Елинистическата философия е мисловна школа, която възниква в древна Гърция. Тя е съставена от различни философски направления, които скъсват с философската традиция на Платон и Аристотел.
Нейният период варира от смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. н. е. до нашествието в Македония от римляните през 148 г. пр. н. е.
През този период гръцките градове губят своя суверенитет и Атина престава да бъде културен, политически и търговски център на Средиземноморието. По този начин градовете държави отстъпват място на елинистичните монархии, възниква ситуация на политическа нестабилност и се засилват различията между социалните класи.
Предвид тези обстоятелства възникна мисловна школа, белязана от противопоставяне на Аристотеловия лицей и Платоническата академия. Повечето философи от онова време дават приоритет на практическото поведение, както и на индивидуалното и социалното благополучие пред метафизичното изследване.
Основни характеристики на елинистическата философия
• Тя е по-загрижена за личното щастие и личната сигурност, вместо да търси универсална истина.
• Това течение на мисълта търси сигурност, вземайки за ориентир неизменните закони на природата и космоса. За тази цел се разработва нова физика и нова етика от натуралистичен и космополитен характер.
• Научната мисъл се фокусира върху приложните и специализирани знания. С други думи, философите от елинистичния период са се интересували от решаването на конкретни проблеми, а не от получаването на глобално разбиране за Вселената.
• Появява се нов тип философия, основана на действието: философията като терапия.
• В елинистическата философия концепцията за човечеството се променя. Аристотел ги възприема като градски животни, тъй като тяхното благосъстояние е свързано със самодостатъчността на полиса. Но когато полисът рухва, хората започнали да възприемат себе си като социални животни, тъй като сега те са отговорни за собствения си живот, като присъщи части на човечеството и природата.
• Тъй като метафизиката застава на заден план, философът е не само някой, който знае, но и някой, който знае как да живее.
• С падането на абстрактната мисъл философията започва да се разделя на три специфични клона: етика, физика и логика.
Школи по елинистическа философия
Цинизъм
Цинизмът е философска школа, която се появява през четвърти век пр. н. е. в Древна Гърция. Освен всичко друго, тя защитава тезата, че щастието трябва да се намери в простото и хармонично съществуване с природата.
От гледна точка на цинизма, човешките същества носят в себе си това, което им е необходимо, за да бъдат щастливи. Затова те отхвърлят богатството и всякаква форма на материална грижа. Човекът с по-малко нужди е най-свободният и най-щастлив.
Основните му мислители са Антистен, Диоген Синопски, Крейтс от Тива, Хипархия, Менип от Гадара и Деметрий Киник.
Цинизмът не дава приоритет на притежанията. Напротив, постулира, че щастието е в строгостта.
Киренаическо училище
Основано през 5-ти век пр.н.е., това е течение, което се фокусира върху въпросите на етиката. За киренаците доброто в живота се отъждествява с удоволствието, въпреки че това трябва да се разбира като духовно удоволствие.
Що се отнася до тяхната теория на познанието, киренаиците защитават, че тя е субективистка , тоест е присъща на индивидае и сенсуалистична - получена чрез сетивата.
Основните му представители са Аристип, Птолемей Етиопски, Антипатър от Кирена, Аристип Млади, Теодор Атеист и Хегезиас от Кирена.
Епикурейство
Епикурейството е философска доктрина, която възниква през 4 век пр. н. е. в Гърция и Рим. То защитава тезата, че щастието се получава чрез интелигентното задоволяване на удоволствията. То разбира щастието като липса на болка или какъвто и да е вид страдание (като глад, сексуално напрежение, скука).
Основните мислители на това движение са Епикур, Метродор от Лампсак, Хермарх Митилински, Амафаний, Каций, Зенон от Сидон, Филодем от Гадара, Лукреций, Адриан и Диоген от Ойноанда.
Стоицизъм
Това е философска доктрина, основана през 311 г. пр.н.е. Тя твърди, че цялата реалност трябва да се изучава въз основа на три дисциплини:
• логика
• физика
• морал
Основните му представители са Зенон от Ситиум, Аристон от Хиос, Клеант, Хризип от Соли, Зенон от Тарс, Панетий от Родос, Посидоний, Марк Тулий Цицерон, Епиктет, Сенека и Марк Аврелий.
Пиронов скептицизъм
Пиронизмът, или философският скептицизъм, е основан през трети век преди Христа от Пирон. Принципът на това училище е да се подлага на съмнение всичко, което може да се счита за истина.
Целта му е била да се постигне атараксия.
Неговите главни мислители са Пирон, Тимон Силограф, Енесидем и Секст Емпирик.
Неоплатонизъм
Неоплатонизмът е философска доктрина, която се стреми да обедини философията на Платон с тази на Аристотел, Питагор, Зенон от Ситиум и източния мистицизъм. Неговите идеи се простират и през Средновековието, а основните му мислители са Плотин, Порфирий, Ямвлих и Хипатия.
Неоплатониците се опитват да съчетаят идеите на Аристотел и Платон.
Коментари (0)
Вашият коментар