяко нещо може да те разклати", казва за себе си актьорът.
И ето, напусна Народния театър за почти 15 години, отдаде се на свободна практика и стана професионалист във фотографията.

Всичко това до март тази година, когато Карамазов реши да се върне на щат в първата ни трупа „след дълго обмисляне", по думите му.

„През последните години получих доста предложения от директорите, но не ги приех, защото не виждах да има интересна творческа посока както за актьорите, така и за зрителите. Сега в театъра наистина се случват неща, които за един актьор са повече от прекрасни. И искам да бъда част от тях", каза Карамазов. Така се и случва. През ноември актьорът влезе в главната роля на Еньо, приел духовното име Теофил като монах, който по-късно захвърля расото. В спектакъла „Антихрист, гл: VIII, X, XI" по романа на Емилиян Станев и режисурата на Стилиян Петров участват още Александър Кънев и Надя Керанова.

"В театъра се опитвам хем да присъствам, хем да не присъствам
Открих формулата да работя само с нови хора, а актьорите да са млади мои колеги. Само така се чувствам добре и в момента само така за мен има смисъл. Опитвам се да се разгранича от всичко случващо се в театъра с турнета, бой за публика и т.н.", споделя Карамазов. Извън театралната сцена актьорът участва и в лентата „Дяволското гърло", която спечели наградата „Златна роза" с втория си сезон.
„Никога не правя нищо само за парите", казва Карамазов. И освен с актьорството той започва да се занимава с фотография. Към днешна дата вече е спечелил почти всички световни конкурси.

„Сега се занимавам с два големи фотографски проекта.
Някой ден ще ги завърша и покажа. Радостен съм, че един голям световен фотограф ме взе под крилото си и от година работя с него. Това е фотографът Стратос Калафатис. С него минавам наистина солидно обучение по фотография, превежда ме по пътя, по който да стана артист във фотографията. Сложно е и се изисква много работа и отдаденост", казва Владо Карамазов.

44-годишният актьор се смята за галеник на съдбата, тъй като всичко досега му се е случвало с лекота. От НАТФИЗ направо отива в Народния театър, където дълго време дели една гримьорна с Руси Чанев, Къци Лафазанов и Юлиан Вергов.
Идеята да бъде прекръстен от Владимир Александров на Карамазов хрумнала първо на Лили Абаджиева. Така било изписано името му по плакатите за първата постановка, в която участвал. Изборът на оригиналния псевдоним не е случаен – романите на Достоевски му въздействали още в тийнейджърските години.

„Скъсаха ме от подигравки. Но хубавото в България е, че всяко чудо е за три дни", смее се актьорът.

Още в самото начало
Карамазов е подценяван заради външната си красота
Дълго време не го слагат в графа „изгряващи таланти", а го приковават в рамката на секссимвол и му предричат блясъка на еднодневка с прилежащите ? 15 минути слава. Той обаче се оказа бегач на дълги разстояния, на когото времето е съюзник. Роля след роля става още по-добър и още по-добър.
„Много съм съвестен в работата си. Работлив съм. Предполагам, и талантът има значение, но при мен надделява трудът. Мисля си, че и хората, с които съм работил досега, го оценяват", обяснява Карамазов.
Години по-късно той излиза на свободна практика с още няколко актьори от Народния театър.

„Леле, този как ме дразни. Ще полудея", си казва Владо Карамазов, когато се запознава със своя колега Юлиан Вергов. Двамата си подават ръка за първи път в Народния театър преди 4 години на кастинг за млади актьори. Половин година по-късно трябва да играят заедно в постановката „Ромео и Жулиета" на Лили Абаджиева и оттогава са неразделни. Но в началото изобщо не си говорят. Дори според Владо Юлиан му казвал зад гърба „червенобузест селянин".

Но по традиция това се случва с всички по-близки приятели на Карамазов – в началото много го дразнят. Такъв е и случаят със Захари Бахаров.
„Виждам някаква дълга пръчка, къдрава. Сигурно е много гаден." Точно това си помислил, когато го видял за първи път. Но като студенти двамата са звездите в НАТФИЗ, в центъра на всеки купон. Така ги знае и Юлиан, който завършва колежа „Любен Гройс".
Нищо, че в началото хранят ненавист един към друг, когато постъпват в Народния, Владо и Юлиан трябва да споделят една гримьорна. Често са на различни мнения. Най-много се карат за репетиции. Владо много се дразни, че когато даде съвет на Юлиан, той никога не го чувал. И се започват – скандали, псувни, дори стигат и до бой. При караниците първи винаги отстъпва Владо. А Юлиан е много упорит и ако реши, може и една седмица да не обели нито дума. И Карамазов опитвал веднъж, но издържал точно два дни.

Със скандал започва и турнето с трупата на Народния театър в Щатите преди няколко години. По програма имат три свободни дни и вместо да стоят с останалите в Санта Барбара, си резервират още от България рент-а-кар и самолетни билети. Към тях се присъединява и Захари Бахаров. Така тримата се впускат в безсънна авантюра – стигат до Калифорния, Гранд каньон, Лас Вегас, качват се до Сан Франциско и обратно до Лас Вегас, като за малко да изпуснат полета си до Лос Анджелис, а с него и следващото представление на трупата. Но още след първите 30 минути Владо и Юлиан се карат животински. Минава им чак когато стигат в Лас Вегас. И пак са на различни мнения. За единия това е бутафорна свинщина, а другият е страшно впечатлен. Докато се разхождат, се озовават на Алеята на славата сред огромна тълпа от хора, които скандират нещо.
„Сигурно снимат филм. Няма да се бутаме", предлага Юлиан. Но решават да избутат навалицата и така се озовават – Вергов, Карамазов и Бахаров, срещу холивудските си колеги Брус Уилис, Мат Деймън и Били Боб Торнтън. Настъпила голяма еуфория, за която и до днес си спомнят с усмивка.

Иначе двамата играят в много постановки заедно. И естествено, си правят провокации. Тънък глас, странично плезене, което публиката не вижда, и умишлено разсмиване. Резултатите са забравени реплики и абсурдни ситуации. Но това се случва само между двамата. Не могат да си позволят същото с някого от по-големите актьори. Дълго време двамата са заедно и извън театъра, но винаги в жестока конкуренция. Преди време решават да отидат на Мусала, където да се спускат с велосипеди.

„Той ми действа много странно. Когато усетя, че правя нещо добре и искам да му покажа, че съм супер, точно тогава се случва нещо и всичко се проваля", казва Владо. Така, докато карат колелетата, водещият на „Сървайвър" усеща, че е по-добрият колоездач от двамата, и крещи в планината с пълно гърло: „Леле, Юле, казвам ти, жесток съм! Просто съм номер 1!" И в този момент Вергов чува само чук-прас-прас-прас. И номер едно останал целият в кръв и рани, които дълго време зараствали. Иначе двамата си имат страшно доверие. Разчитат един на друг и досега.

„Когато бях водещ на предаването „Сървайвър",
изпаднах в душевни терзания
Всички ме разпитват за любопитни неща от кухнята. Аз обаче нищо не споделям, както пише и в договора ми. А единственият човек, на когото наистина мога да кажа нещо, е Юлиян, но пък него изобщо не го вълнува", спомня си актьорът.
Владо разказва, че също имал такива скрупули. Като студент в НАТФИЗ го възпитават по „антителевизионния" метод. В киното пък е обратното – там твърдят, че театърът съсипва актьорите.
Иначе Владо се шегува, че много го е яд на приятеля му – има по-властен характер, удават му се всички спортове и кара жестоко кола. Юлиан има друга гледна точка – Владо прави много хубави неща в театъра, а в живота има страшни идеи и фантазия.
Двамата често ходят и заедно на море. Точно там преди години си правят татуировки. Резултатът от тази идея са два силуета на делфини, плуващи в ин и ян полукълба, върху лявото рамо на Юлиан.

„Мога да кажа, че това са трите възможно най-дебилни татуировки, които е можело да си направя. Тази на кръста е някакъв пламък във вода, на едната си ръка имам редица слончета. Това е татуировката, която пробвах да залича, но за жалост – неуспешно. На лявото си рамо имам дракон с Бон Джоуви, защото в детството си много съм гледал същата татуировка на неговото рамо", споделя Владо.

След повече от 25 театрални постановки и участия в телевизионни предавания, филми и сериали през 2013 г. Владимир Карамазов заедно с най-добрите си тогава приятели Захари Бахаров и Юлиан Вергов създава продуцентската компания „Трите мечки", с които правят едни от най-успешните постановки в българския театър и реализират турнета, за които
билетите свършват
буквално за часове

За съжаление на публиката, успешното трио се раздели през 2017-а, но без скандали.
„Още преодолявам у себе си буйните реакции. В някои моменти съм краен. Преди време бях способен да се сърдя по две седмици. Сега вече ми е гадно да го правя. Така че дори да не съм виновен, отивам и пръв се извинявам. Бях се скарал с Евтим Милошев, който е голям инат. Казвам му: „Ето, аз съм по-малък, идвам ти на крака, но веднъж го направи и ти, ей така, от приятелство, заради мен". Юлиан Вергов е същият – може да ходят по един месец напушени, ама няма да отстъпят. По-рано и аз бях такъв, ама сега вече ми писна и се отказах. Абсурд да си усложняваме живота! И без това всичко е толкова напрегнато! С времето се уча да не се ядосвам, защото рано или късно всичко се оправя и бързо се забравя", с усмивка споделя Карамазов.