Сълзите докарват здраве. Плачете на воля!

Плачете на воля, за да не се разболявате, апелират психотерапевти. Ако ви е много тежко, ако в момента имате изпитания, не търсете облекчение при екстрасенси. Не се подвеждайте по ефектни реклами. Не се отбивайте в първия супермаркета за алкохол и цигари. Не потискайте емоциите с успокоителни и сънотворни. Вие носите у себе си свой, проверен от времето, универсален, естествен цяр - сълзите. Дайте им воля!

Ирационални страхове, необясними на медицината болки, емоционално напрежение и други невротични симптоми - това е цената, която плащаме за неизплаканите детски сълзи. Честото задържане на сълзите в нас и неизразените емоции се натрупват в подсъзнанието и изтощават организма.

Създават опасни "резервоари", които постепенно се напълват и периодически се "взривяват": кръвното се покачва, появява се стенокардия или депресия. Всеки орган от нашия организъм има свое предназначение, категорични са специалистите. Ролята на малките жлези около очите, които отделят прозрачна течност, не бива да се омаловажава.

Учени дори сътвориха препарат, който предизвиква сълзи, с които от организма се изхвърлят вредни вещества. Токсините са резултат от нашите страдания. И детето, и възрастният имат за какво да поплачат. Не трябва да пазим страданията в душата си. Един ден това кълбо от преживявания ще търси начин да излезе от нас.

Според статистиката мъжете живеят по-малко от жените, защото скриват чувства и емоции. На тях не им е „разрешено" да плачат, дори когато е уместно. Мъжете са жертви на възпитание, което под понятието "самообладание" включва умението да скриеш от околните смущение, ранимост, нежност, състрадание, чувствителност.

Древните са имали длъжност "оплаквачка". Нейната работа била да повтаря един и същ сърцераздирателен напев и да помогне на вкамененото от мъка сърце да заплаче. Не само болка, тъга, жалост или страдание ни карат да поплачем. Често неочаквана радост, прекрасно силно чувство също докарват сълзи. Насълзяват се очите, когато малчуганът протяга ръце и за първи път казва "мамо". Сълзите не спират, когато любимият те вдига във въздуха и прошепва: "Не мога да живея без теб!"

Като деца ни учат да не плачем за "глупости". Често ни казват "със сълзи няма да си помогнеш" или "той не заслужава сълзите ти". Законите на обществото разрешават на децата да изразяват само тези чувства и емоции, които са утвърдени от възрастните, а не тези, които малчуганите изпитват наистина. Иска ни се децата ни да бъдат силни в този живот, да са победители, лидери. Живеем с надеждата, че така те по-лесно ще преживеят трудностите. Но мъдрите баби казват:"Остави детето да поплаче, по-добре ще спи".