Какво е метапамет?

"Ние сме всички части от това, което помним."

Касандра Клер

Паметта е когнитивно умение, което ни позволява да имаме идентичност, да учим, да съхраняваме спомени и да консолидираме или подсилваме отпечатъка на това, което вече сме научили.

Познаването в детайли как работи паметта може да ни помогне да запазим по-добре информацията, както и да оптимизираме това умение. Именно в това се състои метапаметта: знанието за собствената памет.

Но какво още обхваща метапаметта? Каква е връзката й с мнемоничните правила? Как хората изучават това явление? Как може да го подобрим?

Метапаметта е знанието, което имаме за собствената си памет. Тя се определя като знанието и контрола, които човек има върху функционирането на паметта си.

Това включва и знанието за различните фази на паметта, които са:
• Кодификация.
• Съхранение.
• Извличане.

Памет и метапамет
Метапаметта обхваща знанието за собствената памет по същия начин, по който метаезикът представлява знанието за собствения език, като да назовем само два примера. За да подобрим паметта (или да извлечем максимума от нея), често прибягваме до така наречените мнемонични стратегии за управление.

Как да популяризираме метапаметта
Метапаметта, подобно на паметта, може да бъде подобрена. По какъв начин? Първо, като научим всичко, което трябва да знаем за това как работи паметта. Това включва знание как мозъкът работи на всеки етап от процеса на паметта.

Трябва да разберем какво се случва, когато кодираме памет, когато я съхраняваме и извличаме, промените, които се случват в мозъка, и как нашите емоции влияят върху нея. Връзката между емоциите и паметта е широко демонстрирана.

Изучаването на метапаметта
То може да се проведе на три основни етапа. Това са:
• Придобиване (преди самото учене).
• Задържане (поддържане на придобитите преди това знания).
• Съзнателно и самостоятелно извличане на информация.

От друга страна, и по отношение на изучаването на метапаметта, хората могат да правят преценки на собствената си памет или на процеса, който предполага запаметяване.

Според авторите тези метамнемонични преценки могат да се провеждат в четири различни етапа на учебния процес.

• Преди процеса на придобиване. Към този момент предметите все още не са научени. На този етап човек трябва да предвиди колко лесно или трудно ще бъде да научи въпросната задача (лекота на усвояване на преценки).
• По време на или веднага след придобиването. С други думи, веднага след придобиването на паметта, но преди теста за изземване. Тук човекът преценява нивото на знанията, които притежава (преценки на ученето).
• По време на теста. Индивидът оценява паметта, която очаква да получи при тестване по въпроса. Този тест може да бъде в същия формат или от различно естество. Това е, което се нарича усещане за познание.
• След спомена. Накрая стигаме до етапа, който идва след използването на паметта. Тук човекът трябва да прояви степента на доверие, която има с всеки от дадените отговори ( преценка на доверието).

Заключения
Метапаметта отива малко по-далеч от самото познание за паметта. Ако се задълбочим малко по-дълбоко, ще открием, че това включва и знанието за всички нейни функции и етапи. Може да кажем и това за мнемоничните стратегии, които могат да ни бъдат полезни.

Виждаме как познаването и разбирането за паметта (метапаметта) предполага също познаване на нейните силни страни (как да се възползваме от нея) и нейните ограничения.

"Да помним, е лесно за всеки, който има памет, забравяне е трудно за тези, които имат по сърце."
Габриел Гарсия Маркес