Лошите навици, с които повреждаме децата

„Одрал си кожата на майка си", „ Какъвто бащата, такъв и сина", „Крушата не пада по-далеч от дървото". Все фрази, които сте чували до втръсване за себе си и не по-рядко използвате на свой ред по адрес на собствените си наследници. Защото и вие сте в играта на гени и на кръвни групи. Но и в тази на поведенческо и емоционално формиране на децата по свой образ и подобие. Или деформиране.

Дори не се налага да си поставяте последното за цел или да се стараете. Децата са готови да ви последват по кривия път и без да ги подкупвате със сладко. А после ще искат да ви се похвалят с наученото при това в най-неподходящия момент и задължително пред публика. Няма защо да им се сърдите. Хлапетата копират най-вече от родителите си моделите за всичко. Ще кажете, детската градина, училището, приятелският кръг и обществото като цяло също деформират. Вярно, но не се успокоявайте. Вашият дял определено натежава.

Критикувате се непрекъснато
Добре е от време на време да си посипвате главата с пепел и да си завъртите пръст укорително. Но ако се самобичувате непрекъснато, нищо чудно да предадете маниера на детето. Да го убедите, че и то не е умно, че не се справя с трудностите, че е неуспешен човек като вас и че не става за нищо. Не ви е нужен психолог, за да разберете, че така съсипвате самочувствието на хлапето и го обричате на провал във всичко, с което се захване.

Победа или нищо
Отглеждането на състезателен дух помага. Но не и когато той трябва да стои наказан в ъгъла, ако не завърши първи на финала. Победата е сладка и важна, но няма как да бъде вечно ваша, нито на детето. „Дай всичко от себе си, пък да става каквото ще" е може би е по-добрият вариант на мантра преди състезание. И по-малко повреждащ детското съзнание.

Фиксирате се върху външния си вид
Няма как да не повлияете на детето си, ако се въртите по цял ден пред огледалото. Наясно сте, че добрият външен вид отваря врати, а лошият може да ги затръшне завинаги. Не забравяйте обаче, че по него може да посрещат, но определено по него не изпращат. Хубаво е и детето да го знае, при това не само на теория. Не изпадайте в паника от новопоявилата се бръчка и слезте най-накрая от велоергометъра. Дори да успеете да влезете в дънки по тялото, няма да ви се размине остаряването. По-добре се сприятелете с идеята, че външният вид не е всичко и научете детето си на същото.

Обръщате всичко в пари
И времето е пари. Във вашия свят нещата може и да стоят по този начин, но дъгите, еднорозите, гоненето на вятъра и тичането със затворени очи определено нямат нужда от етикет с цена. Да, на вас може да ви струват скъпо - куп нерви и време, но преподавайте от време на време на детето си уроци по нематериализъм.

Пиете, за да забравите, ядете, за да се почувствате добре, и се криете, за да не ви хокат
Едно питие след работа няма нищо общо с възпитанието на детето. То си е лично ваша работа. Същото се отнася и за тайните среднощни набези в хладилника, напъханите опаковки от вафли в шкафчето с бельо, фасовете под балкона. Получавате по една черна точка за всички вредни за здравето ви навици, по две за това, че показвате как се намират извинения за тях и ги правите скришом. И по още толкова заради наивността ви да мислите, че работата си е лично ваша. Не е.

Крещите
И се карате с всички и за всичко. Така ви става по-леко на душата, не е като да се задушавате от преглътнат гняв, да почервенявате от безсилие и да ви мислят за глупав или глупава, само защото си мълчите. Друго е да отворите уста и да се накрещите на света, че има смелостта да ви противоречи. Това съвсем не означава, че викате на детето, вие сте добър родител. Но го правите в негово присъствие и това е напълно достатъчно. То може да го присвои като свой модел на поведение след време и да го счита за напълно нормален.

Клюкарствате
Трудно е да устоите на порива да обсъдите някого шепнешком и зад гърба му. Да се присмеете на обувките му, да избълвате един вагон зли слова за начина, по който говори или се облича, или за това с какви хора се събира. Децата лесно се пристрастяват към този навик с лоша социална репутация. А никой не обича клюкарите, на тях трудно може да се довериш. Клюкарите нямат приятели.

Прекалявате с времето пред смартджаджите
С вперен поглед в таблета, в телефона, в лаптопа, в телевизора. Лесно, достъпно, забавно, увличащо. Само една идея до пристрастяващо. Вярно, неизбежно е, колкото по-малко време децата прекарват във витруалната реалност, толкова по-добре за здравето, за спокойния сън, за пълноценната игра и за безценното време със семейството. Децата имат нужда от адекватен пример за това как да бъдат в крак с технологиите без да потъват в тях. Вдигнете нос от монитора и им покажете.